Кратка история на взаимоотношенията между държавата и храната

Как през последните 400 години държавата се бори с храната, храната с държавата и какви са последствията от тази борба?

1. Данъкът върху солта през 1648 г. предизвиква Соления бунт, по време на който въстаналите московчани опожаряват центъра на града, а също така, убиват четирима боляри. За да се споразумее с бунтовниците, на цар Алексей Михайлович Романов му се налага да свика съвещателния орган Земски събор и да приеме „Съборното уложение“ – първото печатно издание на законите на Руското царство.

2. 500 000 души участват в бунтовете, предизвикани от указа на Николай I, с който той прави задължително засаждането на картофи. Бунтовете продължават десет години.

А всичко започва от това, че грамотен селянин, четящ свещените книги, разпространява слуха, че употребата на картофи е грях.

3. Едно от най-известните събития на революцията от 1905 г. е бунтът на матросите от броненосеца „Потьомкин“, което е отразено и в едноименния филм на Сергей Айзенщайн. Матросите отказват да ядат борш с развалено месо и грабват оръжието.

4. През 1914 г. е въведена забрана за продажба на вино. До 1917 г. тя лишава хазната от 2,5 милиарда рубли и предизвиква струпване на алкохолна продукция. Заради зачестилите случаи на погроми, разграбване на винарски изби и невъзможността виното да бъде продадено зад граница Военният революционен комитет взема решение винените и спиртните запаси на Петроград да бъдат унищожени, и в канализационните шахти са излети 15 000 ведра с вино.

В своите „Несвоевременни мисли“ Максим Горки описва така този исторически момент: „Ето вече почти две седмици тълпи от хора разграбват винарските изби, напиват се, удрят се един друг с бутилки по главите, има много порязвания с парчета стъкло и, като същински свине, се търкалят в кал и кръв. Тези дни е унищожено вино за няколко десетки милиона рубли. <...> По време на винените погроми хората са убивани като бесни кучета, приучавайки се постепенно към спокойното изтребление на себеподобни.“

5. В периода 1932-1933 г. на територията на Украинска ССР, Белоруска ССР, Северен Кавказ, Поволжието, Южен Урал, Западен Сибир и Казахстан умират 8 милиона души. Това е резултат от политиката на разкулачване и колективизация, а също така заради отказа на съветското ръководство да приеме хуманитарна помощ от чужди страни.

6. През 1936 година 70 тона солени домати и 60 тона прясноохладени гъски са изхвърлени в канализацията на Ленинград. От април следващата година заради дефицита в снабдяването с продукти в града започват да се дават не повече от 4 килограма брашно на човек.

7. През 1946-47 година Съветският съюз изпраща 2 500 000 тона зърно във Франция, България, Румъния, Полша, Чехословакия, Югославия и други страни. За същия период в СССР 2 милиона души умират от глад.

8. 26 души са разстреляни през 1962 година в Новочеркаск по време на разпръскването на стачка на работници, недоволни от увеличените цени на месото и маслото, както и от проблемите със снабдяването с хранителни продукти в града.

9. В рамките на провежданата от Хрушчов мащабна кампания по усвояването на нова култура, през 1962 г. са засети с царевица 370 милиона декара плодородна земя. През следващата година настъпва зърнена криза, въведени са купони за хляб. През 1964 г. Хрушчов е освободен от заеманите постове.

10. През февруари 2009 г. „Росимущество“ в Калининградска област унищожава 1,8 милиона бурканчета кафе, признато за контрабандно.

11. През декември 2010 г. в Камчатка са раздробени, изсушени и изгорени 40 000 кг крачета от кралски рак, класифицирани като негодни за употреба, защото продуктът е бил уловен от бракониери.

Алексей, работник в предприятието за утилизация на рака: „Благодаря на партията и правителството, които решиха да унищожат, а не да продадат конфискувания морски деликатес. Последните няколко дни се храня само с раци. А преди това ги бях опитвал само два-три пъти в живота си.“

Със съкращение по материала на „Коммерсант“ .

"Российская газета". Всички права запазени.