Връщат известни руснаци в родината след смъртта им

Останките на Алексей и Мария бяха открити по-късно и се оказа, че са били в държавния архив.

Останките на Алексей и Мария бяха открити по-късно и се оказа, че са били в държавния архив.

Направено бе предложение останките на цесаревич Алексей и великата княгиня Мария Романови да бъдат погребани в Петропавловския събор в Санкт Петербург, където вече са положени тленните останките на другите Романови.

Останките на младите Романови, цесаревич Алексей и великата княгиня Мария, до този момент са били съхранявани в Държавния архив на Руската Федерация (ГАРФ). Те са били открити много по-късно в сравнение с останките на другите Романови и заедно с документите по разследването са били предадени в архива.

Ръководителят на „Росархив“ Андрей Артизов разказа пред  „Российская газета“, че следствието по делото за убийството на Романови е започнало през 90-те години на миналия век след разпадането на СССР. Тогава в Свердловска област (на 1492 километра от Москва) на Стария Коптяковски път били открити и идентифицирани останките на девет души: император Николай II, императрица Александра Фьодоровна, великите княгини Олга, Татяна и Анастасия, доктор Боткин, камериерката, лакеят и готвачът. Цесаревич Алексей и великата княгиня Мария не били сред тях. Откритите останки тържествено били погребани в Санкт Петербург, а документите по следствието били предадени в ГАРФ.

През 2007 година група екатеринбургски следователи разширили периметъра на разкопките и намерили още две тела на няколко десетки метра от предишния „гроб“. Болшевиките се опитали да погребат царското семейство така, че белогвардейците да не се досетят по броя на телата, че това са те. Експертизата показала, че останките са на децата на царската двойка. Приключвайки работата си, следователите помолили архива да приеме останките за временно съхранение докато бъде взето решение за погребването им.

Според думите на директора на Руския център по съдебно-медицинска експертиза към министерството на здравеопазването Андрей Ковальов погребването на тленните останки на цесаревича и великата княгиня е още една стъпка към прошката след гражданската война, която все още не дава покой на страната. „Историческата справедливост изисква от всички нас да приемем миналото на страната си такова, каквото то е било, и да спрем да градим днешния и утрешния си живот върху претенциите един към друг и на исканията за взаимно разбиране“, казва Ковальов.

Неудобни за комунистите

През октомври тази година се навършват 10 години, откакто в Русия бяха погребани тленните останки на белия генерал Антон Деникин и на философа Иван Илин заедно с техните съпруги.

Деникин е един от най-резултатните генерали на Руската императорска армия през Първата световна война, а след революцията той става един от организаторите на Бялото движение. Три месеца той е изпълнявал задълженията на върховен управник на Русия. Умира в имиграция през 1947 година, като преди да издъхне пожелава да бъде погребан в Русия.

Първоначално Антон Деникин бил погребан с военни почести на гробището в Детройт, но след година вдовицата му Ксения, която по това време работи в Колумбийския университет в Ню Йорк, препогребва съпруга си на православното казашко Свято-Владимирско гробище в града Кесвил, щата Ню Джърси.

Заедно с тленните останки на Деникин в Русия е върнат и прахът на руския философ, писател и публицист Иван Илин. Той е бил последователен критик на комунизма и неговите трудове не са издавани в СССР. Възгледите на Илин са повлияли силно на мирозрението на други руски интелектуалци от консервативното течение на ХХ век, сред които е Александър Солженицин. Илин умира в Швейцария през декември 1954 година.

В Русия „се върна“ и друг военоначалник, участник в Първата световна война и в гражданската война, също представител на Бялото движение. Това е Владимир Капел. Той умира в Сибир през януари 1920 година и е погребан в Чита. По-късно, през есента на същата година, негови съратници пренасят тленните му останки в Харбин, опасявайки се, че болшевиците могат да осквернят гроба му. В края на 2006 година гробът му бил открит, а тленните му останки пренесени в Москва. Те са погребани на 13 януари 2007 година на гробището на Донския манастир, до Деникин и Илин.

Най-много шум се вдигна около препогребването на останките на известния руски оперен певец Фьодор Шаляпин, който напуска съветска Русия, за да направи турне и повече не се връща в родината си. Умира в Париж през април 1938 година, но роднините му успяват да издействат останките му да бъдат пренесени в Москва през октомври 1984 година. Сега артистът е погребан на Новодевическото гробище.

Остават на чужда земя

Министърът на културата на Руската федерация Владимир Медински обяви през август 2015 година идеята в Русия да бъдат върнати останките на погребания в САЩ руски композитор Сергей Рахманинов, за чийто гроб не се полагали достатъчно грижи. Медински предложи Рахманинов да бъде препогребан в родината си, в Новгородска област. Роднините на музиканта обаче се възпротивиха.

И пак роднини не позволиха в Русия да бъдат върнати останките на белия генерал барон Пьотър Врангел. Той умира в Брюксел през 1928 година, но повече от година по-късно, както самият той поискал докато бил жив, според думите на съпругата му, бил погребан в гробницата на руската църква в Белград. Внукът на Врангел заяви, че известният му предшественик се е борил срещу комунизма и болшевизма и затова не бива да бъде пренасян в страна, която не е осъдила предишния режим, нищо че е поела по демократичен път на развитие.

Пред „Руски дневник“ Валерий Хомяков коментира, че такива препогребвания са изключително важни за историята на страната и за хората, но това не бива да се прави със скандал, не бива да се обявява за пренасяне на останки без да има съгласие на роднините. „Трябва да се направи такъв списък с хора, които ние бихме искали да върнем и внимателно да водим преговори. Мисля, че това могат да направят хората, които търсят гробове и препогребват войници, загинали във Великата отечествена война“, каза Хомяков.

"Российская газета". Всички права запазени.