Законодателна инициатива за борба с „реабилитацията на сталинизма“ в РФ

В Дума видяха необходимост да се започне борба срещу оправдаването на сталинските репресии.

В Дума видяха необходимост да се започне борба срещу оправдаването на сталинските репресии.

AP
Членът на Съвета на федерацията Константин Добринин внесе законопроект за борба с „реабилитацията на сталинизма“. Според мнението на сенатора, ако руското общество не се противопостави сега на това явление, може да бъде заплашено от сериозни сътресения.

Законопроектът „За противодействие на реабилитацията на престъпленията на сталинския тоталитарен режим (сталинизма)“ беше внесен от сенатора в Държавната дума в края на септември. Добринин предлага в обществото да се започне работа по „профилактика срещу реабилитацията на сталинизма“, да се смятат информационните материали, оправдаващи сталинските репресии, за екстремистки и да се забрани тяхното разпространение.

„Руски дневник“ не успя да получи коментар от автора на законодателната инициатива, Добринин не намери време да отговори на въпросите на изданието. Все пак, какво е подтикнало сенатора да внесе законопроекта, е споменато в пояснителната бележка към него. В нея се посочва, че в Русия „в последните години сред населението все по-широко се пропагандира идеализиран, едностранен, несъответстващ на историческата действителност образ на сталинската епоха“.

На този фон „се практикува отричането на еднозначно установените <…> факти за необоснованите масови репресии или тяхната реабилитация“. Според мнението на парламентариста това „води до ръст на популярността на радикалните движения“ и е „наситено с дестабилизация на вътрешната ситуация в страната, тъй като може да причини идването на власт на сили, практикуващи масови необосновани репресии“.

Жертвите и великите цели

За господстващите в обществото настроения по отношение на сталинисткото минало може да даде представа допитването, проведено през март 2015 година от „Левада-Център“. Един от зададените въпроси бе формулиран така: „Оправдани ли са жертвите, които е понесъл съветският народ през епохата на сталинизма, с великите цели и с резултатите, които са били достигнати в най-кратки срокове?“.

Едва 7% са отговорили на този въпрос с „определено да“, 38% – с „да, в някаква степен“, 41% – с „не, с нищо не могат да бъдат оправдани“, а 13% са се затруднили да отговорят. Пет години по-рано тези, които смятат, че жертвите не могат да бъдат оправдани с нищо, са били 58%. При това прави впечатление, че във формулировката на въпроса отсъства думата „престъпление“.

Двойствеността, характерна за отношението на руснаците към сталинисткото минало, както показва анкетата, се проследява и в законопроекта. Документът, от една страна, осъжда престъпленията на сталинизма, които „са били безпрецедентни по своя мащаб и са се докоснали до цялото съветско общество“, а от друга страна – прави уговорките, че те не трябва да се смятат за геноцид или за престъпления против човечеството.

Няма юридическа база

С други думи – законопроектът има отношение само към официално признатите престъпления на сталинизма. Тези обаче засега не са много: „Масовите политически репресии“ се осъждат в законите от 1991 година за реабилитацията на жертвите на репресиите и реабилитацията на репресираните народи. Както в тази връзка посочва сътрудникът на правозащитната общност „Мемориал“ Ян Рачински, за ефективното прилагане на закона „няма достатъчна [юридическа] база“, тъй като „към днешния ден няма дадена пълноценна правна оценка на престъпленията на комунистическия режим“.

При това, както отбелязва Рачински, текстът на законопроекта изисква коригиране и оценка „от гледната точка на ограниченията на свободата на дискусия и на свободата на достъп до информация…“. Като цяло, според мнението на правозащитника инициативата на Добринин е „добросъвестен опит да се решат съществуващите проблеми“. Сътрудникът на „Мемориал“ нарече свидетелство за наличието на проблеми самия факт на съществуване в Руската федерация на Комунистическата партия, „чийто лидер [Генадий Зюганов] заедно с така наричаните си съратници ходи да полага венци на гроба на Сталин“.

Проявление на сложността на сталинския период

В същото време, както заяви за „Руски дневник“ депутатът от Държавната дума и ръководител на юридическата служба на централния комитет на Комунистическата партия на Руската федерация Вадим Соловьов, комунистите не отричат фактите за репресиите. „И репресии е имало, и оценка на всичко това беше дадена още на ХХII конгрес на КПСС [през 1961 година]“, заяви депутатът комунист, като отбеляза, че КПРФ е правоприемница на КПСС.

В същото време той подчерта, че е трудно да се говори за „установени престъпления на сталинизма“, тъй като „няма някакви юридически оценки на тези факти: няма нито съдебни, нито прокурорски решения“, а законодателството (и тук Соловьов е съгласен със сътрудника на „Мемориал“) за жертвите на масовите репресии и репресираните народи е недостатъчно. Все пак в това той вижда проявлението на сложността на този период, в който централно място са заемали не репресиите, а превръщането на страната в свръхдържава.

"Российская газета". Всички права запазени.