В Москва бе открита новата сграда на Музея на историята на ГУЛАГ

Една от най-трагичните страници от руската история е показана в интерактивна експозиция.

Една от най-трагичните страници от руската история е показана в интерактивна експозиция.

Юрий Палмин / Държавния музей за история на ГУЛАГ
Мащабът на политическите репресии в годините на управлението на Сталин е безпрецедентен. Постепенното изясняване и осъзнаване на пълната картина на терора запълни няколко десетилетия.

През 2001 година по инициатива на Антон Антонов-Овсеенко – историк и публицист, преминал през затвори и лагери в качеството си на син на „враг на народа“ – в Москва бе основан Музей на историята на ГУЛАГ. Към това време на територията на бившия СССР се появиха немалко институции, посветили дейността си на съхранението на паметта за репресиите, но не съществуваше такова публично пространство, където феноменът на политическия терор би могъл да бъде представен системно и всеобхватно.

Музеят, първоначално разположен в центъра на града, постави пред себе си именно такава задача, макар да не му достигаха нито площи, нито колекционни фондове, нито финансиране. Вече през 2004 година, когато експозицията бе открита за посетителите, стана очевидно, че заявената мисия изисква качествено различни условия. Идеята за новата сграда на музея бе подкрепена от кметството на Москва. И макар че пътят към новия адрес се оказа дълъг, резултатът съвсем не е разочароващ.

Четириетажната жилищна постройка от началото на 20 век, разположена недалече от центъра на града, в „1-та Самотечна улица“, бе основно реконструирана по проект на московското архитектурно бюро „Кантора“. Решенията на архитектите, в това число и дизайнерски, явно са продиктувани от европейския опит и европейските тенденции.

„С преместването в новата сграда ние се превръщаме от малко музейче в голям музеен център на международно равнище. Площта на нашата експозиция се увеличи девет пъти, намери се достатъчно място за съхранението на експонатите, откри се възможност за изследователска работа. Тук вече има социално-доброволчески център и майсторски ателиета по визуална антропология, скоро ще отворят врати книжарницата и библиотеката. През декември ще се появят аудиогидове на английски език“ – каза директорът на музея Роман Романов.

Премиерната изложба, запълнила всичките зали, бе открита на 30 октомври – в Деня на паметта на жертвите на политическите репресии“. Експозиционният проект с продължителност една година е реализиран с участието на 25 руски музея и архива, всеки един от които се е посветил на тези или онези аспекти от историята на ГУЛАГ. Да припомним – тази абревиатура, станала известна в цял свят, някога е означавала засекретеното „Главно управление на трудово-изправителните лагери“. Именно то се разпореждало със съдбите на милиони затворници, затова не е учудващо, че названието на департамента впоследствие става нарицателно и символично. Макар изложбата да не е ограничена с разкази само за лагерите, цялата тази сюжетна линия тук несъмнено е най-важната.

Независимо от тематиката, новият музей не стоварва върху посетителите мрачна, угнетяваща атмосфера. Даже тъмничните врати с масивните резета, докарани от различни кътчета на страната и свързани в обща инсталация, служат по-скоро като овеществена метафора на ужаса, отколкото като инструмент за нагнетяване на бушуващи чувства. Многочислените артефакти от лагерния бит (самоделни калъфи за очила, табакери, светилници, детски играчки от подръчни материали, писма върху парчета плат и т. н.), са наредени в осветените витрини така, като че ли това са някакви антикварни скъпоценности.

Видеоинтервюто с оцелелите жертви на репресиите се възприема твърде прозаично, докато не започнеш да се вслушваш в съдържанието. В залата има достатъчно интерактивни елементи, способни да приковат даже детското внимание – например, влизайки в кръгова панорама с фотоинсталация на погребението на Сталин, се оказваш едва ли не участник в траурното народно шествие. Все пак такова представяне на историческия материал не бива да се нарече неуместно и лекомислено, тя е напълно преценена и е част от музейната концепция. В нея има своеобразна логика: да не се подлагат емоциите на зрителите на изпитание за издръжливост, а постепенно посетителите да бъдат подтиквани да узнават, да мислят, да оценяват.

Както каза на церемонията по откриването на музея Наталия Солженицина, съпруга и сподвижница на лауреата на Нобеловата награда за литература Александър Солженицин, автор на прочутата книга „Архипелагът ГУЛАГ“, „днешното събитие излиза далеч отвъд рамките на градския мащаб, че дори и на столичния. То е общонационално. А в близко време в Москва ще бъде издигнат паметник на жертвите на репресиите. Да смятаме ли, че по този начин ние сме си върнали всички дългове на миналото? Или да гледаме на това като на издигане на императорското знаме на флагманския кораб, като на примери, които е длъжна да последва цялата ни страна?“.

"Российская газета". Всички права запазени.