Съветското ноу-хау, което до ден днешен съхранява тялото на Ленин

Lori / Legion Media
В деня на смъртта на Ленин, 21 януари 1924 година, в ЦК на КПСС и Съвета на народните комисари започват да пристигат телеграми и писма с молба да не погребват тялото на болшевишкия вожд. Няколко дни по-късно на Червения площад се появява мавзолей по проект Алексей Шчусев. До полунощ той е готов с разработката на проекта по принципа на тристепенната пирамида, а изграждането на монумента отнема по-малко от три дни.

Сградата на мавзолея

Шчусев представя дървена сграда във вид на куб със страни от по три метра и две последователно поставени по-малки кубчета отгоре, чийто прототип според колегите на архитекта е заимстван от египетските пирамиди. Проектът на Шчусев е одобрен и така се появява мавзолеят.

Строителството на окончателния, каменен вариант на мавзолея започва през 1929 година. Той практически изцяло повтаря визията на дървения монумент, построен по проект на Шчусев. Съоръжението е изградено от гранит, порфир и черен лабрадор, изцяло в червено-черни тонове. 

В съветските години мавзолеят със своите сложни системи е свръхохранявана зона. Намира се под ръководството на НКВД-КГБ и по-конкретно – комендантството на Кремъл.

До смъртта на Сталин тялото в мавзолея се числи формално към лабораторията на Лубянка. След това лабораторията преминава към Министерство на здравеопазването на СССР. Днес тялото на Ленин се „обслужва“ от Центъра за биомедицински технологии към научно-производственото обединение на Руския институт за лекарствени и ароматични растения (ВИЛАР).

Ако днес властите решат да направят погребение, трябва да бъдат решени стотици юридически въпроси. Кой ще отмени купа ведомствени поръчки, включително решенията на правителството на СССР, и ще започне да ги разсекретява?

Документите за полагането на Ленин и създаването на първата дървена сграда на мавзолея все още се пазят неизползвани във втори (секретен) Фонд, опис № 16 на Комисията за увековечаване паметта на Ленин, скрити в недрата на архива на бившия Институт по марксизъм-ленинизъм на Централен комитет на КПСС.

Миналата година тази секретност навърши 90 години. Минали са всички мислими и немислими срокове на съответните закони за секретност. Защо не се разрешава документите да бъдат публикувани? Защо досега треперят над балсамираното тяло на Ленин? Защо до ден днешен в материалите на тази комисия крият формулата със секретните съставки на магическата течност, която професорите Воробьов и Збарски изобретяват, за да се съхрани навеки тялото на вожда.

Мехлем

Балсамирането на останките на Ленин започва два месеца след смъртта му – в края на март 1924 година. По онова време измененията на тъканта на тялото на Ленин, особено по лицето и ръцете, вече са достигнали критична точка.

Задачата да запазят тялото на Ленин поемат химикът Борис Збарски и харковският анатом Владимир Воробьов. Последният, когато за първи път видял тялото на Ленин, искал да се откаже от сложната задача, но колегите му го убедили да промени решението си.

Збарски и Воробьов са изправени пред една нелесна задача – да създадат свой собствен метод, с който да съхранят тялото на вожда, тъй като замразяването не е подходящо за случая – всяка случайност би могла да доведе до размразяване на тъканта и безвъзвратното ѝ изгниване. Не подхожда и древноегипетската мумификация, тъй като при тази процедура не само се губи 70% от теглото, но и се изопачават чертите на лицето.

Тогава учените се спират на балсамирането. Така Збарски и Воробьов успяват да решат една наистина уникална задача – те балсамирали цялото тяло на покойника, като същевременно съхранили обема, формата и всички клетъчни и тъканни структури.

Минали 89 години, а химическият състав на разтвора остава засекретен. Освен архивно-исторически, биха могли да възникнат и по-щекотливи въпроси, като например финансови.

Приемниците 

Дали погребването на Ленин ще доведе до незабавното разсекретяване на химическия състав на течността, нейната приватизация, масово производство, продажба в аптеките (с или без рецепта), комерсиализация в интернет, износ? На пазара ще има търсене: продуктът може да се използва не само за ритуални услуги, но и например при препарирането на животни.

Може ли със сигурност да се твърди, че някой вече не притежава патента и оформено право на собственост върху течността на Воробьов и Збарски? Възниква и друг въпрос. След Великата отечествена война модата да се строят мавзолеи и да се балсамират телата на покойни вождове става международна. Съветското ноу-хау се търси на високо ниво. Най-успешният проект в братските социалистически страни от Варшавския договор е съхраняването на тялото на най-добрия български ученик на другаря Сталин – Георги Димитров.

Днес българските другари отдавна са в НАТО и ЕС. Въпросът с тялото на Димитров е решен бързо – в оперативен ред и преди доста години. Беше взривен и грандиозният му мавзолей. Кадрите с това взривяване обиколиха целия свят и все още се търсят в YouTube. Мавзолеят дълго време отказваше да рухне. Другарят Димитров умря в атомна епоха, а вечният му дом бе построен така, че да издържи на ядрен взрив.

По съветска рецепта е балсамиран и вождът и първи президент на Народна република Ангола другарят Агостиньо Нето. Той обаче е погребан бързо, тъй като се оказва, че магическият разтвор на професорите Воробьов и Збарски не е ефективен в африканските условия.

Говори се, че преди смъртта си Сталин е бил разочарован от „славянския социализъм“ и отправя взор към азиатския социализъм. Силата на този взор там се усеща и до днес. И в Китай, и в съседните държави – Виетнам и Северна Корея – телата на бащите-основатели на тези държави, комунистически партии и народни въоръжени сили са балсамирани и прилежно съхранявани в мавзолеи, отворени за всенародната почит и поклонение. Не е нужно човек да има развито политическо въображение и исторически познания, за да разбере от кого са изкопирани всички тези мавзолеи, саркофази, системи за вентилация и климатизация на въздуха и т.н.

Великият руски архитект-модернист Фьодор Шехтел предлага свой проект за мавзолей на вожда под формата на голяма стъклена пирамида. Тогава Шехтел по един свой начин поглежда в бъдещето: проектът за мавзолея, който трябвало да се впише в ансамбъла на Червения площад, напомня поразително на пирамидата в Лувъра, построена в края на 1980-те години. 

 

Комбиниран репортаж: Леонид Максименков, РИА Новости, smartnews.ru

"Российская газета". Всички права запазени.