Подземните убежища на съветската власт и тайното Метро-2

Подземни убежища, които могат да издържат на ядрен удар, автомобилни тунели, водещи от Кремъл до крайградската дача на Сталин, подземни летища и тунели-цистерни под Москва – това да не е някаква лудост? Да, но само до известна степен. Подземните бомбоубежища и транспортните комуникации за съветското правителство действително съществуват.

Нескритите доказателства

След Втората световна война в Москва започва изграждането на подземни бомбоубежища, чиято цел е да осигурят защита на цивилното население от последствията на атомна бомбардировка. Но най-висшите представители на правителството и военните се нуждаели от специална защита – по време на война само те можели да вземат решения и да прилагат мерки за спасяване на страната.

Специално укрепени убежища са били построени в строга тайна в различни части на града. За да избягат от града, в случай на бомбардировка, отговорните лица също така се нуждаели от средства за сигурно транспортиране. Градското метро било неподходящо за целта, защото било с ниско ниво на защита, така че било построено „второ метро“ – то свързва големите убежища за властта и подземните командни центрове, а освен това има дълъг радиус, който води извън границите на града, до големи крайградски убежища. Тази система е наречена от московчани „Метро-2“.

С това не разкриваме никакви държавни тайни, тъй като всички свидетелства, които доказват съществуването на тези системи, са публично известни. На първо място, има капаци на минни шахти и вентилационни павилиони, разположени в различни части на града. Линиите на московското метро са били построени по „дълбокопробивния“ метод, при който се изкопава подземна шахта с диаметър около 6 метра и дълбочина от 60-70 метра, докато се достигне котата, където започват реалните строителни работи. По-късно, шахтата се използва както за транспортиране на пробивни машини до котата на пробиване, така и за извозване на земните маси.

След завършването на строежа шахтата се затваря, а когато е отворена, това означава, че се извършват строителни работи. През 70-те години на миналия век една от тези шахти изниква в близост до Червения площад, в сградата на „Гостиний двор“, и може да бъде видяна на панорамни снимки на Кремъл. Днес друга такава шахта може да се види в близост до метростанция „Китай-город“ и от нея е видно, че строителството на метрото тук е спряло преди десетилетия. Има и няколко активни шахти в предградията и извънградските части, където метрото не стига. Занемареният, почти изоставен вид на шахтите и вентилационните павилиони допринасят за тяхната мистерия; в същото време те са строго охранявани и в тях е невъзможно да се проникне.

Подземни дворци с обществено предназначение

Наричат Московското метро най-красивото в света. Сравняват го с подземни дворци, провеждат из него екскурзии.

Доказателство може да се види във вътрешността на московското метро – там има блокирани стълбища и врати, водещи към „нищото“ в някои от метростанциите, както и известната задънена линия, която може да се види вляво от линията, свързваща метростанции „Спортивная“ и „Университет“. Линията, по данни на любителски изследователи, свършва в близост до масивна врата, която се смята за един от входовете към Метро-2. Вътрешен източник разкри пред „Руски дневник“, че всеки един от служителите с достъп до Метро-2 има разрешение за достъп само до една част от системата. Никой от тях не знае колко са общо нивата на достъп, така че никой не може да види цялата картина и да притежава целия план – което прави на практика невъзможно разсекретяването на цялата инсталация.

Бункерите на Сталин: истина и бутафория

В Москва има два „бункера на Сталин“, в които лесно можете да влезете, като си резервирате обиколка с екскурзовод. Първият от тях се намира близо до хотел „Измайловская“ и за него се твърди, че е построен през 30-те години на миналия век – в действителност това място е бивш склад, който през 90-те години е бил украсен, за да се превърне в туристическа атракция. Вторият бункер се намира в близост до метростанция „Таганская“, и този вече е истински; той обаче няма никаква връзка със Сталин – изграждането му завършва след смъртта на Сталин.

Този обект е построен като убежище за централата на ВВС за дълги полети. Намира се на 200 м под земята и се простира на площ от около 22 500 кв.м. През 60-те години на миналия век, бункерът е оборудван с животоподдържащи системи, доставка на вода и храна, достатъчни за задоволяване на служителите за дълго време, но след като през 80-те години състоянието им се влошило, обектът бил разсекретен през 1995 г. По това време стоманеното покритие на стените и херметичните врати са единствените останали оригинални предмети в целия бункер. Въпреки това, обектът е много интересен. Неговата основна входна шахта, която разполага с асансьор, отвеждащ надолу до същинския бункер, е защитена с бетонна шапка с дебелина 6 м, скрита в бутафорна къща от 19-ти век с празни прозорци.

Тази шапка предпазва шахтата от вълна на ядрена експлозия и може да издържи пряко попадение на въздушна бомба. Сега бункерът е собственост на частно предприятие, което организира в него „Музей на Студената война“, предлагайки екскурзии, организирането на партита, банкети и презентации – например в бункера се състоя световната премиера на популярната компютърна игра Red Alert 3.

Сред най-големите туристически атракции е инсценирането на предупреждение за въздушно нападение, което звучи по време на всяка обиколка с екскурзовод, и фалшива атака с ядрена ракета срещу чужда държава, която може да се „стартира“ от вътрешността на бункера от неговите посетители. „Руски дневник“ се свърза с Виктор Б., бивш ръководител на бункера, който ни разказа за реакцията на посетителите на инсценираното предупреждение за въздушно нападение: „Най-вече става дума за страх, особено сред жените и децата – но това преминава бързо, когато водачът информира групата, че алармата е фалшива. Случваха се обаче и някои неловки ситуации – веднъж една весела дама от Латинска Америка припадна при звука на алармата; друг път възрастен мъж се подмокри, когато я чу“. Но Виктор продължава: 

- Всеки реагира весело на „изстрелването на ракета“, особено американците! Те веднага започват да „бомбардират“ собствената си родина – „Нека да ударим Ню Йорк! Хич не ни пука, ние сме от Флорида“.

Такива вицове, разбира се, са били немислили по времето на Студената война – и слава Богу, тези времена са отдавна отминали, но тук остават истинските стратегически убежища, за които се говори, че все още са в перфектно работно състояние.

"Российская газета". Всички права запазени.