Загадъчният инцидент над Сахалин

Пътническият Боинг 747 на компанията Korean Air изпълнява редовния си полет KAL-007 по маршрута Ню Йорк – Сеул с междинно кацане за дозареждане в Анкъридж, Аляска.

Маршрутът на полета преминава над Тихия океан, заобикаляйки територията на СССР, но още след излитането си от Анкъридж самолетът започва да се отклонява от него. В момента на гибелта на лайнера югозападно от Сахалин отклонението от маршрута е около 500 километра.

Според данните на разследването от ИКАО екипажът неправилно е настроил автопилота и не е осъществявал проверка на текущите координати, разчитайки на автоматиката.

В 04:51 местно време самолетът нахлува в съветското въздушно пространство над забранена за полети зона в Камчатка, в която се намира съветска ракетна база.

Официалната версия гласи, че съветските ПВО са взели Боинга за американския разузнавателен самолет RC-135, който същата нощ като че ли е наблюдавал пуска на съветска балистична ракета. На радарите RC-135 изглежда по същия начин – като Боинг.

Изтребители МиГ-23 излитат, за да прехванат корейския лайнер над Камчатка, и го съпровождат до напускането му на въздушното пространство на СССР.

В 06:13 Боингът отново пресича съветската граница, този път над Сахалин. Посрещат го прехващачи Су-15. В 06:24 пилотът на изтребител-прехващача Генадий Осипович изстрелва две ракети, които поразяват авиолайнера.

Отломките падат в морето от височина девет километра в района на остров Монерон, югозападно от Сахалин.

Според официалната версия до гибелта на лайнера се е стигнало след чудовищен брой съвпадения, но участниците от съветска страна изкарват наяве много несъответствия, които навеждат на мисълта, че нахлуването на Боинга най-малкото не е било случайно събитие, и поставят под съмнение официалната версия.

Ако формулираме накратко алтернативната версия, то според мнението на съветското ръководство нахлуването на Боинга е било разузнавателна операция, насочена към „осветяването“ на радиолокационната защита на Далечния Изток на Съветския съюз.

Тук трябва да се отбележи, че значителни области от съветския Далечен Изток действително бяха затворена територия. Освен ракетните бази, там се намираха (и до ден днешен са разположени там) бази на съветския военен флот, бази на подводния флот, радиолокационни станции, бази на далечната авиация и други секретни военни обекти.

Хълмът на деветте мъртъвци

Филмът на Рени Харлин „Тайната на превала Дятлов“, който разказва за тайнствената гибел на млади туристи в северна Русия през 1959 година, превръща култовия субкултурен сюжет в достояние на масовата култура. Едва ли всички ще изпаднат във възторг от такава трансформация.

Първият въпрос, който си зададоха участниците в инцидента от съветска страна и експертите, е как лайнерът е успял да се отклони от пътната линия на полета?

Към този момент лайнерът Боинг 747 е бил оборудван с най-новите навигационни системи, многократно дублиращи се една с друга, затова е много странно, че отклонението от зададения маршрут не е било установено веднага.

Освен това, много странен е фактът, че американските и японските служби за управление на въздушното движение не са направили нито един опит да се свържат с рейс КАL-007, за да съобщят на екипажа за отклонението от курса.

Вторият въпрос е, имало ли е на борда на самолета пътници?

Противно на практиката в подобни случаи, след падането на лайнера не са публикувани списъци с пътниците.

„Корейците трябваше да публикуват списъци с пасажерите. Такова нещо не се случи. Кой тогава може да твърди, че на борда е имало пътници?“ – казва Александър Шчербаков, военен експерт, летец-изпитател.

На мястото на катастрофата са били открити само около 30 фрагмента от тела на загинали. Много по-малко, отколкото може да се предположи, ако на борда наистина са се намирали над 200 души.
„Сигурен съм, че такива не е имало. Те няма как да изчезнат. И да се разтворят в морската вода също“ – казва Анатолий Корнуков, през 1983-а командир на 48-а изтребителна дивизия на Далекоизточния военен окръг (ДВО).

Участниците в издирвателната операция споменават и странния багаж.

„Очила, пудриери, женски чанти без съдържание. Всичките събрани вещи се събраха в 6 сандъка“ – спомня си Анатолий Корнуков.

Историкът Александър Колесник е на мнение, че странният багаж „потвърждава версията за провокация и за това, че пътниците са слезли в Анкъридж“.

Версията за провокация се поддържа и от Филип Бобков, който през 1983 г. заема поста на заместник председател на КГБ на СССР: „Прецизно планирана операция. Пътници не е имало, само екипаж“.
За това, че според участниците в събитията полетът е бил разузнавателна операция, говори и незначителният на пръв поглед факт, че лайнерът е бил задържан за 40 минути в Анкъридж.
Само по себе си задържането е обикновена практика и не предизвиква въпроси, но тя позволила на самолета да навлезе във въздушното пространство на СССР едновременно с американския спътник Ferret-D/Farrah.

За това говори Василий Алексеев, който през 1983 г.е началник на управлението на специалните отдели на ВВС на МО на СССР: „Излитането му е било коригирано спрямо полета на американския спътник. Цялата система на ПВО на Далечния Изток на СССР е била разкрита“.
Иван Третяк, командващ войските на ДВО през 1983 г. казва, че съветското разузнаване успяло да прихване шифрограма от Боинга до спътника: „В дълбочината виждам подводници. Добре се виждат. Правя снимки“.

Третият въпрос е защо корейският лайнер по никакъв начин не е реагирал нито на опитите да се свържат с него, нито на маневрите и предупредителната стрелба на съветските изтребители?
Нещо повече, по думите на пилота Генадий Осипович, след като забелязали изтребителите, пилотите на лайнера започнали да маневрират по необичаен за пътнически самолет начин.

Боингът намалил скоростта си до 400 км/ч, най-вероятно в опит да се освободи от преследвачите. При тази скорост Су-15 влиза в „тирбушон“.

Целта на провокацията, ако това е било провокация, според думите на генерал Махмут Гареев, е била да се проведе разузнаване на системите за РЛС на Далечния Изток на СССР: „На американците им трябваше да ги засекат, за което им трябваше да прелетят над тях. Военният самолет веднага щеше да бъде свален“. А пътническият Боинг е бил няколко часа във въздушното пространство на Съветския съюз.

„И за минута не съм си помислял, че мога да сваля пътнически самолет. Всичко друго, но не и това!“ – твърди впоследствие Генадий Осипович.

Без пълното разкриване на секретните документи не може еднозначно да се каже какво се е случило в небето над Сахалин през септември 1983 г., но данните на участниците в събитията ни карат да си спомним филма на Бари Левинсън „Да разлаем кучетата“.

"Российская газета". Всички права запазени.