Пет легендарни съветски шпионки

Fine Art Images / Vostock-Photo
На 8 март, Международния ден на жената, "Руски дневник" припомня за руските шпионки – храбри и неустоими жени, на чиято смелост биха могли да завидят и мъжете.

Надежда Плевицка

На нея ѝ е акомпанирал композиторът Сергей Рахманинов, а цар Николай II я наричал „курският славей“. Селското момиче извървяло пътя от монахиня до една от най-известните певици. След като емигрира, Плевицкая се омъжила за белия царски генерал Николай Скоблин, а през 1931 г. те били вербувани от съветското разузнаване. Шест години семейството предавало данни за ситуацията в емигрантските кръгове в Европа, а най-известната им операция станала отвличането на генерал Евгений Милер в Париж през 1937 г. Те примамили ръководителя на най-голямата емигрантска военна организация на среща с немски дипломати, чиято роля изиграли други агенти. Генералът бил упоен и по море откаран в Русия. Но, отивайки на срещата, Милер оставил писмо, и шпионите били разобличени. Скоблин избягал в Испания, където малко след това загинал, а Плевицкая била арестувана и осъдена на 20 години каторга. Тя умряла в затвора във френския град Рен през 1940 г.

Зоя Воскресенска


Снимка: Владимир Савостиянов / ТАСС

През 1929 г. 22 годишната Зоя станала сътрудник на ОГПУ (Обединено държавно политическо управление). Скоро на красивото момиче му предложили да замине за Женева и да стане любовница на немски генерал. По-късно тя си спомняла:

- Аз отговорих: „Добре. Ще замина, ще му стана любовница, щом няма друг начин, а след това ще се застрелям“. След това подобни задания не ми предлагаха.

През 30-е години тя е работила в Манджурия, Латвия, Германия и Австрия. В началото на юни 1941 г., под „шапката“ на служителка на ВОКС (Всесъюзна организация за културни връзки зад граница) разузнавачката участва на прием в немското посолство, където била поканена на валс от граф Вернер фон дер Шуленбург. Зоя обърнала внимание на светлите правоъгълници по стените в съседната зала, останали от свалените картини, а през открехнатата врата видяла купчина с куфари. Тя доложила, че немците подготвят спешна евакуация на посолството, но нейното съобщение било игнорирано. След като се пенсионирала през 1955 г., тя станала известна детска писателка, но никой не знаел за нейния предишен живот. Чак до 1990 г., когато била „разсекретена“ в едно от интервютата на началника на КГБ Владимир Крючков.

Маргарита Коньонкова

Маргарита Коньонкова (вляво) с Айнщайн в Принстон, 1935 г. Снимка: ТАСС

Известният скулптор Сергей Коньонков пристига в Ню Йорк с жена си Маргарита през 1923 г., за да участва в изложба за съветското изкуство. Командировката се проточила 22 години: „руският Роден“ се занимавал с творчество, а Маргарита организирала в ателието му в Гринуич Вилидж галерия и общувала с всички известни американски политици и техните съпруги, била е гост в Белия дом и се познавала с „първата дама“ Елинор Рузвелт. Нейна основна цел били учените, работещи над създаването на ядреното оръжие: била приятелка с „бащата на атомната бомба“ Робърт Опенхаймер, а през 1935 г. се запознала с Алберт Айнщайн. Съдейки по запазилите се страстни писма, Маргарита е била неговата последна любов. Не забравяла и агентурната си дейност: тя успяла да вербува няколко американски ядрени физици. Известно е също така, че по нейна молба Айнщайн лично се е срещнал със съветски резидент в Ню Йорк. През 1945 г. Коньонкови са отзовани в Русия, където тя надживяла и Айнщайн, и прочутия си съпруг, и починала в Москва през 1980 г.

Елена Модржинска

Снимка: АрхивСнимка: Архив

В края на 1940 г. на гарата в окупирана Варшава се наблюдава следната сцена: от вагона излиза жена и се хвърля в обятията на мъж с букет цветя. Управляващият съветското посолство Иван Василиев (истинското му име е Пьотр Гудимович) посрещал жена си Мария, която всъщност виждал за първи път: тази роля била възложена на разузнавачката Елена Модржинска. Главната задача на двойката била да разбере плановете на Германия спрямо СССР. На 22 юни 1941 г. двамата били арестувани: Гестапо имало подозрения по повод тази мила двойка. Разпитите не дали никакъв резултат и съпрузите, както и останалите дипломати, били разменени за немските, останали в Москва. По-късно, в родината си, те се оженили истински.

Анна Камаева-Филоненко

Снимка: IvanFM / Wikipedia.org

През есента на 1941 г. в Групата за специални задания към Народния комитет на вътрешните работи, в която участвала и 23-годишната Анна Камаева, подготвяли диверсанти в случай, че фашистите превземат Москва. На Анна възложили да изпълни специална задача: тя трябвала да извърши покушение срещу Хитлер. Москва издържала, а Камаева била прехвърлена в тила на немците с цел да организира диверсии. През октомври 1944 г. тя била изпратена в Мексико, където подготвяла операция по освобождаването от затвора на убиеца на Троцки – Рамон Меркадер, но в последния момент операцията била отменена. След войната тя се омъжила за военния разузнавач Михаил Филоненко, с когото впоследствие прекарали заедно 12 години в чужбина, в качеството им на нелегални агенти: първо в Чехословакия, след това в Китай, а от 1955 г. в Бразилия, където създали агентурна мрежа.

"Российская газета". Всички права запазени.