Легендарният Севастопол, непристъпен за враговете*

Сергей Севастиянов / „Российская газета“
Защо на Русия ѝ е необходима главната база на Черноморския флот.

Севастопол е изграден на югозападния бряг на Кримския полуостров през 1783 г. по указ на руската императрица Екатерина II на мястото на древногръцкото селище Херсон. И до ден днешен археолози изследват развалините му. 

Именно Екатерина II дава името на този град, което от гръцки, според различни източници, се превежда като високопочтен, свещен или величествен град, град на славата. Императрицата и нейните пълководци обаче са привлечени от тази земя най-вече с заради 30-те дълбоководни залива, защитени от вятъра. Някои от тях се врязват цели осем километра навътре в скалите. И Севастопол се превръща в главната база на Русия на Черно море за дълги години напред.

През Втората световна война Севастопол е подложен на най-сурови изпитания. През 1941-42 г. 250 дни и нощи бойците на Червената армия и моряците от Черноморския флот бранят града от германските войски. Дори след като са принудени да изоставят позициите си обаче, в Севастопол продължава да действа нелегално съпротивително движение.

През 1948 г. Севастопол получава статут на специален град на републиканско подчинение на Русия, която по това време е една от републиките на СССР. През 1954 г. обаче, по инициатива на първия секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, Севастопол заедно с Крим са предадени на Украйна, макар и без някакви принципни промени в съдбата на града. Тогава Киев няма никакво реално влияние върху съдбата и положението му. Градът като една от най-важните военноморски бази на Съветския съюз продължава да е на пряко подчинение на Москва и на Министерството на отбраната на СССР.

Ситуацията рязко се променя в началото на 90-те години на миналия век, когато Украйна получава статут на независима държава и градът Севастопол заедно с Крим стават украински.

По силата на Големия договор за дружба, сътрудничество и партньорство, подписан от Москва и Киев през 1997 г., Русия признава украинския статут на Севастопол и ненарушимостта на границите на украинската държава, а Украйна оставя на Русия правото върху севастополската военно-морска база и пребиваването на руския Черноморски флот в Крим до 2017 година.

Какви сили и средства влизат в състава на оперативно-стратегическото обединение на Черноморския флот на Русия? 

Това са щабът и командването на флота в Севастопол, 68-а бригада за охрана на водния район, 17-и  арсенал на военно-морския флот, 810-и отделен полк на морската пехота, 247-и отделен дивизион от подводници, 854-и отделен брегови ракетен полк, отделен морски инженерен батальон, звено за свръзка, 30-а дивизия от надводни кораби, в чийто състав влиза ракетен крайслер Москва, ракетни кораби на въздушна възглавница Бора и Самум, бригада от морски съдове за подсигуряване, бригада десантни кораби, бригада ракетни катери, отделен щурмови авиополк, отделен смесен авиополк, отделна бригада за радиотехническо обезпечение, арсенали, складове с военно имущество и боеприпаси, ремонтни заводи и училища за подготовка на младши командири. 

Общо 25 000 военнослужещи, без да се включват работниците и служещите, които са наети в предприятия и учреждения на флота. Заедно с членовете на техните семейства това са над 100 000 души.


Съгласно споразумението между Украйна и Руската федерация за статута и условията на пребиваване на Черноморския флот на Руската федерация на територията на Украйна от 31 май 1997 г., в украинските териториални води и на сушата ѝ можеше да се намира групировка руски кораби и морски съдове с численост до 388 единици (от тях 14 дизелови подводници). На летищата, които се ползваха под аренда в градчето Гвардейски и Севастопол, можеха да бъдат разположени 161 летателни апарата. Това е напълно съпоставимо с мощността на военно-морската групировка на Турция.

Споразумението беше сключено за срок от 20 години. Предвиждаше се то да бъде продължено автоматично за последващи петгодишни периоди, ако нито една от страните не уведоми писмено другата за прекратяване на действието му не по-късно от година преди изтичане на срока му.

Второто споразумение, подписано в Харков през април 2010 г., удължи пребиваването на Черноморския флот на Русия в Севастопол до 2042 година. Преди присъединяването на Крим към Русия арендата на военно-морската база ѝ струваше $98 млн. годишно. Освен това според условията на Харковското споразумение Русия правеше на Украйна отстъпка за газа от $100 на всеки 1000 куб. м.

Русия беше принудена да направи такива отстъпки, защото не е имала алтернативна база за Черноморския флот на собствена територия, а пристанището в Новоросийск не е достатъчно дълбоководно и няма необходимата инфраструктура. Освен това флотът решава важна стратегическа задача пази южната част на Русия, като не допуска в Черно море да се появят самолетоносачи на потенциален противник.

*Думите в заглавието са от химна на Севастопол, който освен това е наричан града на руската слава.

"Российская газета". Всички права запазени.