55 години път към звездите

03/01/1986

03/01/1986

Александър Моклетсов / РИА „Новости“
Тази година се навършват 55 години от първия полет на човек в орбита – този на Юрий Гагарин. В съвременна Русия хората все още мечтаят за звездите: спътници започнаха да правят дори ентусиасти и блогъри.

„Другари! Съветската земя от днес стана бряг на Вселената!“ – на стария плакат се усмихва възторжен юноша. Зад него  планети, Кремъл и летяща в небето ракета. В ръката му билет към Космоса и обратно – за родната СССР.

Цяло поколение съветски хора пораства с мисълта, че „те създават летописа за покоряването на Вселената“. Как се развива космическата индустрия в Русия днес и какво стана с мечтите за звездите?

Студената война в орбита

Юрий Гагарин. Снимка: ТАССЮрий Гагарин. Снимка: ТАСС

Полетът на Юрий Гагарин на 12 април 1961 г. е едно от първите грандиозни достижения на СССР в Космоса. Докато целият свят със затаен дъх наблюдава първия човек в орбита, американските власти изпитват по-скоро тревога: ракетата-носител Р-7, която извежда кораба на Гагарин „Восток-1“ в орбита, порвоначално е проектирана за доставка на ядрени бойни глави в САЩ.

По онова време Студената война е в разгара си. Космосът е сфера, където двете свръхдържави могат да демонстрират една на друга своята мощ и да „покажат мускули“, избягвайки откритото противопоставяне. Именно през този период в СССР са пуснати много плакати на космическа тематика. Космосът постепенно се превръща в инструмент за мотивация на пролетариата.

В началото на 70-те години СССР е развълнуван от новините за разработката на американските „Спейс Шатъл“ (Space Shuttle). САЩ искат да направят качествен скок в областта на използването на околоземното пространство за военни цели.

В Съветския съюз се опасяват, че САЩ използват космическите си совалки за доставка на ядрено оръжие или похищение на руски спътници. За да предотвратят това, властите в СССР хвърлят всичките си сили за развитие на космическата програма „Енергия-Буран“. За реализацията на своите планове свръхдържавите харчат колосални средства – около $200 млрд. за програмата Space Shuttle и близо $16-17 млрд. за „Буран“.

Перестройката променя всичко идва разпадът на СССР и икономическите сътресения на 90-те години. Заради икономическите трудности е прекратен проектът за създаване на орбитална станция „Мир-2“, която трябвало да замени „Мир“.

От съперничество към сътрудничество

Прес снимкаПрес снимка

През юни 1992 г. Русия и САЩ сключват споразумение за сътрудничество в изследването на космоса. Роскосмос предлага на НАСА да бъде създадена Международна космическа станция (МКС) – първоначално проект на САЩ, Канада, Япония и Европейската космическа агенция.

През последните няколко години космонавтите от всички държави летят до МКС, предимно с помощта на руските кораби „Съюз“. Впрочем миналата година частните фирми „Спейс Екс“ (SpaceX) и „Боинг“ (Boeing) получиха от НАСА $6,8 млрд. за разработка на нов транспортен кораб до края на 2017 година.

Според шефа на Роскосмос Игор Комаров в момента в Космоса между отделните държави цари пълно взаимно разбирателство: „Независимо от обострените отношения на Земята, на МКС тече обратния процес. Ние обменяме резултати от изследвания, научна апаратура. Договорихме се с НАСА и Европейската космическа агенция, че и в бъдеще ще продължим да развиваме заедно научното направление и програмите за пилотиране“.

Освен това, отбелязва Комаров, бъдещият клуб на „космическите държави“ непрекъснато се разширява. „За страните, които в момента започват да се занимават с космически изследвания, вратите ще бъдат отворени“, отбеляза той.

„Ние отдавна сме надрасли късите панталонки“

В края на март правителството на Русия одобри проекта на новата космическа програма за 2016-2025 г. Един от нейните приоритети е развитието на руския сегмент на МКС. Експлоатацията на станцията ще продължи до 2024 година.

По думите на Комаров Роскосмос обсъжда съвместното усвояване на Марс заедно с НАСА и ЕКА (проекта „ЕкзоМарс“). През следващите 10 години Русия ще съсредоточи усилията си в изучаването на околоземната орбита, космическата радиация и слънчевата активност, а също и подготовката на изследването на Луната след 2025 година. Първият руснак ще кацне на Луната около 2030 година.
„Трябва да решим много въпроси, преди да се отправим в далечния Космос“, отбелязва Комаров.

„Ще продължим работата по „ЕкзоМарс“ и сме уверени, че ще реализираме втория етап на мисията в периода 2018-2020 година“, допълва той. Основните цели през близките години – развитие на орбитална група от спътници и дистанционно наблюдение на Земята, пуск на нови космически апарати за научни изследвания.

Може да се стори, че плановете на Русия не се отличават с размах и големи амбиции. Космическата програма за следващите 10 години дори не предвижда изграждане на ракети от свръхтежкия клас. „Ракетата-носител от средния клас „Феникс“, която трябва да бъде създадена до 2025 г., е първият етап в началото на дългия път по създаването на ракета от свръх тежкия клас, но в близко бъдеще за нея няма да има товари“, обяснява Комаров. „Така че за какво да я правим? За да кажем, че ние сме били първи? Отдавна сме надрасли късите панталонки – кой е пръв на Луната, кой е пръв в Космоса. Сега имаме други задачи, не ни трябват тези юношески амбиции“.  

Впрочем руските космонавти смятат, че дори със сегашната техника е възможна колонизация на Луната. „Напоследък човечеството направи пробив в разработката на нови материали, в енергетиката. Струва ми се, че със съвременните технологии колонизация на Луната е напълно по силите ни. Във всеки случай това ще стане наложително, защото ресурсите на Земята рано или късно ще секнат и човечеството ще трябва да усвои Луната, Марс“, смята космонавтът Олег Кононенко.

Звездите са по-близо, отколкото ни се струва

Снимка: NASAСнимка: NASA

През последните години в Русия се появиха частни космически компании. Например „Даурия Аероспейс“ (Dauria Aerospace) и „Спутникс“ се занимават с разработка, сглобяване и пускове на малки космически апарати.

Към звездите се стремят и любители: те търсят пари за своите космически проекти в краудфъндингови платформи. В началото на 2016 г. група ентусиасти-блогъри събраха на „Бумстартър“ около $29 000, за да пуснат космически апарат към Луната. Целта е снимки на мястото, където е кацнал американският кораб „Аполо“, съветските автоматични станции „Луна“ и „Луноход“.

През тази година съветските учени от Университета по машиностроене планират да пуснат мини-спътник „Маяк“, също построен с интернет дарения. Целта на проекта е „да покаже, че космосът е близък и достъпен“, а също и да се тестват технологии, които биха могли да решат проблема с космическия боклук.

В средата на март частната компания „КосмоКурс“ получи от Роскосмос разрешение да разработи проект за многократна система за полети в космоса за туристи. „Изискванията към туристите няма да бъдат сериозни“, обещава генералният директор на „КосмоКурс“ Павел Пушкин. „Ще бъде необходима центрофуга. След това ще говорим за сключване на договор“.

Първата екскурзия на компанията ще се проведе през 2020 година. Билетът ще струва $200-250 хил. Оказва се, че това, за което са мечтали преди години гражданите на СССР, все пак се приближава, но не за всички.

"Российская газета". Всички права запазени.