Първият човек в космоса: какво помнят руснаците за полета на Гагарин?

Александър Моклетсов / РИА „Новости“
В ранната утрин на 12 април 1961 година ракета-носител изведе в орбита кораба „Восток“ с първия космонавт на Земята, гражданина на СССР Юрий Гагарин. Какво си спомнят за този ден неговите сънародници?

„Той влита в класната стая и на висок глас казва, че са изстреляли космонавт!“

Александър Ракитски, преди да се пенсионира, е бил инженер-конструктор, през 1961 година е бил в първи клас в Петербург (тогава Ленинград).

Денят на полета на Гагарин в космоса според него е бил „един от последните светли спомени на съветския народ“. Ето какво разказва той: 

„12 април 1961 година, Ленинград, 216-то училище, близо до „Владимирски проспект“, първи клас, трети час – аритметика. Учителката Татяна Ивановна преподава урока, нещо говори, а ние старателно дремем зад чиновете. Както винаги, едно момче прави маймуджелъци и всякакви физиономии. Ние се смеем, а него го изгонват от класната стая.

Изведнъж, след като бяха минали 5-6 минути, той влита в клас и крещи, че са изстреляли космонавт! Пак го гонят. След четири минути влиза заместник-директорът по учебната част и ни съобщава, че СССР е изпратил в орбита първия космонавт – Юрий Гагарин, а занятията днес се отменят.

Ние, първолаците, излязохме на „Владимирския проспект“ и побягнахме към „Невски“. А там, като при манифестация за 1 май, видяхме радост и сълзи от щастие, хората пееха и танцуваха. Баща ми каза вечерта, че така е било на 9 май 1945 година (когато Русия е празнувала края на Великата Отечествена война – бел. ред.).

„В очите на всички имаше сълзи“

Анатолий Солодухин е бил изпитател на космически апарати на космодрума Байконур.

„За мен и колегите ми 12 април 1961 година и събитията, свързани с него, за цял живот останаха най-незабравимите“, пише той.

„Ние бяхме замрели в очакване. Нервното напрежение достигна предела. Чуваше се бученето на наземната апаратура, на пултовете гаснеха и светваха разноцветни транспаранти. Нервите на всички бяха напрегнати до предела. В тишината се чуваха една след друга заповедите на ръководителя на стартовата служба Кирилов.

„Ключът на старт!“

Операторът на централния пулт на управлението на ракетата Чекунов със завъртане на специалния ключ включи автоматиката за изстрелването на ракетата. И накрая последва кратка, властна команда:

„Пуск!“

„Издигане!“

„Тъй вярно, издигане!“ – гръмко заяви Чекунов в 9 часа и 07 минути московско време.

Освободиха се и се отдалечиха настрани опорите на пусковата установка. От засилващото се бумтене на двигателя бункерът трепереше, ушите ни бяха заглъхнали.

„Тръгнахме!“ – прозвуча от високоговорителя гласът на Юрий Гагарин.

Когато изтичахме от бункера, в лицето ни удари ярката светлина на априлското слънце, а ушите ни заглъхнаха от засилващия се рев на отдалечаващата се ракета с космическия апарат и първия човек на борда. Ракетата се издигаше бавно. Но ето, че пое, все повече ускорявайки и ускорявайки полета си. Така в паметния 12 април 1961 година над планетата изгря утрото на  космическата ера!

Омагьосани, ние стояхме на входа на бункера и, вдигнали глави нагоре, гледахме отлитащия Гагарин. В очите на всички имаше сълзи – сълзи на радост“.

„Видях оранжево чудовище“

Румия Нурсканова през 1961 година е била на пет години и заедно с баба ѝ са първите хора, посрещнали Юрий Гагарин след приземяването му в Енгелския район. Те живеели на село, а на 12 април садели в градината картофи.

„През цялото време се въртях и гледах в небето. Видях две червени точки, но баба ми се скара и каза да продължа да садя картофите. Увлякох се в работата и забравих за този обект, а по-късно на земята видях огромен брой въжета, от които се надига оранжево чудовище и върви срещу нас.

Казвам на баба: „Виж, не искаше да гледаш в небето, а сега той идва към нас“. Тя погледна, стана, хвана ме за ръката и започна да се моли. Аз, разбира се, се изплаших и се притиснах към нея.

След това ние побягнахме към нашия дом. В този момент той извика: „Майко, стой, аз съм свой“. Тя се спря и той сам дойде до нас. Баба му помогна да се освободи от скафандъра и видяхме лицето му, той се усмихваше.

Баба попита: „Ти откъде си, кой си?“ Тогава, когато той е излетял, ние изобщо нищо не знаехме, у дома нямаше радио, нямаше електричество. Той отговори, че е от кораба. Баба се учуди и каза, откъде ти кораб, та тук няма вода. „Аз съм от небето“, отговори космонавтът.

В този момент аз останах да пазя картофите, защото към кофата дотича едно теле и започна да ги яде. Картофите бяха по-важни от Гагарин, а баба тръгна да види кораба. Тогава много се изплаших и дори заплаках“.

"Российская газета". Всички права запазени.