Легендарният самовар: 300-годишната чаена традиция в Русия

Катерина Романова
Каква е тайната, която превръща руската чаена традиция в нещо толкова уникално? „Руски дневник“ разговаря с експертите.

Чай със сладки

Първата стъпка е да запалите огъня и да изчакате водата в самовара да заври. Когато това се случи, самоварът започва да свири, от него бълва пара и започва истинското кипене. След като водата е достатъчно топла, самоварът се слага до чайника на масата. Руската чаена традиция има една съществена разлика от японската и китайската – при нея първо в чашата се сипва отварата от чайника, след което тя се разрежда с топла вода от самовара.

Самоварът стои в центъра на масата, издигайки се над чайника. Върху снежнобялата покривка са подредени най-различни лакомства – джинджифилови сладки, „баранки“ (малки хрупкави кравайчета) и бонбони. Захарта се сервира на кубчета, които се слагат в устата, докато се пие чаят. До сладките са самите чаши, поставени в дълбоки чинийки. В по-ранните периоди на руската история хората предпочитали да пият чай от самите чинийки. Държели ги с три пръста и сърбали чая направо от тях. Пиенето на чай било доста шумно и ангажиращо занимание.

„Няма друго място на света, където хората пият чай като руснаците“, споделя пред „Руски дневник“ специалистът по чаени церемонии Олга Юркина. „В Китай и Япония целта на чаената церемония е самият чай. Там на масата се сервира само чай, а в Англия – чай със сметана. В Русия обаче чаят е оправдание за дълги приказки. Абсолютно задължително е на масата с чая да има кекс, бонбони и различни деликатеси. В Русия церемонията включва не само напитката, но и различните лакомства около нея. Докато пием чай, ние седим дълго и размишляваме по различни теми“.

Зелен и черен

Има легенда, че през 16 век казаците обиколили Китай и донесли със себе си знанията за чая, с които се сдобили. Първото документно свидетелство за чая в Русия обаче е от двора на първия цар от династията Романови – Михаил. То датира от 17 век или с век след периода, за който се говори в легендата.

Истинската история на чая в Русия започва при управлението на Петър Велики. Именно през този период императорът подписва договор, с който позволява търговията на стоки между Русия и Китай. През 1720-те години Китай започва да снабдява Русия с чай в промишлен мащаб.

Оттогава консумацията на чай, особено китайски, е традиция в Русия. В Европа било различно – там чаят се внасял от Индия на британски търговски кораби. Докато пътувал в морето, чаят се овлажнявал, затова се налагало да бъде сушен повторно след пристигането му. Процесът на сушене влияел върху вкуса.

Чаят, който пътувал в Русия от Китай, пристигал през Сибир и планините Урал. Транспортирането с кервани обикновено траело половин година. Така в Европа и Русия вкусът на чая бил различен.

„Свикнали сме да мислим, че в Китай пият зелен чай, а на нас ни продават черен“, казва Юркина. „Това обаче е абсолютно съвпадение. В началото на чаената търговия сме внасяли основно черен чай, а след това сме започнали да внасяме само зелен чай. Ако да речем преди 300 години бяхме внесли зелен чай, всички в Русия сега щяха да пият зелен чай“.

Русия – родината на самовара

В миналото нямало ток, така че хората трябвало да топлят водата на дърва. Така се ражда самоварът. Има няколко версии за възникването на самовара. Според първата самоварът е внесен от Петър I от Холандия, а руските майстори го пресъздават. Втората история твърди, че самоварът идва от Китай. Според третата, която е исторически потвърдена, самоварите са създадени през 1740-те години в заводите „Демидов“ в Урал. Там била развита минната и оръжейна индустрия и се строели заводи. Родоначалникът на руските индустриалци Никита Демидов води в Урал майстори от гр. Тула, където е роден, и те изобретяват самовара.

Самоварите от Тула се прочуват из цяла Русия, а майсторите започват да си отварят работилници, след като се завръщат у дома. Имало различни самовари. Портативни за една чаша вода, както и стационарни, които можели да поемат десет литра вода. Имало и „самовари-кухни“ от три части, в които можело и да се вари вода, и да се готви. „Самоварите не били евтини – през 19 в. средната цена на един самовар била 10 рубли в злато – цяла месечна заплата. Хората обаче пазели самоварите си – след като ги купели, те им служели цял живот. Често ги завещавали на наследниците си“, разказва Юркина.

В Тула и до днес се продават самовари на дърва и много хора ги купуват. Варенето на чай на дърва е не просто екзотика, но и почит към традициите. Помислете си колко по-вкусен ще ви се стори чаят, ако преди да го изпиете, изпълните церемонията – подгряването на водата, реденето на масата и ароматът от самия самовар, който създава една незабравима атмосфера в дома.

"Российская газета". Всички права запазени.