Николай II не е харесван от враговете на Русия

Архив
Историк, посветил живота си на изучаването на личността на Николай II, и свещеник, лично видял останките, намерени в Поросенковата долина, и отслужил панихида за загиналото царско семейство, обясняват защо на Екатеринбург са му необходими Царските дни и от какво е предизвикан огромният интерес към личността на последния руски император не само в съвременна Русия, но и извън пределите ѝ.

Кулминация на Царските дни в Екатеринбург стана традиционното кръстово шествие (общо над 20 километра) до Храма на Крови (Църквата върху кръв) до Ганина Яма, където са били намерени останките на Николай II и неговото семейство. Тази година в него участваха 50 000 души. Мнозина тръгнаха на път със семействата си, включително и с малки деца. Сред поклонниците имаше представители на няколко страни – от Беларус до Китай.

Този път ние попитахме началника на сектора за анализ и оценки на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) Пьотър Мултатули и наместника на Крестовоздвиженския мъжки манастир отец Флавиан защо на Екатеринбург са му необходими Царските дни, могъл ли е Николай II да не се отказва от престола и защо Руската православна църква е канонизирала последния руски цар и неговото семейство.

Пьотър Мултатули: 

Николай Втори е направил всичко, за да не изгуби властта. Направил е всичко за потушаването на метежа през 1917 година. Той не само сам заминал за Петроград, но и изпратил 50-хилядна войска, издавайки ясна и недвусмислена заповед метежът да бъде сломен. Само че никой не може да предвиди предателството и измяната, никой. Измяната на най-близкото военно обкръжение изиграла съдбоносна роля при събитията от 1917 година. Ширят се измяна, страх и лъжа, това е много точно определение на състоянието, в което е било цялото руско общество по това време.

Интересът към личността на Николай Втори днес е предизвикан от това, че той представлява съвършено различна ценностна система, противоположна на натрапваната ни през годините на съветската власт и налагана ни сега от либералите. За мен ценностната система на Николай II е ценностната система на вековна Русия. Преди 1917 година ние сме живели като огромна цивилизация, която е била унищожена. И това са направили хора, които са седели някъде в бирарии в Швейцария и Брюксел и решили, че през цялото това време страната е живяла неправилно. И ето че те дошли, за да покажат как е правилно да се живее, а за целта били готови да погубят толкова народ, колкото се налага. Всички, които не тръгнат след тях. Те направили именно така.

Съгласен съм, че по времето на Съветския съюз са били постигнати много завоевания. Само че кой е стоял зад тези завоевания? Това са били хората, които са се родили преди революцията, и техните деца. Средната възраст на войника-победител във Великата отечествена война била 39-44 години. Най-младите момчета загинали като герои през 1941 година, а след това започнали да мобилизират по-възрастни хора. Много от тях били войници и в Първата световна война. Мнозина имали Георгиевски кръстове. Именно на тях Сталин бил принуден да върне пагоните, именно с тях Сталин би принуден да говори за Александър Невски и Дмитрий Донски. С младото поколение, възпитано в комунистически дух, било безполезно да се говори за Александър Невски.

Фигурата на Николай II е неприемлива за враговете на Русия, защото тя олицетворява сама по себе си онази ценностна система, от която те се страхуват. Те нарочно ни пробутват СССР 2.0 или либералния път. Аз обаче съм уверен, че това е задънена улица, пропаст, че ние не бива отново да вървим по този страшен път на безизходицата. Връщането към съветския или либералния път би било истинска катастрофа.

Кръстовото шествие, което премина в нощта на 16 срещу 17 юли в Екатеринбург, опроверга лъжата за това, че в Русия не обичат царя. Сякаш в страната ни всички са комунисти или с леви убеждения. Радостен съм, че с всяка година това кръстово шествие става все по-мощно.

Интересът към личността на свети мъченик Николай Втори е много висок не само в Екатеринбург и областта, но и в други страни. И то не само сред християните. Всяка година по време на Царските дни при нас в града пристигат хора с най-различна възраст, култура и вероизповедание. Много от тях идват от Украйна, Беларус и Молдова. Посрещали са ни и хора от далечната чужбина: от САЩ, Латинска Америка, Япония и Китай пристигат тук, за да участват в тези скръбни тържества.

Мнозина казват, че за тях това събитие е много важно, защото у нас не са много хората, които са изиграли толкова значима роля в живота на цялата страна и на целия свят. Да, някои императори и крале са били убити от своите поданици, но не винаги това е ставало със зверска разправа – не само с човека, но и с цялото му семейство. Не са много случаите, когато това е ставало в най-голямата страна на планетата и е водело до всичките тези събития, станали у нас, в Русия. Това е и кръвопролитната гражданска война, и военната интервенция, и сформирането на новата държава...

Това е на повърхността и привлича много туристи. Само че освен от него, много хора са привлечени от самата личност на императора. Имам предвид духовните аспекти, благодарение на които църквата е прославила Николай II като свети мъченик. Николай II бил изправен пред избор: да затвърди властта си чрез кръвопролитие или да се откаже от нея. Той решил да се откаже от нея, за да не се пролива кръв. Много ли са царете, императорите, кралете на планетата Земя, които постъпват така? Това е много голям въпрос.

Докато императорът бил под арест, него го местели от едно място на друго и го държали в тежки условия тук, в Екатеринбург. Дори в тази ситуация той съумял да запази такива християнски черти като липсата на озлобление и любов към всички поданици. И дори към мъчителите си... Свидетелства за това са достигнали до нас с писмата на неговите дъщери. В едно от тях са се запазили пронизителните думи: Татко помоли да не се отмъщава за него. Той иска да каже на всички, че не злобата ще победи, а ще победи само любовта. Просто не можем да си представим, че такива думи е могъл да произнесе човек, който не е свят.

Именно всичко това прави Николай II свят, а не това, което е ставало при управлението му. То е продължило доста дълго и през това време са се случвали различни събития. Нека тях да ги оценяват историците. Ние пък говорим именно за духовните моменти, които го правят свят и благодарение на които църквата го е прославила, него и семейството му, като светомъченици. Мисля, че тъкмо духовното величие на Николай II привлича най-различни хора.

http://riss.ru/smi/32615/

"Российская газета". Всички права запазени.