Защо единственият руски самолетоносач е кръстен на адмирал Кузнецов

Адмирал Николай Кузнецов (1904-1974).

Адмирал Николай Кузнецов (1904-1974).

Дмитрий Козлов / РИА Новости
През октомври 2016 г. единственият руски самолетоносач се отправи към бреговете на Сирия с бойна задача. Названието му "Адмирал Кузнецов" прозвуча едва ли не в целия свят, но малцина знаят, че човекът, в чест на който е кръстен тежкият авионосен крайцер, не се е страхувал да спори със Сталин и е изиграл ключова роля в създаването на съвременния флот на Русия.

Николай Герасимович Кузнецов, в чест на който е кръстен най-големият руски самолетоносач, се ражда в северна Русия през 1904 година. Физически силните хора от тези места от незапомнени времена се занимавали с корабоплаване. 

През годините на Гражданската война, последвала след революцията през 1917 година, с цел да установят контрол върху акваторията на Бяло море и северните реки, болшевиките създават въоръжена флотилия. Именно там през 1919 година отива да служи 15-годишният Кузнецов. В състава на екипажа на канонерска лодка (клас неголям плавателен съд, снабден с артилерийско въоръжение – бел. ред.) той за пръв път участва в истински сражения. Кузнецов не воюва дълго, но жизненият избор на младия матрос вече е направен.

След завършване на военноморското училище в Петроград (днешен Санкт Петербург), Кузнецов отива в Черноморския флот. Попада на най-съвременния от съветските кораби тогава – крайцера "Червона Украйна".

Старт на стремителната му кариера дава Гражданската война в Испания, където капитанът на "Червона Украйна" отива през 1936 година в качеството на главен военноморски съветник на републиканското правителство. Той успешно координира действията на испанските кораби и осигурява транспортирането на стоки от СССР.

Кузнецов се връща от Испания като един от най-способните съветски военачалници. През 1938 година той получава чин адмирал и оглавява съветския Тихоокеански флот, а през 1939 година става народен комисар (министър) на военноморския флот, най-младият в СССР и първият моряк, който поема този пост.

Народен комисар на ВМФ

Четирите години на Великата Отечествена война стават най-яркия епизод в биографията на Кузнецов.

През нощта срещу 22 юни 1941 година съветският флот се оказва напълно подготвен за внезапното нападение на Германия. Още преди това, получавайки първите сведения за възможна атака, Кузнецов с властта си на народен комисар заповядва всички кораби да бъдат приведени в бойна готовност. Първите атаки на немските бомбардировачи срещу Севастопол и Талин, базите на Черноморския и Балтийския флот, са посрещнати със зенитен огън. Големи загуби на кораби са избегнати и флотът взема пълноценно участие в отблъскването на германската агресия. Героична страница в историята на съветския флот и в биографията на Кузнецов стават морските сражения в Съветска Арктика. Керваните с военни товари за СССР, идващи от Великобритания и САЩ, се намират под постоянните атаки на германските подводници. 

Английският флот не може да осигури напълно превозите, но моряците знаят, че най-важното е да се доберат до съветски води. Реорганизираният от Кузнецов Северен флот защитава военните превози и ефективно се бори с немските подводници.

Едва ли друг руски адмирал в цялата история е изиграл по-голяма роля в политическия живот на страната, отколкото Кузнецов през годините на войната. Той неизменно участва в най-важните международни срещи на високо равнище. Оценка на работата му на поста Народен комисар на флота става присъждането на Кузнецов през 1945 година на най-високото военноморско звание – "пълен" адмирал на флота.

Бъдещи планове

Кузнецов смята, че пред съветския флот след войната се откриват принципно нови перспективи за развитие. Сраженията в открития океан показват, че ерата на линейните кораби отминава.

Основна бойна единица в морето става самолетоносачът. През септември 1945 година Кузнецов представя за разглеждане на ръководството на страната план за развитие на ВМФ, който предполага залагането на няколко самолетоносача, строителството на нови кораби среден клас и подводници. В случай на неговото реализиране СССР можел да има флот, сравним по основни параметри с американския.

Но Съветският съюз, преминаващ през труден период на възстановяване, не може да си позволи толкова мащабна военноморска програма. Кузнецов не намира общ език със Сталин по този въпрос.

Резултатът е остър конфликт и първото изпадане на адмирала в немилост. Против него и съратниците му е започнато съдебно разследване по обвинениe в негласно прехвърляне на военни технологии на съюзниците през годините на войната. Заместниците на Кузнецов са изпратени в лагери. Самият главнокомандващ на флота е отстранен от длъжност и понижен в чин, но е оставен на служба. След войната Сталин се страхува от популярни военачалници. Под ударите попадат най-заслужилите, сред които се оказва и Кузнецов.

Малко преди смъртта на Сталин Кузнецов е върнат в Москва и е възстановен на длъжност. С неговото непосредствено участие започва работата по създаването на първата атомна подводница и разработването на реактивно оръжие за кораби.

Но по военному директният в отношенията си с ръководството Кузнецов остава верен на своите принципи и при приемника на Сталин.  Н. С. Хрушчов, залагащ на ядреното оръжие, недооценява бойния потенциал на флота. Почти готовите за пускане в експлоатация линейни кораби и крайцери са нарязани за скрап директно в корабостроителниците.

Командващият на ВМФ протестира. Всичко завършва с ново изпадане в немилост, този път – окончателно. Понижен до ранга на контраадмирал, Кузнецов, който едва е прехвърлил 50-те, е изпратен в оставка.

Едва през 1988 година, 14 години след смъртта на Кузнецов, отново, за трети път, му е присвоено званието "пълен" адмирал на флота на СССР.

През 1990 година се състоя символичен акт: приетият на въоръжение тежък крайцер е кръстен в чест на основателя на съветския авионосен флот. Историческата справедливост възтържествува.

"Российская газета". Всички права запазени.

Вижте още: