"Скъпи Леонид Илич": какви вицове са разказвали за лидера на СССР Брежнев

Владимир Мусаелян / ТАСС
Леонид Брежнев, който на практика оглавява Съветския съюз в продължение на 18 години, е запомнен не само като държавен деец, но и като герой на анекдоти. На 19 декември, в деня на 110-ата годишнина на генералния секретар, си спомняме някои от тях.

Епохата на управлението на Брежнев се превръща в период на разцвет на съветския политически анекдот. Целувките с политици, забавното тщеславие и старците в Политбюро – всичко това намира отражение в смешните истории, които с притаен глас разказвали хората в СССР.

Всевиждащатапартия

Въпреки че заради политическите анекдоти властите в СССР можели да спретнат на гражданите си сериозни проблеми, в епохата на "застоя" има изобилие от шеги за всевластната Комунистическа партия (КПСС) и оглавяващия я Брежнев, "нашия скъп Леонид Илич".

Например така:

Човек включва телевизора. По първи канал говори Леонид Илич. Превключва на втори: пак Брежнев. Прехвърля на трети – пак Брежнев. Включва четвърти – полковник от КГБ от екрана заплашва с юмрук и казва: "Ще ми се допревключиш..."

Има и анекдоти за наказанията на хората, които разказват анекдоти:

- Леонид Илич, какво е Вашето хоби?
- Колекционирам анекдоти за мен.
- И много ли успяхте да съберете?
- Два и половина лагера.

Ролявисторията

Понякога в анекдотите Брежнев е сравняван с предишните ръководители на СССР: с Ленин, провъзгласил създаването на държавата, напредваща към социализма, със суровия диктатор Сталин и с Хрушчов, който остава в историята със своите гръмки и често нелепи изказвания. В тези вицове на Брежнев е отреждана незавидна роля – на човек, оставил управлението на страната на самотек:

Ленин доказа, че страната може да бъде управлявана и от готвачки.
Сталин доказа, че страната може да бъде управлявана и от един човек.
Хрушчов доказа, че страната може да се управлява и от глупак.
Брежнев доказа, че страната въобще може и да не се управлява.

При Ленин беше като в тунел: наоколо тъмнина, а отпред – светлина.
При Сталин беше като в автобус: един кара, половината хора седят, а останалите се тресат.
При Хрушчов беше като в цирк: един говори, а всички се смеят.
При Брежнев беше като в кино: всички чакат края на прожекцията.

"Малкатаземя"

Дълго преди да стане генерален секретар на КПСС, Леонид Брежнев участва във Великата Отечествена война. Най-забележителният момент от неговата военна кариера е участието в отбраната на плацдарма "Малката земя" край Новоросийск (на 1226 км южно от Москва).

Сражението за "Малката земя" през годините на Втората световна война не се определя като стратегически важно, но в първия том на автобиографията на Брежнев (публикуван през 1978 г., когато Брежнев управлява вече от 12 години) значението на епизода хвръква до небесата. Целта, както пише литературният критик Константин Милчин, е ясна: "да се обясни, че именно Брежнев [тогава полковник] е спечелил Великата Отечествена война".

Нещата не се получават особено добре: патосната книга така и не става популярна. Затова пък народът започва да се подиграва с преувеличената роля на ръководителя на партията във Великата война:

Двама ветерани се скарали и единият казва на другия:

- Докато аз на "Малката земя" решавах съдбата на войната, ти май си си живуркал в Сталинград! [Сталинградската битка, продължила от юли 1942-а до февруари 1943-а г., е едно от главните сражения във Великата Отечествена война. След като губи над един милион войници край Сталинград, СССР успява да спре настъплението на нацистите]

Сталин казва на маршал Жуков в навечерието на щурма за Берлин през май 1945 г.:

- Добре, Вие имате план, другарю Жуков. Но преди да го утвърдя, трябва да се посъветвам с полковник Брежнев...

Страстницелувки

Един от най-впечатляващите навици на Брежнев е да се целува със световните лидери, с които се среща: целувка по двете бузи и накрая в устата. Най-знаменитата му целувка е с Ерих Хонекер, генералния секретар на Германската единна социалистическа партия на ГДР, увековечена от графитите на Дмитрий Врубел върху останките от Берлинската стена.

Освен Хонекер, под прицела на приятелските целувки на Брежнев попадат и президентът на САЩ Джими Картър, лидерът на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат, югославският лидер Йосип Броз Тито, премиерът на Индия Индира Ганди и много други. Сред лидерите, избегнали целувката на Брежнев, са премиерът на Великобритания Маргарет Тачър, кубинският революционер Фидел Кастро (той, както разказва легендата, нарочно запалил пура, та Брежнев да не го целуне) и румънският генерален секретар Николае Чаушеску. Той обяснил нежеланието си да се целуне с приятелския лидер с крайната си гнусливост и страха от бактерии. Това ражда анекдот:

Брежнев недолюбвал румънския лидер Чаушеску:

- Възрастен човек, недоумявал Леонид Илич, а досега не се е научил да се целува.

Власттанастарците

През годините на късния Брежнев Политбюро на Централния комитет на КПСС (на практика правителството на страната) почти напълно е съставено от, меко казано, изключително опитни чиновници. Средната възраст на членовете на Политбюро по онова време е 70 години. И това намира отражения във фолклора:

- Какво е това: четири крака, четиридесет зъби?
- Крокодил.
- А четиридесет крака, четири зъби?
- Брежневото Политбюро.

"Российская газета". Всички права запазени.