Студената война: от Чърчил до Елцин

Борис Елцин и Джордж Буш в Кемп Дейвид.

Борис Елцин и Джордж Буш в Кемп Дейвид.

Дмитрий Донской/РИА Новости
Подписаната на 1 февруари 1992 г. в Кемп Дейвид съвместна декларация на Русия и САЩ официално слага край на Студената война. Какви са нейните предпоставки и как протича тя?

Студената война се превръща в почти полувековно противопоставяне между СССР и САЩ с участието на техните съюзници. Тя продължава от края на Втората световна война до самия разпад на Съветския съюз.

Самият термин "студена война" е въведен от писателя Джордж Оруел в статията му от 1945 г. "Ти и атомната бомба".

В официални речи този термин е употребен за първи път две години по-късно от Бърнард Барух, съветник на президента на САЩ Хари Труман.

Предпоставките за Студената война се оформят през 1945 година. По това време САЩ и Великобритания възприемат СССР като заплаха, защото Съветският съюз установява контрол над цяла Източна Европа.

Като пусков механизъм действа речта на Уинстън Чърчил, произнесена през март 1946 г. във Фултън. В нея той подчертава, че "Съединените щати се намират на върха на световните сили" и същевременно изказва възхищение от доблестта на руските хора.

Ръстът на комунистическите партии в европейските държави обаче му се вижда определено опасен.

"Да отблъснем комунизма в границите на СССР"

Уинстън Чърчил, премиерът на Великобритания, държи реч във Фултън на 5 март 1946 г. Снимка: АРУинстън Чърчил, премиерът на Великобритания, държи реч във Фултън на 5 март 1946 г. Снимка: АР

Идеологическата обосновка на Студената война се появява през 1947 г. Това е доктрината на президента на САЩ Труман, където той посочва, че конфликтът между комунизма и капитализма е неразрешим, а задачата на САЩ е да отблъснат комунизма в границите на СССР. Налага се САЩ да изградят мрежа от военни бази. През 1948 г. във Великобритания и Западна Германия са разположени първите бомбардировачи с атомно оръжие, прицелени към СССР. Съветският съюз иска от Турция да позволи да разположи на нейна територия военноморска база в черноморските проливи.

През 1949 г. СССР провежда изпитания на собствена атомна бомба, а през 1952 г. САЩ правят своята термоядрена бомба, където атомната енергия играе ролята само на възпламенител, а мощността на взрива многократно надвишава тази на атомната бомба. СССР изпробват своята термоядрена бомба през 1953 година.

Военните разходи нарастват, създава се системата на военните съюзи: НАТО, Организацията на Варшавския договор, АНЗЮС (Тихоокеански пакт за сигурност, включващ Нова Зеландия, Австралия и САЩ). Фронтът на Студената война минава не по границите на държавите, а вътре в тях. Така във Франция и Италия около една трета от населението подкрепя комунистическите им партии. Но под давлението на САЩ и с обещания за материална помощ за възстановяване на икономиката, комунистите са изключени от правителствата. Прокомунистическите правителства в Източна Европа се въздържат от подкрепа за тези страни, за да затвърдят разделението в Европа.

Сблъсък на идеологии

И в двата лагера инакомислещите са подлагани на репресии. В СССР и страните от Източна Европа хората са арестувани, има случаи и на разстрели по обвинение в космополитизъм, а на Запад ги разобличават като тайни агенти на комунистите и агенти на СССР.

През 1960-те години, след Карибската криза, свръхдържавите решават да преминат към политика на постепенно намаляване на международното напрежение. Сключени са редица споразумения за ограничаване на надпреварата във въоръжаването.

Но през 1979 г. противопоставянето отново се засилва. Съветските войски навлизат в Афганистан, а САЩ въвеждат редица икономически санкции против СССР. През 1983 г. американският президент Роналд Рейгън нарича Съветския съюз "империя на злото" и въвежда идеята за "стратегически отбранителни инициативи" – космически системи, които да защитят Съединените щати от евентуален ядрен удар.

Затопляне на отношенията

Михаил Горбачов във Фултън на 6 май 1992 г. до статуята на Уинстън Чърчил, на мястото, където той е държал речта си за желязната завеса през 1946 г. Снимка: APМихаил Горбачов във Фултън на 6 май 1992 г. до статуята на Уинстън Чърчил, на мястото, където той е държал речта си за желязната завеса през 1946 г. Снимка: AP

През 1985 г. на власт идва Горбачов и провъзгласява политиката на големите промени. В това число, преосмисляне и създаване на отношения с капиталистическите държави.

Чертата тегли на 1 февруари 1992 г. президентът Борис Елцин, който провежда преговори с Джордж Буш. "Не съм дошъл тук с протегната ръка, за да прося помощ" – отбелязва по време на преговорите руският президент и добавя, че "сега е жизнено важно да не позволим да се провалят икономическите реформи в Русия".

В края на преговорите е подписана съвместна декларация между Русия и САЩ. В нея се казва, че "Русия и Съединените щати не гледат един на друг като на потенциален противник" и в бъдеще възнамеряват да изградят отношения, основани на приятелството, партньорството и взаимното доверие. Страните се договорят още да положат необходимите усилия за избавяне от остатъците на враждебност, натрупани в периода на Студената война, както и да разпространяват общи ценности, да се въздържат от разпространение на оръжия за масово поражение и напреднали конвенционални оръжейни системи.

Журналистът Леонид Млечин описва в книгата си "Студената война: политици, пълководци, разузнавачи" края на Студената война така: "Студената война свърши и всичко изчезна като мираж – страхът от войната, ядрената опасност, врагът на вратата. За пръв път от много десетилетия настъпи усещането за сигурност. Толкова години се въоръжавахме до зъби, а страхът от война и чувството за незащитеност нарастваха. И изведнъж стана ясно, че сигурността зависи не от военните арсенали, че студената война не е неизбежна, че това не поражда вечните геополитически конфликти. Студената война възниква в нашите глави и затова може да се прекрати така лесно, както и започва".

Текстът на руска език на сайта https://www.gazeta.ru/science/2017/02/01_a_10503335.shtml