Вражески гласове: как са се борили помежду си СССР и западните радиостанции

"Внимание, внимание! Говори Ню Йорк! Вие слушате първото радиопредаване на "Гласът на Съединените щати на Америка", тези думи прозвучават в радиоефира на СССР на 17 февруари 1947-а, година след началото на Студената война. "Гласът" първи от американските радиостанции започва ежедневно излъчване на руски език.

Още в първото предаване водещите определят задачата на тяхното радио: "да се предаде на жителите на СССР картината на американския живот" и да се развива дружбата между съветския и американски народи. От своя страна, в Комунистическата партия (КПСС) не повярвали в алтруизма на Вашингтон и още през 1948 г. започнали да заглушават радиото.

Да пробиеш през шума

Позицията на съветската власт била еднозначна: западните станции промиват мозъци с пропагандата си и съветските хора не бива да ги слушат. Затова в страната започнали да изграждат "заглушители" – специални станции, блокиращи с мощни смущения честотите, на които "вражеските гласове" излъчват. В началото на 60-е години броят на тези станции достигнал 1400.

Както си спомня живелият в СССР журналист Олег Рогов, "заглушителите" работели по-лошо през нощта. Затова тези, които желаели да получат алтернативна информация, вечерно време сядали край радиоапаратите в търсене на честоти, на които може нещо да се разбере.

Друг начин за слушане на западно радио е било пътуването по-надалеч извън мегаполисите: в селските местности "заглушителите" били по-малко. "Гласът на Америка", "Радио Свобода" и "Би Би Си" били слушани по селата и дори по плажовете. Още един начин била покупката на радиоприемник, който може да приема къси вълни (на къси вълни ефирът не се заглушава), но те били по-скъпи, отколкото обикновените транзистори, затова не всеки можел да си ги позволи.

Идеологическата война

"Американското радиоразпръскване не е никакъв подарък за света. Това е инструмент на международната политика. Това е разпространение на демократическите ценности", така оценява дейността на "Гласът на Америка" медийният анализатор Доналд Дженсън, признавайки, че както и другите западни радиостанции, "Гласът" изпълнявал ролята на оръжие в борбата с комунизма.

Говорители от Държавния департамент на САЩ около микрофона след първото излъчване от Ню Йорк за Русия на руски език на къси вълни, 17 февруари 1947 г. Говорителите са американски граждани с руски произход: Борис Броденов, Джеймс Шчигорин (отпред на снимката); Елена Бейтс (седнала); Виктор Французофф; Кетрин Елене, Владимир Постман и Татяна Хекър (отзад). На микрофона пише на руски "Гласът на Съединените щати на Америка". Снимка: АР

В СССР "вражеските гласове" били възприемани като алтернативна гледна точка – тя предизвиквала интерес. "Ние не се доверявахме на съветските средства за масова информация, четенето на съветски вестници беше скучно и ненужно – спомня си професорът от факултета по журналистика в МГУ Павел Балдицин. – Разбира се, беше интересно да се чуят странични гласове, макар че те също се възприемаха като пропаганда".

По думите на Балдицин тези, които в СССР тайно слушали и обсъждали западно радио, подлагали на съмнение и неговата информация, защото били привикнали към родната пропаганда. "Но това, което се излъчваше по "Гласът на Америка", се възприемаше горе-долу като достоверна информация", споделя той. Както пише Лента.ру, позовавайки се на американски изследвания, от всички "вражески гласове" именно "Гласът на Америка" е бил най-популярен: неговата аудитория достигала до 30 милиона души седмично.

Солженицин и джаз

Впрочем "Гласът" бил интересен не само с различната си гледна точка върху политическите събития – слушатели разказват как въртели копчетата на радиоприемниците, за да слушат музикални или литературни предавания. Павел Балдицин си спомня, че в казармата, по време на нощните дежурства, слушал "Архипелаг ГУЛАГ" (роман на писателя-дисидент Александър Солженицин, който не е издаден легално до 1990 г.).

Правозащитникът Борис Пустинцев свързва с ефира на "Гласът на Америка" зараждането на неговата любов към джаза: "Суинг, ранен бибоп и така нататък. Аз даже не можех да заспя, без да съм чул поредното музикално предаване".

Животът след смъртта на СССР

Съдбата на "Гласът" в СССР била тясно свързана с политиката – щом отношенията със САЩ се затопляли, "заглушителите" започвали да работят с по-ниска интензивност или били напълно изключвани. Така било по време на "разведряването" между двете свръхдържави във втората половина на 70-е години, чак до навлизането на съветските войски в Афганистан, когато отношенията отново се изострили и отново започнали да заглушават ефира със смущения.

Борбата с "вражеските гласове" била напълно прекратена при Михаил Горбачов – през 1986 г. специално постановление на ЦК на партията разрешило "Гласът на Америка" да се излъчва на територията на СССР. След пет години, през 1991 г., Съветският съюз се разпаднал, и това било началото на края за забранената някога радиостанция. Появявали се алтернативни източници за достъп до информация, интересът към радиопредаванията намалявал. През юли 2007 г. Руската служба на радио "Гласът на Америка" преустановява излъчванията си и преминава изцяло в Интернет.

Студената война: от Чърчил до Елцин

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.