Защо в Русия няма да има революция?
Евгений Левкович
Русия отбелязва 100 години от революцията, свалила монархията. Репортер на "Руски дневник" обиколи емблематичните за революцията места в опит да узнае какво мислят жителите на Санкт Петербург за събитията от 1917 година, както и да разбере дали биха участвали в ново революционно движение днес.
"Така ли, не знаех… Впрочем нищо чудно – всички проблеми идват от жените", възкликва младият охранител на пропуска на текстилния комбинат, носещ името на Сергей Киров – виден деец на революцията.
Пазачът Коля не само, че не знае кой е Киров, оказва се, не е запознат и с факта, че тъкмо от неговия комбинат преди сто години започват масовите вълнения в Петроград (старото име на Санкт Петербург).
Пазачът Коля не само, че не знае кой е Киров, оказва се, не е запознат и с факта, че тъкмо от неговия комбинат преди сто години започват масовите вълнения в Петроград (старото име на Санкт Петербург).
Текстилният комбинат "Сергей Киров" в Санкт Петербург
На 23 февруари 1917 г. работничките от тогавашната Невска тъкачница излизат на улицата с искания за намаляване на работния ден, увеличаване на надниците, решаване на проблема с нередовното снабдяване с хляб и връщането у дома на мъжете, сражаващи се по фронтовете на Първата световна война.
Тогавашният управител на фабриката Каюров пише в спомените си как съветвал жените да не стигат до изстъпления, но те не го послушали. След няколко дни към жените, стачкуващи почти денонощно, се присъединяват 36 хиляди работници от Путиловския завод (който днес също носи името на Киров). В края на февруари по улиците на Петроград излизат близо 240 хиляди работници, подкрепени от повечето разквартировани в града армейски части.
Тогавашният управител на фабриката Каюров пише в спомените си как съветвал жените да не стигат до изстъпления, но те не го послушали. След няколко дни към жените, стачкуващи почти денонощно, се присъединяват 36 хиляди работници от Путиловския завод (който днес също носи името на Киров). В края на февруари по улиците на Петроград излизат близо 240 хиляди работници, подкрепени от повечето разквартировани в града армейски части.
Разговаряме със старши оператора на тъкачния цех – 47-годишната Нина, след края на работния ден – вътре в комбината не ме пускат.
Предприятието е едно от най-големите в Русия за производство на шевни материали (60% от шевната продукция в страната се изработва именно тук), но заплатата на Нина е едва 26 хиляди рубли ($433).
Предприятието е едно от най-големите в Русия за производство на шевни материали (60% от шевната продукция в страната се изработва именно тук), но заплатата на Нина е едва 26 хиляди рубли ($433).
"Доволна ли сте?", питам я аз. "Парите никога не стигат, човек винаги иска да получава повече. Но не се оплаквам", отвръща тя.
Пресмятаме с Нина колко и за какво харчи месечно. За транспорт – 2900 рубли ($48,2). Режийни разходи – 4500 рубли ($74,8). На сина си, който е в 9-и клас, Нина дава около 10 хиляди рубли месечно – за закуски, кино, дрехи и подаръци за рождени дни на съучениците ($166,33). Горе-долу същата сума отива и за храна на семейството – Нина е сама, мъжът ѝ починал преди няколко години, но живее с майка си – инвалид втора група. Сумата от тези минимално необходими за живот разходи надхвърля заплатата. "Как се справяте?", питам аз. "Мама получава пенсия и ни помага. Понякога се налага да взема заем от колеги до заплатата. Но все някак се справяме".
Пресмятаме с Нина колко и за какво харчи месечно. За транспорт – 2900 рубли ($48,2). Режийни разходи – 4500 рубли ($74,8). На сина си, който е в 9-и клас, Нина дава около 10 хиляди рубли месечно – за закуски, кино, дрехи и подаръци за рождени дни на съучениците ($166,33). Горе-долу същата сума отива и за храна на семейството – Нина е сама, мъжът ѝ починал преди няколко години, но живее с майка си – инвалид втора група. Сумата от тези минимално необходими за живот разходи надхвърля заплатата. "Как се справяте?", питам аз. "Мама получава пенсия и ни помага. Понякога се налага да взема заем от колеги до заплатата. Но все някак се справяме".
*В онези години съществува златен стандарт, всяка рубла се равнява на 0,774235 грама злато. Заплатата на петроградския работник е била равна на 29,0338125 грама злато. Цената на златото към януари 2017 г. възлиза на 2288,67 рубли за един грам. Приравнено към днешните пари, работникът през 2017 г. е получавал 66 448 рубли.
За революцията от 1917 г. Нина знае само това, че се е проляла много кръв, убили са царя и "е било много лошо", защото "проливането на кръв винаги е лошо ". "От политика изобщо не се интересувам – продължава тя. – Възпитана съм в Съветския съюз, на всички житейски несгоди родителите ми отговаряха с едно и също: "Само да няма война". И аз съм съгласна с това. Вижте какво става днес в Украйна след тяхната революция. Кръв, мизерия. По-добре да няма никакви промени, отколкото да преживеем това. Тъй или иначе – историята следва своя ход".
Повечето служителки в някогашната революционна тъкачница, с които успявам да поговоря, разсъждават също като Нина. В крайна сметка не са склонни да протестират срещу ниските си заплати.
1. Сампсониевски събор
През февруари 1917 г. тълпа от няколко хиляди революционери организира шествие по ул. "Болшой Сампсониевски", в чийто край се намира Сампсониевският събор. Те разрушават всичко по пътя си. Катедралата обаче оцелява като по чудо. След революцията тя е превърната в исторически музей, а улицата е преименувана в чест на Карл Маркс (поради близостта ѝ до площад "Ленин" пътят между двете места е известен като "от брадата до плешивата глава"). Сега всичко се е преобърнало на 360°: улицата отново носи старото си име, а катедралата е върната на Руската православна църква.
2. Предачна фабрика "Сергей Киров"
В общи линии именно оттук започва революцията. Жените, работещи в завода, се разгневили от бедността, условията на труд и ниските заплати, излизат на протест по улиците и държат плакати с надпис: "Долу царя!" и "Долу войната". Няколко дни по-късно работниците от завода "Путилов" и войници от няколко военни взвода се присъединяват към тях. Днес сградата, част от която все още е завод за конци и прежди, – е дом на един от най-скъпите ресторанти в Санкт Петербург: "Буда бар". Чаша средно добро шампанско тук струва 1200 рубли ($20,35).
3. Текстилен комбинат "Сергей Киров"
До 1917 г. заводът "Путилов" (предишното му име) на практика е единственият доставчик на бронирани превозни средства за имераторската армия, която по онова време воюва на фронта. В него работят около 36 000 души. На 18 февруари 1917 г. всички те излизат на стачка, която пет дни по-късно прераства в протест и сблъсъци с полицията. Работниците побеждават в тази битка.
4. Таврически дворец
Преди 1917 г. тук се помещава Държавната дума, която през февруари е разпусната от тълпа войници и работници. Десният член на Думата, привърженик на монархията, Василий Шулгин по-късно си спомня, че войниците, нахлули в сградата, откраднали всички сребърни лъжички от кафенето. Днес дворецът е дом на междудържавната асамблея на страните от ОНД и Парламентарната асамблея на Организацията на Договора за колективна сигурност. Служители на Федералната служба за охрана пазят двореца денонощно.
5. Паметник на Александър III
Под управлението на Александър III Русия не воюва и изживява индустриална революция. На местния политически фронт обаче царят затяга примката и извършва политически репресии. Ето защо през 1917 г. паметникът на Александър, който по онова време се издига в самото сърце на града, на площада пред днешната Московска жп гара, става мишена на революционерите. След революцията стихотворението на Демян Бедни "Плашилото" е гравирано върху пиедестала му. По-късно около паметника е издигната метална клетка, а през 1937 г. статуята е демонтирана. Днес тя се намира в Руския музей и дори не може да бъде снимана без специално разрешение.
6. Петропавловска крепост
В имперска Русия затворът "Трубецки бастион", разположен в пределите на Петропавловската крепост, е дом на политически затворници, а по-късно и на видни революционери (разбира се, ако са оцелели на хляб и вода и не са екзекутирани преди 1917 г.). По-големият брат на Ленин Александър, Лев Троцки и княз Кропоткин са сред най-известните затворници. След революцията затворът остава претъпкан – този път с поддръжници на царя.
Ако се сравни животът в днешна Русия с този в навечерието на революцията, могат да се направят множество паралели. Значителни разходи в царска Русия са направени за отбрана заради търговската блокада, наложена от Германия, Австро-Унгария и Турция, инфлацията (в края на 1916 г. цените на хранителните продукти скачат тройно). Директорът на полицията в тогавашното вътрешно министерство пише в доклад за настроенията сред населението, че "основната причина за озлоблението е чудовищно нарастващата скъпотия".
Петербургчани говорят за революцията:
Но всички тези аналогии, които ни дават основание да определим и днешното положение в страната като неспокойно, се разбиват от народа. Огромното мнозинство петербургчани, които анкетирахме по улиците, са против революционната намеса (ако трябва да сме точни – над 90%), въпреки че далеч не всички са доволни от живота си и днешната власт. Едни изтъкват недопустимото кръвопролитие, други – предимствата на еволюционния път на развитие, трети не виждат никаква алтернатива на съществуващия режим.
Вървейки по стъпките на революционните работници от 1917 г., се озовавам до Сампсониевския събор. На площада пред него се събират първите протестиращи – отново жените от тъкачницата и мъжете от Путиловския завод.
Преди сто години те едва не опустошават храма (по-голямата част от революционерите са войнстващи атеисти), който чак през 1935 г. е поставен под държавна охрана като исторически паметник. Сега държавата го връща на Руската Православна Църква, както и много други исторически сгради, принадлежали ѝ някога. Ще напуснем Санкт Петербург само ден преди официалното предаване на ключовете. През това време в храма, в който влизаме, има само трима богомолци и още толкова музейни работнички, които се жалват, че "не знаят къде ще отидат", след като бъдат уволнени. Мария, една от тях, разказва, че последните музейни експонати, сред които и уникални фотографии, запечатали събитията около Сампсониевския събор по време на революцията, предишния ден са откарани на склада и не е ясно каква ще е по-нататъшната им съдба.
Петербургчани говорят за революцията:
Но и Мария, която признава, че е атеистка, въпреки обидата си от държавата и църквата, оценява негативно събитията отпреди сто години. "В годините на революцията семейството ми се разделило. Единият ми дядо е заможен кулак, а другият – аргатин. Когато започва гражданската война, те постъпват във въоръжените отряди и се бият един срещу друг. Оттогава престанали да си говорят – нито те, нито семействата им. Какво му е хубавото?"
В Сампсониевския събор
На въпрос дали сега Мария би участвала в революционни събития, за да си върне, да речем, работата, на която е посветила над 20 години от живота си, тя е категорична: "Не, разбира се. Революциите в Русия винаги са кървави, другояче не може. Такъв народ сме, първо правим, после мислим. Няма идея, заради която си струва да пожертваме мира, макар и крехък, който сме постигнали помежду си в момента".
