8 факта за императорската резиденция за отдих на Екатерина II

Дворецът на Екатерина II в Твер.

Дворецът на Екатерина II в Твер.

Георгий Долгопски
В Твер приключи реставрацията на двореца, построен през 18 в., където Екатерина II си е почивала по време на пътуванията между новата и старата столица – Москва и Петербург. Дворцовият комплекс с парка, преживял война и революция, е пресъздаден според дореволюционни фотографии и документи.

1. Построен е на "царския" път

През 1712 г. Петър І пренася столицата от Москва в неотдавна построения Санкт Петербург. Оттогава пътят между двата града е важно "правителствено трасе". През двата века, през които по него са пътували царе, в околностите му възниквали градове и манастири. През втората половина на 18 в. по времето на Екатерина II пътят бил покрит с камъни, а за комфортния отдих на императрицата на всеки 65 км били построени 11 "крайпътни" двореца. В Твер, старинен град на брега на река Волга, е един от най-шикарните от тях.

2. Архитектурно той се отличавал от типовите дворци

Дворецът в Твер, 1800. К. РоссиДворецът в Твер, 1800. К. Росси

Повечето крайпътни дворци не били особено впечатляващи – скромни двуетажни здания, с триъгълен фронтон в центъра, и се изграждали по един и същи образец. През по-голямата част от времето, когато не били необходими на императрицата, те изпълнявали функции на пощи и ханове. Дворецът в Твер обаче бил изключение – построили го по образеца на петербургските парадни резиденции, тук се организирали балове и приеми. През 1767 г. Екатерина спряла в двореца по време на голямото си пътуване от Петербург до Симбирск (сега Уляновск, на близо 900 км източно от Москва), при което била съпровождана от близо 2000 души, включително от посланиците на Австрия, Франция и Англия. Само Петровият дворец в Москва можел да си съперничи с него по пищността на декорациите.

3. Издигнат е на място, където е имало пожар

Архив / обществено достояниеАрхив / обществено достояние

Началото на голямото строителство в Твер станал пожар от 1763 година, унищожил дървения кремъл (ст.-рус. крепост, бел. ред.) и други градски постройки. Архитектът Пьотър Никитин бил изпратен в Твер, за възстановяването на града според нов регулационен план за застрояването му. Никитин бил автор на генералните планове на много други провинциални руски градове (сред тях са Калуга и Торжок). Благодарение на него Твер станал, според оценката на Екатерина II, "вторият по красота град след Петербург". На мястото на изгорелия архиерейски дом на брега на Волга Никитин проектирал двореца.

4. Той е дело на знаменити строители

В строителството и престрояването на двореца били привлечени най-добрите архитекти. Помощник на Никитин при изграждането му бил младият Матвей Казаков, който по-късно става автор на сградата на Сената в московския Кремъл, на московския университет и Петровския дворец в Москва. Декорациите в спалните и други интериорни изпълнения били поверени на Вален-Деламот, построил Малкия Ермитаж и Художествената академия в Петербург. В началото на 19 в. дворецът бил престроен за новите собственици от Карл Роси и Осип Бове. Единият е автор на Генералния щаб на Дворцовия площад, а другият – на Болшой театър. Иконите за дворцовата църква били изписани от най-добрия портретист от екатерининската епоха – Владимир Боровиковски.

5. Интериорът бил като в дворците в столицата

Интериорът се правел по образеца на парадните резиденции, тук имало скъпи текстилни тапети, холандски печки, покрити с керамични плочки, паркет на пода, гипсови колони, имитиращи мрамор, богати релефни орнаменти, огледала, стълби с метални перила и бронзови полилеи, допълвани от картини и скулптури. Съвременници отбелязват в спомените си, че императрицата заобичала двореца и пищната му украса.

6. Бил център на светския живот

В началото на 19 в. предназначението на двореца се променило – освен че посрещал императорите по време на пътуванията им, той станал и резиденция на генерал-губернатора на Тверска губерния принц Георг Олденбургски и неговата съпруга великата княгиня Екатерина Павловна, сестра на императора Александър I (внук на Екатерина II), който лично участвал в подредбата на двореца. По това време дворецът станал един от центровете на светския живот и моден литературен салон. Именно тук знаменитият историк Николай Карамзин е чел на Александър I глави от  "История на Руската държава".

7. Реставрацията започна преди 5 години

Възстановяването на двореца започна през 2012 година. По време на СССР много елементи от декора са били изгубени, а предметите плячкосани, но при реставрирането дворецът получил максимално първоначалния си облик. На парадната стълба били възстановени живописните пана на знаменития академик по живопис Фьодор Бруни, а платната на Каналето, които я украсявали, са пренесени в музейните зали. От богатата обстановка са запазени най-вече мебелната гарнитура с позлатени сфинксове на облегалките за ръце, направена по проект на Карл Роси, и креслата с лебеди на друг знаменит архитект, автора на Казанския събор в Петербург, Андрей Воронихин.

8. Станал музей преди революцията

През последния половин век в залите на двореца се е помещавала Тверската областна картинна галерия. Той обаче станал музей още преди революцията – през 1894 г. тук била организирана изложба на московски и петербургски художници, а две години по-късно бил открит общественият историко-археологичен музей. А вече през 60-те години на миналия век възстановените след разрушенията от Втората световна война зали били изпълнени с картини, сред които имало произведения на известни руски художници от 18 и 19 в. като Боровиковски, Левитан, Коровин и Серов.