В отчаянието си бъдещият лауреат на Нобелова награда Йосиф Бродски планирал да похити самолет, но за целта трябвало да удари пилота и поетът, защото е хуманист, се отказал от плана си. Въпреки всичко, срещали се и такива, които били готови да рискуват собствения си и животите на други хора.
1. Отравянето на сервитьорката
Альона Репкина
На 10 април 1970 г. бреговата охрана на Ню Йорк получава сигнал за бедствие от съветски риболовен кораб. Оказва се, че 25-годишната сервитьорка на борда има остро отравяне. Но се разбира, че латвийката Дайна Палена нарочно е погълнала огромна доза приспивателни, за да получи шанс да остане в САЩ. 10 дена Дайна е лекувана от американски лекари под надзора на сътрудници на съветското посолство, но когато се опитали да я прехвърлят в руска болница, тя поискала политическо убежище. Сервитьорката заявила, че "в Латвия тайните служби следят хората, за да знае правителството за какво мислят те". Освен това, тя допълва, че гражданите нямат право да организират демонстрации и да изказват мнение, което е в разрез с официалната идеология.
Как приключва всичко: много се съмняват в сериозността на мотивите на Дайна, но нейната готовност да рискува живота си впечатлила американците – 18 дена след отравянето, на Палена е предоставено убежище. Тя започва работа в супермаркет в Ню Джърси.
2. Първият в СССР успешно похитен самолет
Альона Репкина
Литовецът Пранас Бразинскас и синът му, 15-годишният Алгирдас, успяват да отвлекат пътническия самолет Ан-24, излетял на 15 октомври 1970 г. от Батуми за Сухуми. Терористите успели да пренесат на борда огнестрелно оръжие и ръчна граната и след излитането заповядали на стюардесата да предаде на пилотите бележка, подписана от "Генерал Крилов". В нея те заповядвали полетът да промени маршрута си. Младата жена вдигнала тревога и била застреляна, били ранени и други членове на екипажа. На втория пилот му се наложило да промени курса в посока Турция, където терористите мирно се предали на местните власти, които решили да не ги връщат на СССР. Бразинскас-старши твърдял, че се е решил на тази отчаяна стъпка заради страх от репресии.
Как приключва всичко: изявленията на Бразинскас привлекли вниманието на западните политици, затова присъдата била минимална – бащата получил 8 години затвор, а синът – 2. След няколко години Пранас получил амнистия, а през 1976 г. семейството се премества в Калифорния, вече с нови имена – Франк и Алберт Уайт. Алгирдас успял напълно да се адаптира към новия живот, но параноята на Пранас се задълбочавала. През февруари 2002 г. синът убил 77 годишния си баща с няколко удара с гира по главата. В съда той твърдял, че това е било самоотбрана – Пранас го взел за агент на КГБ и се опитал да го застреля. Алгирдас бил осъден на 16 години затвор.
3. Ученият в океана, 13-15 декември 1974 година
Альона Репкина
Океанографът Станислав Курилов имал огромно желание да участва в международни експедиции (даже имал договорка с Жак Кусто), но не го пускали. Отчаян, Курилов замислил план – да тръгне на пътешествие със съветски лайнер и да избяга. Корабът не влизал в чужди пристанища, а курсът се знаел само от членовете на екипажа, затова на учения му се наложило тайно да проникни в рубката, за да открие координатите.
В нощта на бягството на 13 декември 1974 г. имало силна буря. Заради специфичната форма на лайнера било невъзможно да се скочи от страничния борд, наложило се това да стане от задната част на кораба, съществувал риск да се озове в перките на витлото. След като скочил, Курилов прекарал във водата почти три денонощия без сън, вода и храна. Но отличната му физическа форма и десет години тренировки по йога (океанографът се занимал с него по публикациите на "самиздат" още от студентските си години) му помогнали да се справи. Като преплувал почти 100 км, той достигнал до целта си – филипинския остров Сиаргао.
Как приключва всичко: Курилов прекарал половин година в местен затвор за бежанци, след това бил депортиран в Канада, при сестра му. Той сбъднал мечтите си и взел участие в много научни експедиции по различни места – от Арктика до Хаваите. През януари 1998 г. загинал по време на водолазни дейности в Галилейското езеро – оплел се в рибарски мрежи.
4. "Момичето с червеното бикини"
Альона Репкина
18-годишната Лилиана Гасинска работила на лайнера "Леонид Собинов", който плувал към Австралия. На 14 януари 1979 г., докато пътниците се веселели на вечеринка, тя се промушила през люка и незабелязано скочила във водата. Лилиана била облечена единствено с червен бански, а за да доплува до австралийския бряг, ѝ били необходими 40 минути. Съветските тайни служби спешно започнали да издирват Гасинска, но журналистите от местния вестник Daily Mirror я скрили, като в замяна поискали от нея интервю и фотосесия (за да заблудят преследвачите, първоначално организирали фалшиво интервю – със служителка на изданието). Момичето си признало, че решило да посети Австралия, след като се влюбила в нея от красивите пейзажи, публикувани в едно списание. Властите ѝ предоставили политическо убежище и това предизвикало огромен скандал, защото много бежанци от Виетнам, къде-къде по нещастни, не са получили такъв шанс, защото не били толкова красиви, колкото "момичето с червеното бикини".
Как приключва всичко: Лилиана се омъжила за фотографа Греъм Флетчър, снимала се за списание Penthouse за $15 000, станала go-go танцьорка, снимала се в сериали. През 1984 г. сключила брак с австралийския милионер Ян Хейсън и започнала бизнес с козметика, но след няколко години се развели. След това Лилиана се преселила в Англия и изчезнала от радарите на медиите.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си