Русия vs Европа: как пътешествениците от 18-19 в. са се обиждали на страни

Илюстрация от книгата "Иван вкъщи, или Картини на руския живот" от Хербърт Бари, 1872 г.

Илюстрация от книгата "Иван вкъщи, или Картини на руския живот" от Хербърт Бари, 1872 г.

Библиотеката на Калифорнийски университет
Като четем "блоговете" на пътешествениците от 18-19 в., можем да си направим извода, че по онова време Русия е едно ужасно неприятно място. А пък Европа изобщо не ѝ отстъпва.

Руският император Николай I яростно захвърля книгата на френския пътешественик (между другото, удостоен с лична аудиенция при царя) маркиз Астолф дьо Кюстин, след като прочита в нея, че Русия е "затвор за народите".

Французинът публикува книгата си "Русия през 1839 година" четири години след пътешествието си дотам. Тя излиза в Париж. Кюстин е монархист до мозъка на костите си и се надява в Русия да види образцова държава, но пътуването му до страната го прави противник на абсолютизма.

Гледка към Невски проспект в Санкт Петербург. Илюстрация, 1870 г. / Библиотеката на КонгресаГледка към Невски проспект в Санкт Петербург. Илюстрация, 1870 г. / Библиотеката на Конгреса

Пътища и  просяци

Трудът на Кюстин в четири тома, описващи Русия като страна на ужасна мръсотия и бюрократична тирания, моментално се превръща в бестселър в Европа и е забранен в Русия. Капризният французин не харесва буквално нищо: от неравните калдъръмени мостове до "неправилната" религия, от дървениците в гостилницата до архитектурата. "Ако на децата ви им дойде наум да роптаят срещу Франция, моля ви, възползвайте се от моята рецепта, кажете им: отидете в Русия! Това пътуване ще е полезно за всеки европеец", съветва Кюстин.

Руски просяк. Илюстрация, 1870 г. / Библиотеката на КонгресаРуски просяк. Илюстрация, 1870 г. / Библиотеката на Конгреса

Отзивите на руснаците за Европа не предизвикват резонанс на високо ниво, макар че изобщо не остават длъжни. "За нищо не съм се лъгал така, както в мислите си за Франция", пише руският писател Денис Фонвизин през 1778 година. "В селския двор на нашия добър хазяин чистотата е много по-голяма, отколкото пред самите дворци на френските крале <...>. Всички обичат забавите точно толкова силно, колкото ненавиждат труда; а особено черната работа – народът просто не може да я търпи. Мръсотията в града е толкова голяма, че хората, които не са съвсем оскотели, едва я понасят. Почти никъде лятото не можеш да си отвориш прозореца заради мръсния въздух".

Свещеник, 1855 г. / Getty Research InstituteСвещеник, 1855 г. / Getty Research Institute

Руският сантименталист Николай Карамзин споделя това мнениt – през 1791 г. той издава "Писма на руския пътешественик", в които споделя: "Париж... оскърбителна смесица от богатство и нищета; до магазина с блестящи бижута – купчина гнили ябълки и херинга".

Фонвизин е недоволен от европейските пътища дори повече, отколкото Кюстин от руските: "Пътищата често не са калдъръмени, но навсякъде плащах все едно минавам по павета; а когато ме дърпаха от калта и ми искаха пари за пътна настилка, аз се осмелявах да питам: "Къде е тя?". На което ми отвръщаха, че негово величество владетелят имал намерение да се направи, а сега той събира пари за нея".

Кюстин е поразен от нищетата на руските селяни – а ето какво пише Карамзин за Лондон: "Който е беден, не е достоен за по-добър живот" – ужасно правило! Тук бедността се смята за порок!.. Ако искате още повече да угнетите онзи, който е угнетен от нищетата, изпратете го в Англия".

Руски селяни. Илюстрация от книгата "Иван вкъщи, или Картини на руския живот" от Хербърт Бери, 1872 г. / Библиотеката на Калифорнийския университетРуски селяни. Илюстрация от книгата "Иван вкъщи, или Картини на руския живот" от Хербърт Бери, 1872 г. / Библиотеката на Калифорнийския университет

Свободно време и власт

В началото на 18 век шведският пастор Хенрих Седерберг, който е пленен от руснаците по време на Северната война (1700-1721 гг.), се възмущава: "За содомисткия грях (т.е. хомосексуализъм – бел. ред.), който при тях е толкова обичаен, колкото и при персите, те не наказват много строго".

Сибирски жители, 1879 / Мичигански университетСибирски жители, 1879 / Мичигански университет

Фонвизин пък осъжда французите за един по-малко екзотичен грях: "Само две неща... тук привличат толкова много чужденци: спектаклите и – позволете ми да кажа – момичетата. Ако днес им отнемат тези две примамки, то още утре две трети от чужденците ще се разотидат от Париж. Безчинството е достигнало такава степен, че най-знатните хора не се срамят да седят в ложите с момичета публично".

Илюстрация от книгата "Пътешествия из европейска Русия", 1826 г. / Торонтски университетИлюстрация от книгата "Пътешествия из европейска Русия", 1826 г. / Торонтски университет

Кюстин също се изявява като арбитър на нравствеността: "От всички европейски градове Москва е най-широкото поле за действие на великосъветския развратник. Руското правителство прекрасно разбира, че при самодържавната власт е нужен отдушник за бунтовете в някоя област и предпочита бунтове в моралната сфера, отколкото политически безпорядък".

Чистач. Илюстрация от книгата "Около Кремъл, или Картини на живот в Москва" , 1868 г. / Калифорнийската електронна библиотекаЧистач. Илюстрация от книгата "Около Кремъл, или Картини на живот в Москва" , 1868 г. / Калифорнийската електронна библиотека

Европейците единодушно осъждат руското самодържавие. "Единството на действията, присъщи за деспотизма, правят Русия много страшна", пише в началото на 19 в. баварският посланик Франсоа Габриел от Бре. "Достатъчна е волята на господаря, за да се разклатят всички части на този обширен организъм: никакви препятствия, никакви противовеси".

Впрочем, както смята Йохан Йерн, шведски пътешественик от средата на 19 в., на руснаците така и им се пада: "Действително съм принуден да заявя, че в това царство на безчовечно самодържавие... свободата и мекостта са смъртоносна отрова, която може да разруши държавата; затова самата природа ги е дарила със страхлив и робски нрав".

Руска жена, 1859 г. / Оксфордски университетРуска жена, 1859 г. / Оксфордски университет

Фонвизин пък смята френската свобода за фиктивна: "Бедният човек не може да печели препитанието си по друг начин, освен с робски труд, а ако поиска да ползва своята драгоценна свобода, то той трябва да умре от глад. С други думи, свободата е празна дума и правото на силния е право, по-висше от всички закони".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.