Дългият път към свободата на крепостните селяни в царска Русия

"Руското село се превръщаше в негърска северноамериканска плантация от времената на чичо Том", пише Василий Ключевски, автор на "Курс на руската история" ("Курсроссийскойистории"), за положението на руското селячество в края на XVIII век. По онова време в Русия процъфтява системата на крепостничество, при която селяните, по силата на закон, "се прикрепяли" към земята, която владеели помешчиците, и те напълно определяли тяхната съдба.

"Хоратадабъдатприкрепеникъмземята"

"Разцвет на Кремъл. Мостът на всички светии", худ. А. Васнецов (1922)

Крепостното право е създадено в Русия в края на XVI – първата половина на XVII век. Преди това селяните, работещи за помешчиците-земевладелци, имат право в специално определени дни по собствено желание да напуснат господаря и да отидат при друг. През 1649 г. първият сборник от законите на Руското царство (на руски Соборноеуложение) напълно забранява преминаването на селяните от един помешчик към друг.

"На държавата ѝ е било необходимо да прикрепи хората към земята", казва историкът Александър Пижиков, главен научен сътрудник в Института по обществени науки към Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС). Пижков поясни пред "Руски дневник", че когато селяните имали възможност да напуснат господаря си, те бягали в труднодостъпни райони на Русия – по-далеч от феодалите и държавата.

През XVI и XVII век Русия води войни за разширяване на територията и се нуждае от селяните, които при война може да мобилизира в армията. "Това било изгодно и за помешчиците, защото селяните работели именно за тях", казва Пижиков. В края на XVII век закрепостяването на селяните е в интерес на всички влиятелни сили в Русия.

Животзадругите

"Вземане на дългове", худ. А. Красноселски (1869)

Крепостният селянин живее и работи на земята, дадена му от помешчика, за което му плаща с ангария или с повинност. Ангарията означава, че определен брой дни в седмицата селянинът оре земята или вади картофи не за себе си, а за земевладелеца. Повинноста пък предполага, че селянинът работи както си иска, но е длъжен за някакъв срок да даде на помешчика част от отгледаните продукти или пари.

През XVIII век крепостничеството се запазва и дори се засилва. При Петър I (1682-1725) се разпространява практиката селяни да се продават или подаряват – самият император подарява на княз Александър Меншиков около 100 000 избягали селяни. През годините на управлението на Екатерина II (1762-1796 г.) дворяните получават право да наказват своите селяни, като ги изпращат на каторга.

Какъвтотиекъсметът

"Наказание с пръчка в присъствието на помешчика", XVIII в. Christian Geissler / РИА "Новости"

Не всички селяни в онези времена в Русия са крепостни: част от тях работят за държавата или за императорския двор, а не за помешчиците. В отделни райони, например в Сибир и на Север, изобщо няма крепостно право и селяните са свободни. В края на XVIII век обаче при все това има много крепостници: броят им, според ревизиите (документи за данъчно облагане), превишава 50% от общото население на страната, наброяващо тогава 40 милиона души.

Животът на крепостните зависи от това какъв късмет имат с господаря си. Помешчицата садистка Дария Салтикова си печели печална слава, след като измъчва до смърт не по-малко от 38 от своите крепостници (въпреки че официално дворяните нямали право да убиват крепостници). През 1762 г. Салтикова е хвърлена в затвора, но тя не е единствената, която бие и унижава селяните – те са почти безправни пред помешчиците.

При все това, според историка Александър Пижиков изказването на Ключевски, който сравнява крепостните селяни с робите в Северна Америка, е преувеличено. "Разбира се, селяните са имали тежък живот", съгласен е Пижиков. "Но те не били възприемани като вещи в такава степен. Имали земя, на която живеели и работели, то било то и не винаги за себе си", уточнява той. Някои помешчици се отнасят към селяните със съчувствие, дават им образование и дори могат да ги направят свободни хора.

Труднитеопитизареформи

"Селянин в гората", худ. Н. Ярошенко (1880) / Частна колекция

Павел I прави първия опит да облекчи участта на крепостните, като през 1797 г. подписва Манифеста за тридневната ангария. Той забранява на помешчиците да принуждават селяните да работят в неделя, а останалите дни от седмицата заповядва да се разделят поравно – три дни ореш за помешчика, три дни – за себе си.

Александър Пижиков отбелязва, че от една страна манифестът на Павел I е важен – той показва за първи път, че царят се опитва да ограничи властта на помешчиците над техните селяни. От друга – документът се спазва слабо, защото не предполага никакви норми за наказание.

По-скоро символично значение имат и следващите инициативи на руските императори. "Указът за волните селяни, отглеждащи жито" на Александър I (1803) дава на помешчиците правото да освобождават селяните, но те не бързат да се възползват от него: само 1,5% от общия брой зависими селяни получават свобода по времето на действие на указа.

Преломенмомент

Русия, припомня Пижиков, запазва крепостното право по-дълго време от другите големи европейски държави– до 1861 година.

6 факта за Александър II, отменил крепостното право и убит от терористи

Кримската война 1853-1856 година, през която Русия понася поражение от Британската империя и Франция, променя всичко. Една от причините за поражението, отбелязва историкът Александър Орлов, е свързана с икономиката. Промишлеността на Русия, в която се запазва аграрният и полуаграрният строй, изостанава от европейските страни, преживели индустриална революция.

Необходимостта от реформи става очевидна, както и недоволството на народа. Встъпилият на престола през 1855 г. Александър II казва: "По-добре крепостното право да се отмени отгоре, отколкото да дочакаме то само да започне да се отменя отдолу".

Отложенатасвобода

"Освобождението на селяните", худ. Б. Кустодиев (1907)

След дълга подготвителна работа реформата е завършена: през 1861 г. Александър II подписва Манифеста за отмяна на крепостното право. Свободни хора стават 23 милиона крепостни селяни, представляващи 34% от населението на империята.

В действителност обаче селяните продължават да са в зависимо положение. Земята, на която живеят, остава собственост на помешчиците и те тепърва трябва да изкупуват или да се лишат от участъците си земя и да отидат да работят в града.

Реформата предизвиква масовото недоволство на селяните в страната – веднага след приемането ѝ се понася вълна от бунтове – мнозина са убедени, че царят "истински" е освободил селяните, със земята им, а злодеите помешчици скрили истината от народа. Селяните изкупуват земята още 45 години – до 1906 г., когато след народните изблици през революцията от 1905 г. правителство отменя плащането за земята.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.