Саламът и СССР: как колбасът на масата издавал положението в обществото

Колбасът или саламът има специално място в съветската и руската диета. "Историята на колбаса е историята на страната", казва приятелката на баба Галина Василиевна и обяснява, че преди революцията колбасът бил храната на бедните, а след нея – бедните трудно можели да си го позволят.

В Русия има почти безброй видове салам – пушен или варен, по-постен, по-мазен, с различни вкусове и подправки. Различават се и по цена – от евтиния "Докторски" салам (който прилича на нашия "Камчия", наричан често "кучешка радост" – бел. ред.) до скъпи пушени колбаси с малки точици мазнина. Във всеки голям руски супермаркет има дълъг щанд с колбаси, където купувачите могат да изберат любимия си вид.

Като дете обичах "Докторски" – филия бял хляб с малко масло и две дебели парчета от този колбас беше райско угощение. Имаше слухове, че "Докторски" се прави от тоалетна хартия, но това не пречеше на децата да го ядат. Обичах и "колбасено" сирене – обикновено сирене в дълга опаковка като салам, откъдето вероятно идва и името му. Според баба ми "Докторски" бил наречен така, защото се смятал за здравословен вид колбас.

В "Книгата за здравословна и вкусна храна" на легендарния комисар на хранително-вкусовата промишленост на СССР Анастас Микоян пише, че "варени колбаси като "Докторски", "Отделни", "Особи"... са добри, имат добро качество и са вкусни. Наденицата и сарделките също са вид колбас. Те стават все по-популярни и са се превърнали в национално ястие".

Баба казва, че варените колбаси, наричани "Чайная" (от чай) и "Отделная" едно време били най-евтини, а качеството им било толкова лошо, че хората ги варели или пържели, преди да ги ядат, защото иначе не ставали за вкусване. Дори в "Книгата" на Микоян пише, че варените колбаси са само със "задоволително" качество.

Долма – спомени, увити в лозови листа

Саламите, кренвиршите и наденичките действително се превръщат в национални ястия, но през 1960-те тези обичани обработени меса изчезват от магазините заедно с повечето други видове хранителни стоки. Галина Василиевна си спомня как веднъж била на сатирично представление, в което имало песен със следния текст: "Дори в "отделните" (специалните) магазини няма "Отделни" колбаси". Песента не минала през цензурата и трябвало да бъде променена на "дори в отделните магазини има най-различни видове колбаси", което е толкова сатирично и има толкова рима, колкото и "Докторските" колбаси са здравословни.

Галина Василиевна си спомня още, че тя и мъжът ѝ купували мед от една стара дама в село край Москва. Попитали я веднъж дали иска нещо от Москва. "Салам", отговорила тя, а когато ѝ донесли две големи парчета, тя ги прегърнала като бебета и въздъхнала: "Сега мога да почерпя внуците с колбас!"

Децата със сигурност не били единствените страстни любители на колбасите – в Москва видът колбас на масата до голяма степен показвал позицията в обществото. Баба казва, че имало специални магазини, където можело да се купят всякакви колбаси, но до тях можели да се доберат само хора от елита. "По онова време хората се опитваха да си намерят работа в партийните организации. Добрите позиции се наричаха работа "по-близо до колбаса". Хората казваха: "Каква ти е новата работа? Успя ли да стигнеш по-близо до колбаса?"

Най-известният завод за колбаси в СССР бил кръстен на самия Микоян – автора на "Книгата за здравословна и вкусна храна". Приятелката на баба Валентина Михайловна си спомня как се редила на опашка в завода "Микоян", за да си купи салам от черен дроб, който се наричал "Яйчен" (направен от яйца). Една от жените на опашката питала всички дали знаят откъде е получил името си и казвала на хората, че то било такова, защото в него имало тестиси от бик. Валентина Михайлова не била отблъсната от тази идея и останала на опашката, която незабавно леко се скъсила. Колбасът винаги се купувал от магазина, тъй като било невъзможно да се прави в апартаментите по блоковете. Да познаеш съставките също било нещо като национален спорт.

В "Книгата" пише, че в СССР се правели около 100 вида салам. "Самият вид и пикантен, деликатен аромат на салама, пушеното месо, шунката, пастета и наденичките възбужда апетита".

Честно казано, от известно време колбасите не възбуждат моя апетит и този материал бе единствената причина да си купя салам от години насам. Съпругът ми обаче ги харесва и баба казва, че може би той трябва да яде по-малко салам. Може и да си промени мнението, ако сваля диетата му с няколко нива надолу по социалната стълбица и започна да му купувам "здравословен" "Докторски"!

Пирожки – направени с любов

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.