Първата дама на революцията: животът и борбата на Надежда Крупская

Преподавателите по история в руските вузове обичат да се шегуват: когато на изпит се яви неориентиран студент, най-добрият начин да се провери напълно ли е безнадежден е да бъде попитан: "Каква фамилия е имал мъжът на Крупская?". Ако нещастният студент, без да разбира какво го питат, налучква и отговаря "Крупски", го късат позорно.

Всички, които се интересуват от история, помнят, че мъжът на Надежда Крупская е Владимир Ленин, главният архитект на Октомврийската революция от 1917 г. и създател на Съветския съюз. Преди триумфалното си завръщане в Русия той прекарва 16 години в нелегалност. И през цялото това време с него работи жена му – също толкова предана на идеите на марксизма, колкото и самият той.

Дворянката в революцията

Снимка: РИА "Новости"

Както и много други революционери, по произход Крупская не е работничка или селянка – тя израства в макар и обедняло, но все пак дворянско семейство, завършва гимназия със златен медал. Крупская, в бъдеще отявлена атеистка, пише, че като млада е била много религиозна: "Растях в самота, не умеех да формулирам желанията и мислите си така, че те да бъдат разбираеми за околните. И тук много необходим ми беше Бог, който трябва да разбира какво се случва в душата на всеки човек".

Впрочем Надежда още на 21 години отхвърля църквата заради новата идея – революцията, а през 1890 г. се присъединява към марксисткия кръжок в Петербург. Успоредно с това във вечерно училище за работници тя изучава география, история и математика. Крупская ще остане учителка през целия си живот: когато през 1917 г. болшевиките идват на власт, тя поема въпросите за народното образование и възпитанието на децата.

Руската нулева година: истината за болшевишката революция от 1917 г.

Сибир и Европа

В марксисткия кръжок Крупская се запознава с бъдещия си съпруг – младия социалист Владимир Улянов (Ленин). Те, както пише самата тя, през 1896 г. "вече са достатъчно близки познати", но Ленин се озовава зад решетките – за революционна дейност той е арестуван от полицията. Година по-късно е изпратен на заточение в село Шушенское (4500 км източно от Москва), а за да може Крупская да замине заедно с него, се налага те да се венчаят в църква. "Наложи се да разиграем цялата тази комедия", спомня си по-късно Крупская.

Независимо че някои историци виждат в брака между Ленин и Крупская на първо място творчески съюз между двама ентусиасти, самата Надежда в спомените си настоява, че те съвсем не са се оженили само с идеята заедно да рушат монархията: "Ние силно се обичахме. Това, че аз не пиша за тези неща, съвсем не означава, че в живота ни не е имало и поезия, и младежка страст".

Въпреки всичко работата заема основно място в съвместния им живот. Те превеждат чужди книги за работническото движение, изграждат кореспонденция с европейските социалисти, обсъждат перспективите за революция. През 1900 г. бягат в Европа, където често сменят местожителството си: Мюнхен, Лондон, Женева, Париж. През цялото това време Надежда е основният помощник на Ленин. Например именно тя се занимава със сложното зашифроване на огромните обеми кореспонденция с другите социалисти.

Животът като служба

Надежда Крупская със съпруга си Владимир Ленин. Снимка: Mary Evans Pictrure Library/Global Look Press

Крупская през целия си живот страда от заболяване, което в края на XIX – началото на XX век е нелечимо: имунна хипертиреоза (базедова болест). Сред симптомите на това наследствено автоимунно заболяване са "изпъкналост" на очите, постоянни болки и изтощеност. Именно заради него Крупская, която обича децата, е безплодна. Съвременници си спомнят, че тя изпитва огромни страдания заради това.

Не по-малко страда тя и от близките отношения на Ленин с друга социалистка, Инеса Арманд, разгорели се през 1910 г. Според многобройни свидетели, между Ленин и Арманд е имало близки отношения – запазени са писма, в които тя му признава любовта си към него. Крупская търпи това стоически – нещо повече, става приятелка на Арманд. А Ленин в крайна сметка остава при жена си. Историкът Леонид Млечин предполага, че "той сметнал любовта за нещо преходно, по-маловажно, отколкото здравите дружески отношения с Крупская".

Крупская намира утеха в работата си за благото на обществото – така, както тя го разбира. "Трябва да умееш да сливаш собствения си живот с обществения. Това не е аскетизъм. Обратното, личният живот се обогатява благодарение на това, че общото дело на всички трудещи се превръща в лично дело", казва тя.

Завръщането в Русия

Снимка: Mary Evans Pictrure Library/Global Look Press

Крупская се завръща в Русия заедно с мъжа си през 1917 г., след победата на революцията, и продължава да помага в дейността му. От 1920 г. оглавява Главният политико-просветителски комитет на СССР (Главполитпросвет) – организация, която се бори с неграмотността. Тежък удар за нея става рязкото влошаване на здравето на Ленин, който получава инсулт за първи път през май 1922 г. Крупская трябва да учи мъжа си отново да говори, да пише, да общува. Ленин се възстановява, но не за дълго – през 1924 г. вождът на революцията умира.

След смъртта на Ленин за Крупская настъпват мрачни времена. От една страна, формално тя е ценена като "най-близката съратничка" на вожда, от друга – нейното мнение е игнорирано. Йосиф Сталин, съсредоточил властта в ръцете си, не обичал Крупская, защото тя се осмелявала да спори с него. Тя, на свой ред, критикувала Сталин и неговите репресии. "Нима не забелязвате нашата абсолютно ненормална обстановка, която трови живота ни?", пита тя един от болшевиките през 1937 г.

През 1939 г., няколко дена след като отбелязва 70-годишния си юбилей, Надежда Крупская умира от остър апендицит. Сталин, ненавиждащ Крупская приживе, лично носи урната с праха ѝ. Погребана е в некропола на Червения площад, само на няколко метра от Мавзолея, в който балсамирано лежи тялото на съпруг ѝ.

7 въпроса за мавзолея на Ленин

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.