5-те легендарни скрити съкровища в Русия

15 май 2017 г. Ксения Зубачова
Руската история изобилства от обещания за много големи награди за хората, които намерят скритите съкровища.

Продължаващото обновяване на сгради в руската столица отново привлича вниманието към много исторически обекти. Едно от най-новите открития бе направено от археолози на 10 май, когато бяха намерени 10 сребърни монети в шахматна фигура на офицер от слонова кост от 16-и век. По онова време собственикът на тези монети е могъл да купи с тях стадо гъски. Сега монетите най-вероятно ще отидат в някой от историческите музеи в Москва.

И макар такива малки и уникални находки да се откриват доста често, в някои краища на Русия се крият по-големи съкровища. Очевидно те не могат да бъдат открити толкова лесно. Мнозина ловци на съкровища  напразно са се опитвали да намерят нещо, което би ги направило много богати. Да се спрем само на пет от тях.

Библиотеката на Иван Грозни

Иван Грозни. Худ. Виктор Васнецов , 1897 г. / Третяковската галерияИван Грозни. Худ. Виктор Васнецов , 1897 г. / Третяковската галерия

Едно от най-легендарните съкровища на руската столица – библиотеката на Иван Грозни (1548-1574) – е изгубена и може би е била скрита от самия управник. Според слухове тази колекция от ръкописи и книги, събрана от византийските управници, е дадена като зестра на племенницата на византийския император София Палеолог, която се жени за княз Иван Велики (1462-1505) през 1472 г.

Смята се, че колекцията е включвала по-голямата част от библиотеката на Константинопол, спасена от турците през 1453 г., и някои ръкописи от древната Александрийска библиотека. Библиотеката е съхранявана в подземията на Кремъл, за да се опази от честите пожари, а по-късно при княз Василий III (1505-1533) книгите са преведени на руски.

Предполага се, че библиотеката е изгубена през 16 век, когато Иван Грозни я премества в Александровска слобода, Владимирска област. Оттогава много археолози търсят библиотеката в Сергиев Посад, Александров, Владимирска област и на други места, които по-рано са подвластни на царя.

Съкровищата на Сигизмунд III Ваза

Сигизмунд III Ваза / Getty ImagesСигизмунд III Ваза / Getty Images

Полските войски, които нахлуват в Русия в началото на 17 век, събират всичко ценно, което намират. Твърди се, че планирали да пренесат похитените съкровища във Варшава за крал Сигизмунд III, но не стигнали дори до Смоленск – изчезнали по пътя.

Макар да имало напътствия къде да бъдат намерени изгубените предмети (близо до местната могила, в района на р. Хворостянка), ловците на съкровища не ги намират, защото посоките не били известни.

Експертите обаче са единодушни, че съкровището се крие някъде близо до днешен Можайск или Апрелевка в Московска област.

Златото на Наполеон

"Оттегляне на Наполеон от Москва", Jerzy Kossak (1927). / Музеят "Бородинската панорама" в Москва / РИА "Новости""Оттегляне на Наполеон от Москва", Jerzy Kossak (1927). / Музеят "Бородинската панорама" в Москва / РИА "Новости"

През октомври 1812 г., когато френският император решава да избяга от Русия, неговата армия няма намерение да си тръгне без трофеите. Твърди се, че става въпрос за два вагона ценни предмети, плячкосани от Кремъл, и колекция древни оръжия. Когато гладуващата армия на Наполеон се оттегля под заплахата да се изправи срещу руските части в крайно сурови климатични условия, тя изоставя част от съкровищата.

Някои изследователи вярват, че ценните предмети се крият в някое от езерата в западната част на Смоленска област. В началото на 1960-те гг. са направени няколко опита това съкровище да бъде намерено.

Там е изпратена специална издирвателна група, но работата ѝ приключва неуспешно. Днес тази история продължава да е изключително популярна сред търсачите на съкровища в Русия.

Ценен товар, изгубен в Усурийския залив

Усурийски залив, Приморски край. Снимка: Владимир Саяпин / ТАССУсурийски залив, Приморски край. Снимка: Владимир Саяпин / ТАСС

На 7 октомври 1906 г. лайнерът "Варягин", превозващ хора и товари, потъва във водите на Усурийския залив в днешната Приморски край. Самата трагедия не би привлякла толкова много вниманието на обществеността, ако не са последвалите събития.

Корабът принадлежал на търговеца Алексей Варягин и след потъването му той иска от властите компенсация от 60 000 рубли (близо $25 000 по сегашен курс) за особено ценния товар на борда.

Губернаторът на областта отказва и през 1913 г. бившият капитан на кораба оглавява експедиция до мястото на трагедията. Групата открива лайнера, но заради липсата на средства не успява да вдигне товара от кораба на повърхността. Последвалите бури, началото на Първата световна война и революцията от 1917 г. стават пречки за нова експедиция за търсене на това съкровище.

Златото на Колчак

Командващият на Черноморския флот, вицеадмирал А. В. Колчак, 1916 г. / АрхивКомандващият на Черноморския флот, вицеадмирал А. В. Колчак, 1916 г. / Архив

Както се твърди, по време на руската гражданска война, Бялата армия обявява адмирал Александър Колчак за върховен управник на руската държава от 1918 до 1920 г. Позицията му на антикомунистически лидер е подсилена от големите руски златни резерви, оценявани на близо 650 милиона рубли (близо $280 милиона днешни пари).

Колчак ги пренася от Казан в Сибир, но част от скъпия товар е разграбена по пътя, а адмиралът, както се твърди, също скрива част от парите.

През 1921 г., след смъртта на Колчак, става ясно, че близо 250 милиона рубли (близо $108 милиона днешни пари) в руско злато са изчезнали.

И докато някои мислят, че съкровището може да е заровена някъде в Сибир, в Новосибирск или край Транссибирската железопътна линия, то има и сведения, според които то би могло да е скрито някъде в Алтай.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook