Районът на река Подкаменная Тунгуска е безлюдно място, дори по мерките за Централен Сибир: най-близкия по-голям град Красноярск (3350 км източно от Москва) се намира на 640 км на юг. Когато на 30 юни 1908 г. над Подкаменная Тунгуска прелита и се взривява това, което по-късно ще бъде назовано Тунгуски метеорит, в непосредствена близост до епицентъра на взрива няма нито един човек.
Това е голям късмет: според изчисленията на учените, силата на взрива се оценява на 10-40 мегатона тротилов еквивалент, което е сравнимо със средна по величина водородна бомба. Взривната вълна поваля дърветата в радиус около 40 км от епицентъра, взривовете са чути в села, отдалечени на 800 км, земята в Сибир се тресе навсякъде. 24 часа след взрива по цялото северно полукълбо бушуват магнитни бури, а в небето се наблюдават странни избухвания, сребристи облаци и хало.
Краят на света или война с японците?
Очевидци на странното явление стават сибиряците, обитаващи околните села, и ловци от народа евенки, които имат "щастието" да бродят из тайгата на десетки километри от мястото на взрива. Те разказват за "огнено кълбо", прелетяло в небето от югоизток на северозапад и "изстрели" или "гърмежи" в далечината. "Всички жители на селото в панически страх изтърчаха на улиците, жените ридаеха, всички си мислеха, че настъпва краят на света", така вестник "Сибир" описва реакцията на хората в едно от селата, разположено на 200 км от епицентъра.
Изследователят Инокентий Суслов цитира двама братя – евенките Чучанча и Чекарен от рода Шанягир, чиято палатка (чум) на 30 юни се намира на 20 км от епицентъра: "Дърветата падат, борината им гори, сухото по земята гори, мъхът, който ядат елените, гори. Всичко е изпълнено с дим, пàри на очите, горещо е, много горещо, направо да изгориш. Утрото бе слънчево, нямаше облаци, нашето слънце светеше ярко, а изведнъж се появи второ слънце!". Чумът на братята е отнесен от взривната вълна, те са обгорени, но все пак оцеляват.
Селяните и евенките не могат да проумеят какво се случва. Освен мистичните версии (християните предполагат, че е започнало Второто пришествие, а езичниците евенки си мислят, че на земята е слязъл богът на бурите Агда), се появява и политическа – започнала е втора Руско-японска война (истинската война е приключила три години преди това, през 1905 г.). Първата сериозна експедиция с цел изследване на Тунгуската аномалия е предприета от учените едва през 1927 г., при съветската власт.
Космическият гост не оставя следи
Споровете за природата на Тунгуския метеорит (наименованието е условно, няма доказателства, че падналото небесно тяло е именно метеорит) продължават и до ден днешен. На първо място, защото нито една експедиция, изследвала почвата в района на взрива, досега не е открила нито кратер (който би трябвало да е огромен), нито вещества, които могат със сигурност да бъдат определени като следи от падането. След взрива гигантското небесно тело фактически изчезва, без да остави следи.
Двете основни към днешна дата версии какво се е взривило над Подкаменная Тунгуска са за каменен метеорит или ледена комета. Предположението за комета, лансирано и от физика Генадий Бибин, изучавал Тунгуската аномалия повече от 30 години, се обяснява с липсата на осколки и кратер: ледената комета, под въздействието на налягането и горещината на земната атмосфера, е била напълно унищожена при взрива.
От друга страна, съществува и версия, че следи от метеорит вече са налице. През 2012 г. италиански изследователи от Университета в Болоня предполагат, че голямото езеро Чеко, разположено недалеч от предполагаемия епицентър на взрива, всъщност е кратерът от падането. Впрочем в началото на 2016 г. руски учени определят, че в действителност езерото е съществувало преди падането на метеорита.
Според една друга версия, изложена от физика Иван Мурзинов от Руската академия за космонавтика "Циолковски", метеоритът навлиза в атмосферата на Земята под такъв ъгъл, че не се забива в почвата, а минава "по допирателната". След взрива, предполага ученият, парчетата биха могли да се разлетят на стотици и хиляди километри от епицентъра – "да паднат в Атлантическия океан и дори да отидат отново в космоса".
Букет от версии
Докато повечето учени си блъскат главите над дилемата "метеорит или комета", на бял свят излизат и алтернативни мнения. Не минава и без "извънземна" версия: още през 1946 г. писателят-фантаст Александър Казанцев публикува разказа "Взрив" – той е на мнение, че над Тунгуска се е взривил извънземен космически кораб с атомен двигател. Впрочем учените се отнасят със скептицизъм към идеята, че пръст в Тунгуската аномалия има извънземна цивилизация.
Съществуват и още по-екзотични версии. Например незначителна част от изследователите са на мнение, че Тунгуският метеорит в действителност е сгъстена антиматерия, която при сблъсъка си със земната материя е напълно унищожена в резултат от изхвърлянето на енергия. И тъй като засега антиматерията не е добре изучена, то тази версия не може със сигурност да бъде потвърдена или опровергана.
Други смятат, че зад въздушния взрив от 1908 г. стои изобретателят Никола Тесла, който от американската си лаборатория извършва мощен "енергиен изстрел" в района на Аляска, за да провери новото си изобретение, но "не уцелва". Според тази версия експериментът на Тесла се проваля и той, ужасен от разрушителните последствия, предпочита да си замълчи и да не огласява съпричастността си към Тунгуската аномалия.
"Около 30% от изследователите са на мнение, че това е било метеорит. Пак толкова смятат, че Земята се е срещнала с комета, а другите 40% изказват най-разнообразни хипотези, в това число и фантастични", обобщава палитрата от мнения на учените около Тунгуската аномалия Иван Мурзинов. От момента на взрива е минал повече от век, но човечеството е почти толкова далеч от обяснение на случилото се над река Подкаменная Тунгуска, колкото и селяните и ловците, станали свидетели на "огненото кълбо".
Този текст е част от поредицата "Russia X-Files", в която "Руски дневник" разказва за загадките, тайните и аномалиите, свързани с Русия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си