На 5 юни в САЩ се разгоря поредният скандал с изтичане на информация – ФБР арестува 25-годишната Риалити Лий Уинър от Джорджия, работила като федерален поддоставчик. Тя бе обвинена, че е откраднала секретна информация от правителствено учреждение и я е изпратила за публикуване в сайта Intercept; тя може да бъде осъдена на 10 години затвор. Информацията е за евентуална връзка между руското разузнаване и хакерските атаки преди президентските избори през 2016 г. и очевидно е послужила за основа на публикация в Intercept.

Създателят на "УикиЛийкс" (WikiLeaks) Джулиан Асанж се обяви в подкрепа на Уинър. "Обвиняват я, че е имала смелостта да се опита да ни помогне да се информираме", написа той в "Туитър".

В наши дни случаите на изтичане на информация в интернет привличат все по-голямо внимание сред обществеността. В съветска Русия такива изтичания въобще не са привличали внимание поради простата причина, че освен "отговорните фактори", никой не е знаел за тях, но въпреки това те са се случвали. Разбира се, по онова време няма интернет и хората, които са разкривали секретни данни, не са били информатори на "УикиЛийкс", а обикновено високопоставени служители, решили да преминат в другия политически лагер. Ето историите на трима от тях.

Хайнрих Люшков – чекист, избягал в Токио

Хайнрих Люшков (отляво), 1937 г., Хабаровск / Фондът на Далекоизточната държавна научна библиотекаХайнрих Люшков (отляво), 1937 г., Хабаровск / Фондът на Далекоизточната държавна научна библиотека

През 1938 г. Хайнрих Люшков (1900-1945) няма причина да се оплаква от живота и кариерата си в Съветския съюз. Той е успешен офицер от Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) начело на местното подразделение на тази организация в Далечния Изток на СССР. Люшков активно участва в Голямата чистка на Сталин: както пише историкът Йосиф Телман, именно под неговото ръководство репресиите в Далечния Изток стигат своя апогей.

Времената се променят, когато самият Люшков се оказва застрашен. Властите го привикват в Москва през май 1938 г. Люшков си дава сметка, че след като позициите на неговия покровител Николай Ежов, ръководителя на НКВД, са се разклатили, в Москва го чака само арест и смърт. Затова решава да избяга в Япония – страна, която е на ръба на война с неговата родина.

През юни 1938 г. прекосява границата с Манджурия, която се контролира от Япония, и се отправя към Токио, където заявява, че е готов да сътрудничи на японското разузнаване. "Готов съм да посветя остатъка от живота си на борбата със сталинизма", казва той. Телман отбелязва, че японците, изглежда, не са повярвали в искреността му, но въпреки това той става техен безценен източник за информация.

Люшков разкрива цялата информация, която има за съветската армия и разузнаването в Далечния Изток. От сведенията, които той дава, японците разбират, че армейските части на границата са много по-големи, отколкото са си мислели и поради тази причина се отказват от плановете си да нападнат СССР. Нещо повече, с помощта на Люшков японците успяват да изработят два плана за убийство на Сталин ("Операция Мечка"). И двата опита за убийство се провалят, но японците оценяват високо ентусиазма на Люшков, признавайки, че той е умен и голям работяга.

Дезертьорът чекист продължава да служи в японската армия до края на Втората световна война, работейки като специалист по Източна Азия и СССР. През 1945 г., когато Германия капитулира и СССР обявява война на Япония, Люшков е изпратен в Квантунската армия. Изчезва през август 1945 г., когато е забелязан за последен път в Дайрен (сега Далиен, Китай). Макар неговата съдба да не е много ясна, повечето руски историци вярват, че японците са го убили, след като разбират, че поражението им е неизбежно. В края на краищата Люшков е знаел прекалено много, за да го остави Токио жив.

Аркадий Шевченко – дипломат, шпионин, емигрант

Аркадий Шевченко, високопоставен съветски дипломат, търси убежище в САЩ. На снимката той произнася клетва, когато приема американско гражданство. Вашингтон, 28 февруари 1986 г. / АРАркадий Шевченко, високопоставен съветски дипломат, търси убежище в САЩ. На снимката той произнася клетва, когато приема американско гражданство. Вашингтон, 28 февруари 1986 г. / АР

През 1975 г. заместник-генералният секретар на ООН Аркадий Шевченко (1930-1998), съветски гражданин, се обръща с молба към Даниъл Патрик Мойнихан, посланика на САЩ в ООН, да получи политическо убежище в САЩ. Мойнихан, твърде учуден, предава молбата на ЦРУ. Агенти убеждават Шевченко, че преди да напусне социалистическата си родина и да заживее в САЩ, трябва да помогне на американското правителство. Така Шевченко става най-високопоставеният американски шпионин в Съветския съюз.

Преди вътрешния си прелом Шевченко е талантлив и преуспяващ дипломат. Има близки отношения с министъра на външните работи на СССР Андрей Громико през периода 1957-1985 година. Според мемоарите на главния сътрудник на КГБ Игор Перетрухин Громико не е имал тайни от Шевченко – подробно обсъждал с него не само съветската външна политика, но и дълбоки тайни на Политбюро (съветското правителство) като бъдещи назначения, здравословното състояние на неговите членове и т.н. От 1975 г. до 1978 г. Шевченко е предавал цялата тази информация на ЦРУ.

Подозренията на КГБ към него се засилват и поради тази причини Шевченко настоява американците да му дадат убежище, което става факт през март 1978 г. В изгнание той написва мемоари, озаглавени "Разрив с Москва", в които се опитва да обясни мотивите си. Според книгата в средата на 1970-те години той напълно се разочарова от лицемерната социалистическа система и тъй като не може да промени нещата отвътре, решава да се бори с нея, разкривайки секретни данни на Запада.

От друга страна, някои съветски високопоставени служители, които са го познавали, твърдят, че Шевченко не се е интересувал от нищо друго, освен от личния си комфорт, и е бил съблазнен от идеята да има по-луксозен и свободен живот на Запад. Прекарва остатъка от живота си в САЩ и умира през 1998 г. от цироза.

Олег Гордиевски – човекът на Лондон в Москва

Бившият съветски шпионин Олег Гордиевски след церемонията по награждаването му с британския орден на Св. Св. Михаил и Георги от кралицата Елизабет в Бъкингамския дворец, Лондон, 17 октомври 2007 г. Снимка: ReutersБившият съветски шпионин Олег Гордиевски след церемонията по награждаването му с британския орден на Св. Св. Михаил и Георги от кралицата Елизабет в Бъкингамския дворец, Лондон, 17 октомври 2007 г. Снимка: Reuters

В интервюто си за радио "Свобода" Олег Гордиевски (роден през 1938 г.), бивш полковник от КГБ и дългогодишен британски таен агент, припомня, че именно съветското нахлуване в Чехословакия го кара да се разочарова от съветските ценности и от работата си. Гордиевски се свързва с МИ-6 през 1968 г. и започва да работи за Запада. Неговото сътрудничество става особено ценно през 1982 г., когато е назначен за резидент на КГБ в Лондон, оглавявайки работата на съветските тайни служби във Великобритания.

Владимир Семичастни, бившият шеф на КГБ, определя действията на Гордиевски като най-вредните за държавната сигурност в края на съветската епоха. От друга страна, както твърдят бивши представители на MИ-6, информацията, предоставена от Гордиевски, е помогнала на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън да разберат по-добре съветската политика и така да се сложи край на Студената война. "За мен беше важно да защитя цивилизацията на Запада. Именно за това мислех", казва по-късно двойният агент.

През 1985 г. съветските власти разбират, че Гордиевски е шпионин. Извикват го в Москва, където го разпитва КГБ. Въпреки че е под въздействието на наркотици, Гордиевски не се разкрива и КГБ му позволява да живее в Москва. С помощта на агенти от M-6 той бяга във Финландия. Случилото се прилича на сцена от шпионски филм – агентите го прекарват контрабандно в багажника, за да прекоси границата. От Финландия той заминава за Великобритания, където живее и досега. Според интервютата му той не храни съжаления и не се притеснява от факта, че и досега Русия не е отменила смъртната му присъда, издадена още от съветското правителство през 1985 г.