Курската битка: началото на края на Третия райх

Курската битка. Войници от запаса заминават за фронта. Юли, 1943 г.

Курската битка. Войници от запаса заминават за фронта. Юли, 1943 г.

Фьодор Левшин / РИА "Новости"
Дори ако се разглежда извън историческия контекст, Курската битка (5 юли-23 август 1943 г.) сама по себе си е впечатляваща страница във военната история. Тя се изучава в много военни академии по света като пример за добре организирана отбранителна операция, която фактически се превръща в най-голямата танкова битка на Втората световна война.

По размерите си, по количеството участващи сили и средства, по интензивността, резултатите и военнополитическите последствия Курската битка е една от ключовите за Втората световна война.

В хронологията ѝ Курската битка заема особено място. За нея се говори, че обръща хода на войната. Това е краят на германската офанзива. След контранастъплението на съветската армия при Москва и битката за Сталинград това е третата операция, която окончателно решава изхода на конфликта между СССР и Третия райх.

Съветски лек танк Т-70 минава покрай унищожения германски среден танк PzKpfw IV. Снимка от открити източнициСъветски лек танк Т-70 минава покрай унищожения германски среден танк PzKpfw IV. Снимка от открити източници

Според много военни историци по време на войната СССР провежда само две успешни отбранителни операции. Същият успех, както и при Курск, е постигнат само в Унгария, на езерото Балатон. Всъщност това се случва през февруари 1945 г., когато хитлеристката армия вече не е толкова мощна, както преди две години – тогава германските сили стремително превземат предните позиции при Курск с цел да обкръжат противника и да унищожат няколко съветски военни единици. През пролетта на 1943 г. Хитлер все още таи призрачната надежда да промени хода на войната. Това обаче си остава само надежда: отдавна е минало времето, когато съветските дивизии попадат в германско обкръжение. Червената армия вече умее да воюва, така че Германия няма никакви шансове.

През пролетта на 1943 г., когато германското командване планира да осъществи операцията "Цитадела", положението на фронтовете вече е стабилизирано. Всички разбират, че след Сталинград за Германия не е достатъчна просто една голяма победа. Единственото възможно решение за Хитлер е да изтрие съветската армия от лицето на земята.

Старши лейтенант Иван Швецов, бъдещ герой на Съветския съюз, до германския танк "Тигър", който е извел от строя лично. Курската битка, 1943 г. Снимка от открити източнициСтарши лейтенант Иван Швецов, бъдещ герой на Съветския съюз, до германския танк "Тигър", който е извел от строя лично. Курската битка, 1943 г. Снимка от открити източници

Повечето европейци не знаят, къде се намира Курск, но желанието на Хитлер да отмъсти на руснаците за Сталинград е толкова голямо, че той избира точно този град за главната цел на офанзивата. На него му трябва политическа победа, която да върне на германската армия статуса на "Непобедимата армада".

Съветското командване обаче успява да открие не само мястото, което Хитлер планира да превземе, но и основните посоки на настъплението му. Тези данни стават достъпни през март и благодарение на тях започва подготовка за отбраната на предните курски позиции дълго преди началото на операцията "Цитадела".

Колхозничката Н. Полякова показва на съветските разузнавачи вражеските позиции, 1943 г. Снимка от открити източнициКолхозничката Н. Полякова показва на съветските разузнавачи вражеските позиции, 1943 г. Снимка от открити източници

Според свидетелствата на германските военачалници в предстоящата битка Хитлер възлага големи надежди на новата бронирана бойна техника, разчитайки, че тя ще му позволи да запълни хроничната липса на танкове и хора. Въпреки това нито "Тигрите", нито "Пантерите", нито "Фердинандите" не изиграват ключова роля в операцията "Цитадела". Броят "Тигри" (общо 150) не отговаря на нуждите на армията. Преди самата битка са доставени 210 "Пантери", но те се оказват много ненадеждни – в хода на битката са разбити 162 танка. Затова "Фердинандите" са прехвърлени на предните позиции, макар че те трябва да се намират зад танковите колони. Нападенията им често приключват на минните полета, където изведените от строя машини стават лесна мишена за съветските противотанкови топове.

​След битката. Август 1943 г. Снимка от открити източници​След битката. Август 1943 г. Снимка от открити източници

Германското настъпление започва на 5 юли, но всичко върви не по план. Съветската армия има данни за местоположението на германските дивизии, които трябва да започнат офанзивата, и откирва артилерийски огън по техните позиции. Битката продължава около 50 дни и приключва на 23 август 1943 г. с победа на Червената армия.

През Втората световна война се случват много неща, които могат да се смятат за началото на края на Третия райх. По-конкретно много руски и западни историци смятат, че самото нападение на Германия срещу СССР е моментът, след който дните на нацистите са преброени. Битката при Москва, Сталинград, Курск – всичките тези славни победи приближават Червената армия към Берлин. През октомври 1941 г., в битката при Москва, става ясно, че блицкригът е невъзможен. А в края на 1942 и началото на 1943 г., след билката при Сталинград, целият свят разбира, че съветската армия може да нанесе смъртоносен удар на нацистите. И наистина, през 1943 г. при Курск те го получават, след което вече не могат да се възстановят. Всички тези дати са еднакво важни за историята и всички те са крачки към победата и стъпала, по които съветските войници се изкачват към върха на военната слава.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.