"Черен като Азеф": историята на най-известния руски двоен агент

Legion Media
Евно Азеф (1869-1918) е бил провокатор, терорист и двоен агент, който се е преструвал, че е лоялен и към революцията, и към царския режим. Днес той продължава да бъде символ на предателството в руската история, а единствено случайността става причина да бъде разкрита неговата безсрамна мрежа от лъжи.

През 1908 г. скандал разтърсва Социалистическата революционна партия (есерите), която по това време е една от водещите революционни сили в Русия благодарение на дръзките терористични нападения срещу високопоставени представители на властта.

Известният издател Владимир Бурцев твърди, че лидерът на бойната организация на есерите, човекът, който се е славел с храбростта и уменията си да планира, в действителност е информатор на тайната полиция.

Първоначално никой не вярва на Бурцев. Мъжът обвиняван в предателство, Евно Азеф, е легенда сред революционерите. Той планира и провежда най-успешните операции в историята на партията – убийството на министъра на вътрешните работи Вячеслав фон Плеве и на великия княз Сергей Александрович, който е чичо на Николай II, както и на губернатора на Москва.

Да се хвърлят обвинения срещу Азеф е равносилно да се твърди днес, че Абу Бакр ал Багдади, главатарят на "Ислямска държава", работи за ЦРУ – никой не може да си представи, че това е възможно.

"Ти си ужасен човек, клеветиш герой", казва един от лидерите на есерите на Бурцев по време на вътрешно разследване. Бурцев обаче е прав. Азеф работи за полицията от самото начало на терористичната си кариера. Само че революционерите не са единствените мамени. Азеф лъже и правителството. В действителност той е верен единствено на себе си и на парите.

Младият шпионин

АрхивАрхив

Азеф е на 23 години, когато през 1892 г. написва писмо до руската полиция, предлагайки услугите си като шпионин. По това време той живее в Германия и учи в Технологичния институт в Карлсруе. Историци твърдят, че Азеф, роден в бедно еврейско семейство, близо до Гродно (сега Беларус), е принуден да напусне Русия и да замине за Германия, след като извършва кражба.

Той често контактува с руски студенти, които живеят в Карлсруе и са прегърнали революционните идеи, и тъй като той се нуждае от пари, решава да продава информация.

Охрана (Отделът за защита на обществената сигурност и ред) с радост приема ентусиазирания студент. Офицерите, които отговарят за Азеф, го определят като талантлив и педантичен агент. "От всичко на света най-много се страхувам да изгубя твоите услуги", му пише един от неговите началници.

След като шест години доносничи за приятелите си студенти и информира Охрана за разпространението на нелегална литература и за връзките между руските и германските социалисти, Азеф се премества в Русия, където продължава да работи под прикритие.

Двойна игра

Азеф не само успява да проникне в средите на есерите, но освен това след няколко години той оглавява най-тайната клетка в партията – Бойната организация (БО). БО извършва нападения срещу високопоставени царски служители. Според есерите тези методи са най-добрият начин да се предизвикат сблъсъци между правителствените сили и масите и така да се предизвика революция.

Никой в Охрана не знае истинското положение на Азеф сред есерите; полицейските началници са убедени, че той е само обикновен член на партията. Именно тази неизвестност позволява на провокатора да започне собствена игра и като шеф на БО той замисля много терористични актове, информирайки полицията само за няколко незавършени операции.

Не е удивително при това положение, че правителството предотвратява атаките, разкривани от Азеф, но другите често се оказват успешни. Сред тях са убийствата на Фон Плеве (1904 г.) и на великия княз Сергей (1905 г.). В същото време Азеф не щади усилия да хвърля другарите си по революция в ръцете на полицията и особено тези, които са му съперници в партията.

Това поставя Азеф в уникално положени. И есерите, и полицията му вярват без капка съмнение. Революционерите не могат да си представят, че мъжът, който е планирал двете най-успешни операции, е информатор на тайната полиция.

В същото време шефовете на Охрана го ценят за това, че с негова помощ са предотвратени редица терористични нападения и са арестувани няколко опасни престъпници. Двойният агент става майстор кукловод, който контролира и двете страни в конфликта.

Агент-провокаторът срещу "Шерлок Холмс"

Владимир Бурцев. Снимка: Библиотеката на КонгресаВладимир Бурцев. Снимка: Библиотеката на Конгреса

Владимир Бурцев, издател, близък до революционните среди, почти случайно научава за тайния живот на Азеф. През 1906 г. той се среща с бивш офицер от Охрана, който му казва, че един от лидерите с висок ранг на Социалистическата революционна партия работи за правителството. След много внимателен и задълбочен анализ Бурцев, когото по-късно наричат "Шерлок Холмс на руската революция", започва да подозира Азеф.

Издателят намира един от бившите началници на Азеф, бившия началник на полицията Алексей Лопухин, и му задава въпроса: "Бил ли е Азеф ваш агент?" Освен това той изброява всички деяния на Азеф като глава на БО (които са били неизвестни на Лопухин). Шокиран, Лопухин решава, че е по-добре да разкрие мъжа, който е предал и двете страни, и отговаря "Да".

Неизразима истина

Свидетелските показания на Лохупин са от ключово значение по време на разследването на самата партия на есерите и помагат на Бурцев да докаже, че легендарният "Иван" (това е псевдонимът на Азеф) е провокатор, който получава заплата от правителството. Есерите са съкрушени – предателството на Азеф разрушава вярата в революционната борба. "Изгубихме правото си да бъдем наивни. Човекът, на когото вярвахме, се оказа лъжец и предател, който оскверни всичко свято за нас", с мрачен тон пише есерът Владимир Зензинов.

Разочарованието, причинено от Азеф, е толкова дълбоко, че впечатлява всички в руската империя, независимо дали става дума за хора, които подкрепят правителството, или за революционери. Името му се превръща в символ на предателството и на злото за десетилетия. Владимир Маяковски в стихотворението си "Облак в панталони" (1915 г.), когато описва тъмнината на мрачната беззвездна нощ, я нарича "черна като Азеф". Марк Алданов, писател, автор на статия за Азеф, посочва, че той е "нещо средно между човек и питон".

Съдбата на Азеф

И докато цяла Русия ругае Азеф, той бързо напуска страната и заминава за Германия, където живее като благоденстващ буржоа по името Александър Неймайер почти десет години.

Когато избухва Първата световна война, той се сблъсква със сериозни проблеми и правителството на Германия го интернира като вражески чужденец. Азеф прекарва две години (1915-1917) зад решетките и умира от бъбречна недостатъчност по-малко от година и половина след освобождаването си. Неговият надгробен камък в Берлин не е с име, на него има само номер.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.