Корейската война: как МиГ-15 сложи край на небесното господство на САЩ

ТАСС
Превъзходството на отличния МиГ-15 е един от ключовите фактори, извели руските пилоти на върха във въздушната война над Корея.

През септември 1950 г. Американските въздушни сили (USAF) осъществяват масирано дневно нападение срещу севернокорейския град Синуйджу. Атаката се води от осем бомбардировача B-29 и взема най-много жертви от американските атомни бомбардировки в Нагасаки насам. Целият град, изграден от бамбук и дърво, е изпепелен. Над 30 000 невинни цивилни изгарят живи.

Севернокорейците, неспособни да спрат тези набези на въздушните сили на САЩ, Великобритания и Австралия, се обръщат за помощ към Москва. Руснаците изпращат най-новите си самолети МиГ-15, пилотирани от калени в боя ветерани от Втората световна война.

Резултатът е драматичен. Още в първата въздушна схватка между руските и американските самолети над Корея на 1 ноември 1950 г. руснаците свалят два "Мустанга", без да изгубят нито един от своите МиГ-ове.

"Американското господство над небето на Корея свърши", пише бившият военен пилот Сергей Крамаренко в книгата си "Въздушната борба над Източния фронт и Корея".

В небето над Корея руските асове се изправят срещу западните си опоненти в първите челни сблъсъци между изтребители от ерата на реактивните самолети. В смъртоносните въздушни битки над полуострова руските пилоти многократно побеждават по-големите въздушни формации на врага и унищожават десетки бомбардировачи.

Ето и причините за руското превъзходство срещу далеч по-многобройните западни въздушни сили в тази схватка.

МиГ-15: Реактивният самолет, който шокира Запада

МиГ-15 е ключов фактор за установяването на руската доминация. Самолетът е с по-висок таван от западните модели като F-86 Sabre, така че руските пилоти лесно могат да се измъкнат, като се извисят на височина над 15 км, знаейки, че врагът не може да ги последва.

Второ, МиГ има много по-добро ускорение и скорост – 1005 км/ч спрямо 972 км/ч.

Скоростта от 2,8 км/секунда, с която МиГ се издига в небето, също превъзхожда скоростта от 2,2 км/секунда на повечето версии на F-86.

Критичен фактор във въздушната война е и разликата във въоръжението. МиГ-овете са въоръжени с оръдия, които могат да ударят мишена на разстояние 1000 м, а картечниците на американските бомбардировачи B-29 са с обхват 400 м.

Критичен фактор във въздушната война е разликата във въоръжението. Снимка: USAFКритичен фактор във въздушната война е разликата във въоръжението. Снимка: USAF

Крамаренко обяснява: "Оказа се, че при обсег между 1000 и 400 м нашите самолети стреляха и унищожаваха бомбардировачите, докато все още са извън обхвата на техния картечен огън. Това бе най-голямата грешка в изчисленията на американското командване – грешка на техните проектанти и самолетни производители. Оказа се, че огромните и скъпи бомбардировачи са беззащитни пред оръдията на нашите МиГ-ове".

Силно експлозивните снаряди на МиГ-15 пробиват дупка с диаметър приблизително 1 кв. м във вражеския самолет. Малко от тези самолети политат отново, дори и пилотите им като по чудо да успеят да си върнат ударената машина. От друга страна МиГ-15 с техните по-дебели облицовки са изключително издържливи на ударите и се завръщат у дома невредими.

Пенсионираният генерал-лейтенант от въздушните сили Чарлз "Чик" Кливланд казва пред списание "Еър енд Спейс" (Air and Space): "Не бива да забравяте, че малкият МиГ-15 в Корея успя да направи това, което всички "Кондори" и "Месершмити" не успяха през Втората световна война, – да прогонят бомбардировачите на САЩ от небето".

Калените пилоти от Втората световна

Повечето руски пилоти на изтребители, участвали в Корейската война, са асове от Втората световна, приключила едва шест години по-рано. Същото се отнася и за американските и британските пилоти. Летците и на трите страни се бият срещу изключително добре тренираната германска Луфтвафе, но има разлика.

Въздушните схватки, придружаващи руския марш на запад към Берлин, са безжалостни. В тях Червената армия се изправя пред все по-отчаяните и превъзходени по численост, но все още смъртоносни пилоти от Луфтвафе, които бранят родината си.

Ето защо руските пилоти имат много по-добър боен опит и по-силни умения за близък бой от западните им противници.

Например първата голяма руска авиогрупа, изпратена в Корея, – 324-та изтребителна авиационна дивизия, е подразделение за въздушна отбрана под командването на полковник Иван Кожедуб, който със своите 62 победи е топ асът на съюзническите сили през Втората световна война.

По-добра тактика

Руснаците имат и по-добра тактика от западните въздушни сили. Например големи формации МиГ-ове изчакват китайската страна на границата.

Когато западните самолети навлизат в "Алеята на МиГ-овете" – името, което западните пилоти дават на северозападната част на Северна Корея и място с множество близки боеве – тези МиГ-ове се спускат надолу от голяма надморска височина и атакуват. Ако МиГ-овете изпаднат в затруднение, се опитват да се измъкнат обратно през границата на територията на Китай.

Ескадрилите от руски МиГ-15 действат в големи групи, но основната формация е от шест самолета, разделени на три двойки, всяка съставена от лидер и крило.

Първата двойка МиГ-15 атакува вражеските Sabre. Втората двойка пази първата. Третата стои отгоре, като подкрепя двете други двойки при нужда. Тази двойка има по-голяма свобода и може да атакува удобни мишени като единични Sabre, загубили крилата си.

Руското участие във войната има заразителен ефект върху духа на севернокорейците и китайците. Когато руснаците започват да обучават китайски пилоти на изтребители да летят с МиГ-15, те разбират, че учениците им са в лоша физическа форма и едва могат да се измъкнат от самолета след полет.

Това се дължи основно на хранителния им режим – три купи ориз и купа зелева супа на ден. След няколко дни на хранене по руските стандарти китайците вече могат да издържат трудните условия на въздушните боеве.

По същия начин и севернокорейците започват да правят чудеса във въздуха, сваляйки няколко американски самолета, които по-рано кръжали около тях.

Искания и контраискания

Въпреки разсекретяването на класифицирани съветски и китайски документи, ВВС на САЩ продължават да държат на своето: теорията 1:7/8/9, макар и да са посмалили исканията си от първоначалните 1:14, на която държат чак до 1990-те г.

Например да вземем въздушните схватки от 12 април 1951 г., в които американците губят 25 стратегически бомбардировача и около 100 пилота. Този ден става известен като "черния ден" и след него USAF обявяват седмица на траур. Въпреки това американците твърдят, че тогава са свалили 11 МиГ-а.

"Всъщност – казва Крамренко, – всички наши изтребители се прибраха невредими – имаше само три или четири МиГ-а с дупки от бомбардировачите. Това разминаване в бройката се дължи на факта, че американците броят свалените вражески самолети по броя на изстрелите, заснети на камера. Вероятно американските пилоти са ме преброили за свален – и то най-малко 2-3 пъти". По тази сметка излиза, че американците са свалили повече МиГ-ове, отколкото изобщо са се сражавали в Корея.

Руската страна има по-надеждна система за записване на свалените вражески машини. Пилотите трябва да предоставят ясна и недвусмислена снимка и потвърждение от група за издирване, която е натоварена със задачата да открие и представи останки от сваления вражески самолет.

Това създава проблеми. Много уцелени американски самолети, оттеглили се към морето и паднали във водата, не се броят за руски победи. Понякога вражеските самолети, паднали в недостъпни райони като гори и клисури, не са регистрирани, тъй като търсачите не могат да ги намерят. Тези свалени самолети така и не са записани като такива официално.

МиГ-15 играе важна роля за възпирането на американския щурм. Снимка: WikipediaМиГ-15 играе важна роля за възпирането на американския щурм. Снимка: Wikipedia

Всъщност руснаците здраво бият западните ВВС. Да вземем например събитията от септември 1951 г.

Според документи, предоставени от 64-и изтребителен авиокорпус на съветските ВВС, пилотите от двете руски дивизии са свалили 92 вражески самолета, а са загубили едва пет от собствените си машини и двама пилоти. Според американските документи обаче за същия период загубите им възлизат на шест самолета.

Според изследване на руски и чужди учени след Студената война обаче броят на западните загуби през септември 1951 г. в момента възлиза на 21 самолета в битка срещу МиГ-ове. Плюс най-малко още осем изтребителя, които са сериозно повредени и никога не политат отново.

Така, дори и да приемем за верни тези крайно консервативни данни, съотношението на загубите между двете страни през септемврийските битки е 4:1 в полза на руските пилоти. Западните автори, историци и анализатори обаче продължават упорито да отказват да преразгледат преувеличените данни на USAF.

Подобно противоречие има и при австралийците, изпратили в Южна Корея своята 77-а ескадрила от Gloster Meteor-и. В един студен декемврийски ден, докато изпълняват боен патрул, руснаците, водени от Крамаренко, се натъкват на цели 20 от тези произведени във Великобритания самолети.

Този ден се оказва черен за австралийците, след като МиГ-овете се врязват във формацията от Gloster-и. За броени секунди на земята избухват десетки пожари – местата, където падат тези злополучни самолети. Има само един оцелял, който се измъква от този ад и се прибира у дома.

Руснаците виждат бягащия австралийски пилот, който сякаш се е примирил със съдбата си и отказва да се бие. "Стана ми жал", пише Крамаренко.

"Gloster-ът вече не беше вражески и реших да го пусна да си върви мирно и кротко. Да го пусна да си отиде у дома на летището и да разкаже за случилото се на останалите си другари, пожелали да изтрият от лицето на земята цял корейски град, чиито самолети горят по хълмовете край града и гарата му!"

Крамаренко допълва: "Все още не разбирам защо американците позволиха на тези глупаци да се бият с остарели самолети, без да ги покриват със своите Sabre".

Въпреки че получават такъв удар, австралийците са убедени, че са свалили един МиГ в тази битка и че са загубили само три от собствените си самолети. Руснаците така и не срещат повече Gloster-и в небето над Корея. Всъщност американците пазят австралийците настрана.

Грешките на Москва

Съотношението на свалените самолети в Корейската война щеше да е още по-голямо в полза на МиГ-овете, ако не е глупавото решение на Сталин да ротира цели екипажи на изтребители. Сталин, който не разбира нищо от въздушни сили, първоначално не позволява на МиГ-15 да участват във въздушните битки над Корея.

Заради заповедта на Сталин руските асове от Втората световна война, които бележат големи победи през 1951 г., са сменени от новобранци с малко или никакъв боен опит. Това позволява на падналите духом USAF да се върнат в играта и американците свалят десетки руски самолети.

Друг фактор е униформата, която позволява на американските пилоти да летят, без тялото им да е изложено на екстремните сили, на които са подложени бойните летци.

ВВС на Червената армия не разполага с този жизненоважен аксесоар и така много руски пилоти са принудени да спрат да летят за седмици или месеци, за да се възстановят от стреса на битките.

Паритетът отново е възстановен, след като първоначалният отбор от руски герои от Втората световна се завръща в Корея, но със смъртта на Сталин през 1953 г. войната върви към края си.

Тъй като това не е битка за родината, никой от руските пилоти не иска да е последният, който ще умре, затова в небето над Корея няма повече епични въздушни битки.

Ракеш Кришнан Симха е журналист и анализатор, който работи в Нова Зеландия, със специален интерес към отбранителната и военна история. Той е член на консултативния съвет на европейския портал за международна политика Modern Diplomacy. Можете да го следите в Twitter на @byrakeshsimha. Изложените мнения принадлежат на автора и не са задължително отражение на мненията и вижданията на "Руски дневник".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.