Безстрашен и брутален: барон фон Унгерн, последният руски хан

архив
Роман фон Унгерн-Щернберг (1886-1921) живее необикновен живот. Аристократ от немски произход, той прегръща будизма и освобождава Монголия от китайската окупация, като същевременно се опитва да победи болшевиките и да създаде велика евразийска империя.

АрхивАрхив

"В Европа е имало много хора, които са търсели духовна подкрепа от Изтока, както преди, така и след барон фон Унгерн", пише руският автор Леонид Юзефович в биографията си за аристократа. "Но само той успява да превърне тази подкрепа във военна основа".

И това е вярно – Унгерн е руски благородник от немски произход, който прекарва последните си дни в борба в Монголия и Сибир, опитвайки се да възстанови Руската империя с помощта на своята азиатска кавалерия.

Изключително смел и близък до лудостта

Благородното семейство Унгерн-Щернберг, въпреки че е етнически немско, служи в Русия от 1870-те г. Роман Унгерн, най-младият потомък на семейството, е абсолютно убеден, че няма друг вариант за Русия, освен да остане завинаги под царското управление на Романови.

В същото време самият Унгерн е бил непокорен. Например той почти е изключен от училище по време на тийнейджърските си години в резултат на бой и пиене. Въпреки това тези глупости са съчетани с дълбоки патриотични настроения.

По време на Първата световна война Унгерн се бори с руснаците срещу Австрия и Турция. Той е ранен на пет места и е награден с Кръста на Св. Георги, символ на военния героизъм. Въпреки това продължава да се държи непристойно и след като пиян напада друг офицер, това води до два месеца в затвора. След февруарската революция от 1917 г. той се премества в Далечния Изток.

Роман фон Унгерн по време на Първата световна война / АрхивРоман фон Унгерн по време на Първата световна война / Архив

Будист с меч

Това решение да замине на изток не е спонтанно. Унгерн е очарован от азиатската култура и преди това няколко пъти е посещавал региона. Той особено се интересува от тибетския будизъм и от живота на монголците, бурятите и други азиатски народи, живеещи в и близо до Русия. Тези народи също уважават Унгерн, особено благодарение на отличната му езда. Това взаимно уважение и разбирателство ще бъде изключително полезно за Унгерн по време на бъдещите му военни ескапади в Монголия.

Унгерн приема будизма, но със сигурност не приема проповедите на религията срещу насилието. След като Владимир Ленин и болшевиките завземат властта през 1917 г., Унгерн декларира своята лоялност към Романови. Той се сражава в Сибир заедно с други командири на Бялата армия, срещу Червените по време на руската гражданска война.

Монголската кампания

До 1921 г. евентуалното поражение на Белите е очевидно и Червената армия бързо напредва на изток. Унгерн решава да напусне Русия, но не и по начина, по който много от командирите на Бялото движение правят. Вместо да избяга в Европа, той преобразува азиатската си кавалерна дивизия, формирана предимно от местни доброволци, в партизанска единица и пресича руско-монголската граница.

Монголия в началото на 20 в. / АрхивМонголия в началото на 20 в. / Архив

По това време Монголия е окупирана от китайската армия, а духовният владетел на Монголия хан Богд живее под домашен арест в столицата Урга (сега Улан Батор). Китайският гарнизон в Урга е около 7 хил. души и числено превъзхожда кавалерията на Унгерн (1400 души). Въпреки това баронът успява да надвие китайците и да завладее града. Скоро след това той успява напълно да освободи Монголия от китайските войски.

Последният руски хан

Монголците прославят Унгерн. Богд хан е възстановен като владетел и му дава титлата "хан", най-високата титла за военен лидер. Баронът се радва на голяма власт в Монголия, а монголците дори го наричат "Бог на войната" заради победата над окупационните сили.

Унгерн е репресивен лидер и заповядва за смъртта на стотици хора. Според руския историк Сергей Кузмин около 850 души са убити по заповед на барона между февруари и август 1921 г. Насилствен и брутален човек, Унгерн не е имал нищо против да екзекутира собствения си народ и е осъждал хора на смърт дори за незначителни престъпления.

Баронът обаче никога не се задоволява с контрола само над Монголия. Планът му, според историка Станислав Хатунцев, е да започне "кръстоносен поход срещу Запада, източникът на революциите, използвайки силата на Азия за установяване на азиатска култура и вяра в цяла Евразия, докато възстановява падналите монархии".

Младоженци с традиционни монголски носии, 1920-те г. / АрхивМладоженци с традиционни монголски носии, 1920-те г. / Архив

Фаталният край

В крайна сметка кръстоносният му поход не успява. През май 1921 г. Унгерн нахлува в Съветска Русия с 4 хил. войници. Надява се, че сибирските граждани не са доволни от болшевишката власт и ще се присъединят към него, но това така и не се случва и армията на барона е победена. В крайна сметка той е предаден от собствените си хора и е даден на Червената армия.

Унгерн е екзекутиран през 1921 г. в Новониколаевск (сега Новосибирск, 2811 км източно от Москва). Официалните доклади заявяват, че той е бил абсолютно спокоен по време на разпитите, а също и непосредствено преди смъртта си, точно както само един истински (макар и нетипичен) будист може да се държи.