Да летиш на високо: как революционна Русия става зависима от наркотиците

Кадър от мини сериала "Записките на младия лекар" по мотивите на новелата "Морфин" на МИхаил Булгаков.

Кадър от мини сериала "Записките на младия лекар" по мотивите на новелата "Морфин" на МИхаил Булгаков.

Kinopoisk.ru
В края на 1910-те и в началото на 1920-те г., заради забраната върху алкохола, много руски войници на фронта използват болкоуспокояващи лекарства на основата на морфина, а това води до силно увеличение на наркозависимите.

В новелата си "Морфин" (1926) руският писател Михаил Булгаков описва лекар от провинциална болница, който се разболява и си инжектира морфин и така става сериозно зависим. Животът на доктора бързо се разпада, той не е в състояние да преодолее пристрастеността си и се застрелва. Булгаков знае за какво пише – за няколко години от 1917 г. той е доктор и използва морфин. И неговият случай не е необикновен.

Войната и наркотиците вървят ръка за ръка

Императница Александра Фьодоровна (по средата), нейните дъщери и Анна Вирубова сред ранените офицери в болница в Царское село. Снимка: ТАССИмператница Александра Фьодоровна (по средата), нейните дъщери и Анна Вирубова сред ранените офицери в болница в Царское село. Снимка: ТАСС

През годините на войната и революцията трудно може да се намери болница без пациенти, които да не са се пристрастили към морфина, пише съветският специалист по наркология Владимир Горовой-Шалтан. Използването на морфин е широко разпространено сред войниците и ранените по бойните фронтова през Първата световна война (1914-1917), защото ги лекуват с този медикамент. И тъй като според учените по това време морфинът не е опасен, мнозина войници стават жертва на пристрастеността, след като са им давали морфин.

Царското правителство също помага, несъзнателно, за разпространението на наркоманията като забранява продажбата на алкохол в магазините "до победния край на войната". Разбира се, много хора намират начин да заобиколят закона, но алкохолът става по-трудно достъпен. И така руснаците, които искат "да се светнат", се обръщат към наркотиците.

Кокаинът е дори по-популярен от морфина и е "цар на дрогата" в Русия по време на войната и след нея. Не много преди това той се продава законно в аптеките, така че забраната му не е много строга. Контрабандистите го внасят от Германия и други западни страни; наркотикът е популярен и е лесно да натрупаш състояние, като го продаваш. Преди войната кокаинът по правило е "наркотикът на богатите", но цената му спада и той става достъпен дори за обикновените граждани.

Кокаин за бездомни и за герои

Аптека в Санкт Петербург, 1912 г., фотограф Карл Була.  / Getty ImagesАптека в Санкт Петербург, 1912 г., фотограф Карл Була. / Getty Images

Кокаинът е лесен за намиране и за използване. Няма нужда от игли или лули – всеки може да смърка от ръка или нокът или пък от парче хартия. През 1924 г. според изследвания, направени в Санкт Петербург, близо 70 до 80% от бездомните използват този наркотик. Дори жаргонът от това време потвърждава популярността на кокаина – престъпниците използват осем синонима за наркотика (от "марафет" до "бяла фея"), повече за който и да било друг.

Някои известни исторически личности са били "близки" с кокаина. Александър Вертински например, актьор и кабаретен певец, който е пристрастен към кокаина преди войната, описва в мемоарите си случка в Одеса в края на гражданската война (1918-1922).

Компанията "Merck" първа започва да се занимава с комерсиално производство на кокаин през 19 в. и дълго време остава монополист в тази сфера. / АрхивКомпанията "Merck" първа започва да се занимава с комерсиално производство на кокаин през 19 в. и дълго време остава монополист в тази сфера. / Архив

По това време Одеса е един от последните бастиони на антиболшевишкото Бяло движение. Веднъж помолили Вертински да пее пред генерал Яков Слашчов, един от най-известните бели командири. Бледният и измъчен Слашчов слушал тъжната песен на Вертински и смъркал кокаин. "Това беше странна среща", пише по-късно Вертински.

Разбира се, кокаинът на Слашчов бил различен от кокаина, който бездомниците купуват от контрабандистите. Богат човек може да си позволи първокласна "бяла фея". Други смъркат прах, смесен с аспирин, талк и други евтини заместители, заради които трябва да вземат няколко дози, за да "се извисят".

Алкохолът нанася ответен удар

Болшевиките правят всичко възможно, за да се преборят с масовата наркомания, и през 1924 г. правителството приема закон, с който наркодилърите са осъждани на 10 години затвор и това помага да се ограничи разпространението на наркотрафика.

Историците обаче отбелязват, че най-ефективната стъпка във войната с наркотиците е връщането на водката на руския народ. През август 1924 г. правителството официално разрешава продажбата на алкохолни напитки. Това става почти 10 години, след като тя е забранена. Употребата на наркотици веднага спада!

За хората, които искат "да разпуснат", е по-лесно да си вземат от магазина легална водка, отколкото да рискуват да бъдат осъдени на затвор заради покупка на наркотици. Така Русия се връща към нормалното си състояние, при което алкохолизмът е по-голям проблем от пристрастеността към наркотиците.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.