Русия на ръба на гибелта през 1612: битката за Москва

Битката с полските интервенти до Владимирската порта в московския квартал Китай-город, 1612 г.

Битката с полските интервенти до Владимирската порта в московския квартал Китай-город, 1612 г.

Getty Images
В началото на 17 в. Полско-литовската държава (Жечпосполита) е една от най-мощните в Източна Европа. Използвайки удобния момент – Смутното време (борба за власт в Русия в периода между двете царски династии – Рюриковичи и Романови), тя иска да настани свой човек на руския трон и е много близо до победата над източния си съсед, с който води многовековно съперничество.

"Към края на 1611 г. московското правителство е напълно унищожено. Поляците заемат Смоленск. Полските войски изгарят до основи Москва, превземат Кремъл и се установяват в него. Шведите завладяват Новгород и издигат свой кандидат за престола в Москва. А страната междувременно остава без управление…"

Това описание, принадлежащо на руския историк Василий Ключевски, рязко контрастира с положението, което руската държава заема само няколко десетилетия по-рано, когато завоюва нови територии на изток и провежда политически реформи. През първите години на 17 в. обаче успехите, постигнати в началото на царуването на Иван Грозни, са почти забравени. Със смъртта му фактически приключва и династияна Рюриковичи, която управлява Русия в продължение на седем века.

Съперничеството на царете

След края на династията Рюриковичи новите владетели на Русия не са популярни сред народа, което води до успеха на Лъже-Дмитрий I –самозванец, обявил сe за син на Иван Грозни. С подкрепата на дворяните и поляците, които по това време са много влиятелни в тази част на Европа, през 1605 г. той е провъзгласен за новия руски цар.

Лъже-Дмитрий I обещава на Cигизмунд III да въведе католицизма в Русия. / Саратовски художествен музей "А.Н. Радишчев"Лъже-Дмитрий I обещава на Cигизмунд III да въведе католицизма в Русия. / Саратовски художествен музей "А.Н. Радишчев"

Московското дворянство бързо се разочарова от владетеля и по-малко от година след коронясването му той е убит. Дворяните избират нов цар от своя кръг – Василий Шуйски, който след известно време е сменен от Лъже-Дмитрий II и поляците. В резултат от съперничеството Шуйски е накаран да се подстриже за монах и всъщност е предаден на полския крал. Страхувайки се от Лъже-Дмитрий II повече отколкото от поляците, дворяните молят сина на полския крал да заеме московския трон и канят полските войски в руската столица. Това вътрешно съперничество, продължило няколко години, се превръща в борба за оцеляването на руската нация.

Според историка Дмитрий Володихин основаната движеща сила по време на Смута е провинциалното дворянство. По онова време то се състои от "десетки хиляди мъже, които нямат възможност за развитие в службата (защото то е блокирано от хора с по-високто положение в Москва). Поради тази причина дворяните стават прекрасно "гориво" за армиите на различни самозванци и полкове на авантюристи".

Увеличаване на броя на народните движения

Изглежда, че страната потъва в конфликтите между дворяните. В Кремъл се намират поляците, а в северната част на Русия шведите избиват огромна част от населението, което така и никога повече не се възстановява. Държавата обаче оцелява и решението на проблемите идва от неочаквана страна.

Както пише руският социален мислител от 19 в. Константин Аксаков, под развалините на държавата остават вековни социални структури. Средният и бедният слой се събират и поемат борбата в своите ръце. Месарят Кузма Минин, избран за кмет на Нижни Новгород (400 км от Москва), се оказва този, който оглавява борбата за защита на цялата нация. През 1611 г. той застава начело на Народното опълчение – втория опит (след неуспешния първи) за създаване на армия, която да освободи Москва от полските интервенти.

Кузма Минин и Дмитрий Пожарски / Нижегородски държавен художествен музейКузма Минин и Дмитрий Пожарски / Нижегородски държавен художествен музей

Формирането на армията започва през септевмри, когато Минин обявява това пред народа.

Той призовава своите съграждани "да не щадят живота си" и да дарят всичко, което притежават, за освобождението на държавата. Минин изпълнява административна роля в организирането на опълчението, а княз Дмитрий Пожарски става негов главнокомандващ. Той вече има зад гърба си няколко военни победи в битки, в които участва по време на службата си при предишните царе и още тогава завоюва признание.

Срещата на двете армии в Москва

Организаторите на Народното опълчение успяват да съберат значителни суми пари и да обединят хиляди войници, с които започват да се движат към Москва, привличайки нови участници по пътя. През август 1612 г. войската с численост почти 10 хил. души достига столицата. В същото време огромната полска армия, наброяваща 12 хил. войници, пристига от запад. Поляците искат да свободят свой гарнизон, който по това време се намира в Кремъл под обсада от остатъците на първото опълчение. Гарнизонът е в плачевно състояние – лишени от храна, хората прибягват до канибализъм.

Народното опълчение първо пристига в града и заема своите позиции. Полските войски под командването на хетман Ян Карод Ходкевич атакуват руснаците на 22 август. Битката продължава 6 часа, но те не успяват да достигнат Кремъл.

Оглушителнотопоражение

Изговането на полските интервенти от Кремъл през 1612 г. Худ. Ернест ЛиснерИзговането на полските интервенти от Кремъл през 1612 г. Худ. Ернест Лиснер

Решаващото сражение продължава два дена. След пет часа ожесточени боеве в центъра на Москва полските войски разкъсват руските редици и карат опълченците да се оттеглят. Въпреки това те не успяват да затвърдят успеха си и губят много войници. Докато поляците се възстановяват, руснаците се прегрупират и започват жестока контратака. Особено ефективно се оказва неочакваното настъпление на Кузма Минин, придружен от няколкостотин конници. Смъртоносен удар нанасят и казаците. Както се споменава в летописите, те започват да се оттеглят, но се връщат, въодушевени от пламенната реч на монаха Авраамий Палицин, който сплотява войската с камбанен звън и прочувствени думи.

Призоваването на Михаил Фьодорович Романов на руския трон на 14 март 1613 г. / Държавната Третяковска галерияПризоваването на Михаил Фьодорович Романов на руския трон на 14 март 1613 г. / Държавната Третяковска галерия

В крайна сметка поляците вече не могат да задържат позициите си и бягат от Москва, а Народното опълчение печели битката. Това има фатално значение за поляците в Кремъл и те се предават в рамките на няколко месеца. Както отбелязва един от полските хроникьори, това поражение завинаги слага край на стремежа на поляците да получат контрол над Русия. Смутното време приключва в началото на следващата година, когато на трона се качва цар Михаил – основателят на новата династия Романови.

Този материал е част от поредицата на "Руски дневник" за великите битки и значението им в рускта история.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.