Валкирии на революцията: три рускини, преобразили страната

The diplomat Alexandra Kollontai. A photograph from the family archive, 1908. Reproduction.

The diplomat Alexandra Kollontai. A photograph from the family archive, 1908. Reproduction.

Р. Поповкин / РИА Новости
Руската революция от 1917 г. е направена не само от мъже. Жените също имат своя дял. "Руски дневник" подбра три от най-впечатляващите истории за ролята на нежния пол в борбата.

Екатерина Константиновна Бришко-Брешковская – "Бабата на революцията"

1918 г. / Неизвестен фотограф1918 г. / Неизвестен фотограф

Когато февруарската революция побеждава в Русия през 1917 г., тя вече е на 73 години. Дори на тази почтена възраст Екатерина Брешковская продължава да е заточена в Сибир, където изтърпява присъдата си след поражението на Първата руска революция от 1905 г.

Възрастта не ѝ пречи да играе активна роля във вихъра на руския политически живот през 1917 г., която се оказва връх в политическата ѝ дейност. Дребничката баба на руската революция става много популярна първо заради десетилетията борба с царския режим, които тя има зад гърба си.

Още през 1870-те г. заедно с други млади радикали тя се опитва да привлече обикновените хора за каузата на революцията. Брешковская е арестувана много скоро и е осъдена на каторга трудов изправителен лагер.

След като прекарва години зад решетките, тя най-сетне заминава в чужбина, но се връща по време на революцията от 1905 г. По това време участва в създаването на Партията на социалистите-революционери (СР есерите). И макар да е силно религиозна, тя насърчава терористичните методи, които широко се използват от бойната организация на партията.

Завръщането ѝ през 1917 г. в Петроград от заточението в Сибир е триумфално. Предоставен ѝ е специален вагон. На всяка гара Брешковская е приветствана от оркестри и военни части. "Освободена Русия очаква Бабушка, за да изрази уважението си към нея и да сподели с нея великото щастие от дългоочакваната свобода", така либералният в. "Реч" описва пътуването на Брешковская до Петроград.

Когато най-сетне тя пристига в столицата, посрещането ѝ надминава всякакви очаквания. Министри я чакат на жп гарата, за да изразят уважението си към нея. Тя е откарана в Зимния дворец, царската резиденция, където е настанена.

Брешковская подкрепя Временното правителство и мрази болшевиките. Тя призовава настоятелно те да бъдат избити като "бесни кучета". Брешковская не приема Октомврийската революция и емигрира. В САЩ тя се опитва да събере пари за борба с болшевиките, но начинанието ѝ не успява. По-късно, през 20-те години на 20 в., тя най-сетне прекратява политическата си дейност. Умира в Чехословакия през 1934-а на 90 години.

Maрия Спиридонова – "Пресветата дева на СР"

Мария Спиридонова (в центъра с очилата) / Getty ImagesМария Спиридонова (в центъра с очилата) / Getty Images

Мария Спиридонова е една от най-известните фигури на руската революция и членува в партията на есерите. По-голямата част от живота си прекарва зад решетките и в изгнание: и при царския, и при съветския режим. Заради това и заради силната ѝ воля тя понякога е наричана "Пресветата дева на СР".

Става известна като революционен активист 10 години преди революцията от 1917 г. През 1906 г. убива високопоставен провинциален чиновник заради участието му в потушаването на селски бунт. Макар да е терористка, тя се радва на симпатиите на голяма част от руското общество. Причината е, че след ареста ѝ тя е бита жестоко пребита и вероятно изнасилена. Това разгневява обществото.

Първоначално Спиридонова е осъдена на смърт, но след това съдът смекчава присъдата и тя получава 10 години каторга в Сибир. Офицерът казак, който я разпитва, по-късно е убит от революционери.

Освободена е едва след Февруарската революция и след завръщането си в Петроград става активен политик. Спиридонова е избрана за един от лидерите на новата партия на Левите социалисти-революционери (ЛРС) след разкола в партията на есерите.

Тя не одобрява методите на болшевиките, но осъзнава, че народът ги следва. Поради това подкрепя съюза между двете партии след октомврийските събития, когато болшевиките идват на власт.

Този съюз обаче не трае дълго. ЛРС не приема условията на Брест-литовския мирен договор с Германия, договорен от болшевиките. В резултат ЛРС се опитва да направи държавен преврат през юли 1918 г. и Спиридонова участва активно в него. Когато превратът не успява, Спиридонова е арестувана.

От този момент започва преследването ѝ от съветския режим. Тя е арестувана и заточвана няколко пъти. Остава критично настроена към съветската власт, макар да не участва активно в политическия живот. За последен път е арестувана през 1937 г. и е разстреляна в затвор скоро след началото на войната през септември 1941 г.

Александра Колонтай – "Валкирията на революцията"

Снимка: РИА "Новости"Снимка: РИА "Новости"

Александра Колонтай има благороден произход, също като предните две революционерки-активистки. За разлика от Брешковская и Спиридонова, тя не принадлежи на СР, а е членка на партията на болшевиките. Най-известна е с феминистките си възгледи, като привърженик на това, което понякога се определя като свободна любов, и е пламенен защитник на "новата роля на жената" в обществото.

Става първата жена министър в историята. В кабинета, който сформират болшевиките след свалянето на Временното правителство през октомври 1917 г., тя заема поста на министър на социалната политика. Макар да е на тази позиция за кратко, успява да направи много за правата на жените в Русия. Заради невероятната ѝ енергия и страст е наречена "Валкирията на революцията".

По време на гражданската война отговаря за политическата и пропагандна работа в полковете на Червената армия, които се бият с Белите в Украйна. Тя е там със съпруга си Павел Дибенко, съветски военен ръководител. Твърди се, че бракът ѝ с Дибенко е първият, който не е благословен от църквата, а е регистриран от гражданските власти.

След като в началото на 1920-те г. остава извън партийното ръководство, продължава с дипломатическа кариера като посланик в Мексико и скандинавските страни. Тя е втората жена посланик след арменската си колежка.

Нейните възгледи за "новата жена" предполагат нов статут на нежния пол, който има равни права с мъжа. Тя би искала и да види намалена ролята на традиционното семейство като много от отговорностите се прехвърлят на обществото.

Тези схващания се оказват прекалено радикални дори за 1920-те г., време на големи обществени експерименти в Русия, и така и никога не стават официална политическа линия.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"