От бръснача до картофите: 5 неща, донесени от Петър Велики в Русия

Руският цар Петър Велики (1672-1725).

Руският цар Петър Велики (1672-1725).

Мария Джована Клементи
Точно преди 320 години, през август 1697 г., младият цар Петър I поема на двугодишно пътешествие из Европа. Петър не е привърженик на руския традиционализъм и след завръщането си в родината бързо започва да налага в Русия европейски маниери, без да обръща внимание на каквато и да е съпротива или жалби.

Петър I, който след смъртта му през 1725 г. е наречен "Велики", е един от най-енергичните и активни управници на Русия. През целия си живот изпробва силите си в различни занаяти и придобива на умения във всякакви сфери – учи инженерство, архитектура и корабостроене. В същото време управлява страната си с желязна ръка.

Не е учудващо, че лично Петър, макар и инкогнито, участва във Великото посолство на Русия в Европа (1697-1698), като се стреми не само да укрепи съюза с някои страни, но и да изучи европейския живот и да се учи от него. Скоро след като се завръща, руската цивилизация започва бързо да се променя, тъй като вдъхновеният млад цар не жали усилия за модернизирането и реформирането на съществуващия ред. И така, какво по-точно донася Петър Велики в Русия от Амстердам, Виена и други европейски градове?

1. Европейски шик

"Петър I в европейски дрехи". Худ. Пьотр Неврев, 1903 г. / Global Look Press"Петър I в европейски дрехи". Худ. Пьотр Неврев, 1903 г. / Global Look Press

"Нямате втори шанс да направите първо впечатление", това вероятно си мисли Петър, докато гледа руските аристократи (боляри). С дълги бради и облечени в масивни кафтани, те изобщо не изглеждат като изисканите европейски благородници, които носят напудрени перуки и са гладко избръснати.

Така че Петър решава веднъж завинаги, че всички дворяни трябва да бъдат гладко избръснати и да носят европейски дрехи. И макар да се възхищава на европейските маниери, Петър остава краен автократ. Реформите му лесно се изпълняват. На събирания и дворцови балове той лично реже бради и къса традиционните грамадански облекла. Болярите, които си спомнят, че техният монарх може да сече и глави, както става при неуспешния дворцов преврат през 1698 г., толкова се страхуват от Петър, че бързо прежалват брадите си и променят външния си вид.

2. Съвременен календар

Да 1700 г. Русия живее според стария еврейски календар от Библията, донесен в Москва през Византия, който започва от момента на създаването на света (предполага се, че става дума за 5508 г. преди новата ера). След пътуванията си Петър осъзнава, че е абсурд цяла Европа да живее в 1700 г., а Русия – в 7208 година.

След завръщането си в Русия Петър буквално пренаписва историята, обявявайки 19 декември 7208 г. за 1 януари 1700 г. В същото време променя деня, в който руснаците отбелязва Нова година – от 1 септември на 1 януари. Традиционното общество, особено старообредците, и без това гледат на Петър като на Антихрист, а сега вече направо побесняват. Само че и този път не е толкова лесно да се оспори решението на царя.

3. Печатарска преса

Страница от първия руски вестник "Ведомости". / АрхивСтраница от първия руски вестник "Ведомости". / Архив

При управлението на Петър е отпечатан първият вестник в Русия. Това става на 13 януари 1703 г. Впечатлен от току-що прохождащата медийна индустрия в Холандия, царят е убеден, че неговият народ също заслужава да научи нещо за света около себе си. Първият вестник се нарича "Ведомости" и съдържа от 2 до 7 страници. Това е най-вече подборка на факти от различни сфери на живота, без заглавия и без структуриране. В един и същи параграф може да се разказва за реколтата в някой отдалечен град и за войната в Европа.

При все това аудиторията не е взискателна по времето, когато е публикувано първото издание на "Ведомости". На практика тя изобщо не е взискателна, защото в началото на 18 в. огромното мнозинство руснаци са неграмотни. Така или иначе фактът си е факт: Петър Велики е първият медиен магнат.

4. Преброяване на населението

Петър е много активен в областта на вътрешните и външните работи, като продължава безкрайните войни с Швеция и Турция и завършва изграждането на новата си столица – великолепния Санкт Петербург. Това обаче означава, че държавата непрекъснато се нуждае от пари. За да се справи с този проблем, царят решава да реформира данъчната система. Преди царуването на Петър селяните плащат сума като едно домакинство и често се опитват да заблудят държавата, като обединяват няколко домакинства в едно голямо имение. Според данъчната реформа всеки селянин мъж трябва да плаща по 70 копейки и това премахва всички начини управниците да бъдат заблудени. За да знае колко приблизително е населението на Русия, Петър прави първото преброяване в страната си. Според историците през 1715 г. в Русия живеят около 12 милиона души.

5. Полезни хранителни продукти

"Бране на картофи". Худ. Аркадий Пластов (1893-1972). От колекцията на Државния руски музей / РИА "Новости""Бране на картофи". Худ. Аркадий Пластов (1893-1972). От колекцията на Државния руски музей / РИА "Новости"

В Русия днес често можете да видите хора да си пържат картофи със слънчогледово олио. Вероятно обаче не са много руснаците, които знаят, че правим това днес, защото Петър Велики е донесъл от Холандия и картофите, и слънчогледите (пристигнали в Европа първоначално от двете Америки през 16 в.). Царят осъзнава, че руснаците могат да ги използват добре, но отначало народът се съпротивлява.

Селяните бързо разбират какво да правят със слънчогледа, но картофите се оказват предизвикателство. От тях се изисква строго да отглеждат грудката, но не получават указания как да я готвят и ядат. Вместо да консумират картофите, които са отгледали, те се опитват да ядат листата на картофите, които изобщо не са за ядене, и често се тровят. Селяните наричат картофите "ябълка на дявола". След известно време обаче всички се помиряват с картофа и в края на 19 в. той става "вторият хляб" за руснаците.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"