Четирима руски императори, убити преди 1917

Иван VI

Източник: Wikipedia

Убит на 23 години
Убийци: надзиратели в затвора

Иван VI (Иван Антонович, 1740-1764) не избира съдбата си. Едва на два месеца е, когато е обявен за император и наследник на императрица Анна Йоановна през 1740 г. Т. нар. "епоха на дворцовите преврати" от 18 в. е в разгара си – това са времена на бърза смяна на императори и императрици, подкрепяни от влиятелни кукловоди от аристокрацията.

Групата, подкрепяща Иван, търпи поражение два месеца след издигането на бебето на трона и той е пратен в затвора. Иван прекарва цялото си детство зад решетките, в отдалечени замъци и без да общува почти с никого.

Злочестият живот на Иван не е дълъг – през 1764 г. един военен офицер, който планира поредния преврат, се опитва да го освободи. Надзирателите следват инструкциите, които са им дадени, и намушкват бившия император до смърт. Той е може би най-невинната жертва на бруталните борби за власт от 18 в.

Петър III

Източник: Държавната Третяковска галерия

Убит (най-вероятно) на 34 години
Убийци: неизвестни

Недолюбваният както от аристокрацията, така и от масите и роден в Германия император Петър II (1728-1762) управлява Русия едва шест месеца. Кралската гвардия се бои от намеренията на Петър да ги прати да се бият срещу Дания и свалят императора, давайки трона на съпругата му – Екатерина II (Екатерина Велика).

Арестуваният император е държан в двореца в Ропша край Санкт Петербург, а след седмица е съобщено, че е мъртъв. Все още не е ясно какво точно е станало. Според официалната версия той умира от улцерохеморагичен колит, но това изглежда малко вероятно. Писмо от Алексей Орлов – фаворита на Екатерина, отговорен за пращането на Петър зад решетките, разкрива, че е убит по невнимание по време на бой, предизвикан от неговия гняв. Някои подозират, че Екатерина тайно е наредила мъжът ѝ да бъде екзекутиран.

Павел I

Източник: Wikipedia

Убит на 46 години
Убийци: заговорници

Синът и наследник на Екатерина на трона – Павел I (1754-1801), мрази майка си и обича баща си, Петър III. Той е строг и суров владетел, който се опитва да отмени много от реформите на Екатерина, засилили аристокрацията, което води до сериозен конфликт. Благородниците отвръщат със заговор за преврат, а повечето историци вярват, че дори синът на Павел, Александър, тайно е подкрепил заговора.

В началото на управлението си Павел естествено се бои от евентуални врагове, така че строи замък в центъра на Санкт Петербург (Михайловският замък), който смята за сигурен и непревземаем. Прекарва почти цялото си време там. Замъкът обаче се оказва капан и на 12 март 1801 г. заговорниците – офицери-благородници от дворцовата охрана, водени от губернатора на Санкт Петербург Петер фон дер Пален проникват в стаята на Павел. Брутално пребиват царя и накрая го удушават с шал. На следващата сутрин синът му е коронован като Александър I. Що се отнася до бедния Павел, смята се, че духът му все още броди из Михайловския замък. Нито един друг император не живее там след смъртта му.

Александър II

Източник: Getty Images

Убит на 62 години
Убийци: терористи с леви убеждения

През 1861 г. Александър II (1818-1881) поставя началото на вероятно най-дългоочакваната реформа на 19 в. – забраната на крепостничеството, дала свобода на милиони селяни. Свободата обаче не се усеща, защото селяните трябва да продължат да работят за господарите си още десетилетия, за да могат да станат собственици на земята. "Измамата" провокира обществена ярост, която, в съчетание с доста либералния подход на Александър към обществото, кара революционерите да тръгнат срещу императора с пушки и бомби.

Александър оцелява след няколко опита за убийство – активисти от "Народна воля" поставят бомба в стая в Белия дворец, където трябвало той да отседне. При друг случай революционер се опитва да го застреля, но не уцелва. Накрая нападателите успяват на 1 март 1881 г., когато близо до каретата на императора избухва бомба и ранява няколко от казаците, които го охраняват. Александър, който не е усетил нищо, излиза да види ранените и именно тогава полският революционер Игнатий Хриневицки хвърля втора бомба и убива себе си и императора.

Мястото, където е убит Александър II, е лесно за откриване – синът му и негов наследник Александър III строи църква там, където е пролята царската кръв. Тя е наречена "Спасител на кръвта" и все още е една от най-впечатляващите сгради в центъра на Санкт Петербург.

10 важни факта за убийството на руското царско семейство

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.