Годишнината от победата над турците при Батин: битката за Дунав

личен архив
Първоначалните неуспехи на Русия във войната с Наполеон дават на турците надежда, че отново ще установят своя контрол над Крим и Грузия, и че ще решат въпроса с княжествата Молдавия и Влахия, които гравитират към Русия. Имайки това предвид, Турция нарушава руско-турските мирни договори от 1798 и 1805 г. и на 28 декември 1806 г. обявява война на Русия.

През следващите години след началото на новата руско-турска война (през 1806 г.) на териториите на днешни Румъния и България избухват няколко жестоки сражения между турските сили на Балканския полуостров и руската Дунавска дивизия, която пристига да помогне на своите православни събратя в борбата им срещу османските завоеватели.

Важна роля в тази война има Сърбия, която начело с Караджордже вдига въстание и самостоятелно освобождава голяма част от Централна Сърбия, избивайки най-елитните единици на турската армия на Балканите. Руската Дунавска дивизия установява връзка със сърбските въстаници, които много бързо формират оперативни части в Сърбия с цел освобождаване на южнославянските народи.

Борба в делтата на Дунав

Неуспешната обсада на Русе на 22 юни 1810 г. става причина за частичното оттегляне на руската Дунавска дивизия на север от Дунав. Поради това великият везир Юсуф паша нарежда на Гушанац паша да премине в офанзива с всичките си сили с цел да попречи на генерал Каменски (командващ Дунавската армия) да започне ново настъпление след прегрупирането на своите сили и отново да обкръжи турските гарнизони на десния бряг на реката.

В началото на август тази турска групировка излиза на десния бряг на Янтра и нахлува в района на село Батин. Лявото ѝ крило е на Дунав, където е разположена турската речна флотилия. Дясното крило пък се намира до Батин и в местността дясно от Янтра. Като отгатва замисъла на турските сили, генерал Каменски праща насреща им отряд на генерал Уваров, състоящ се от шест пехотни батальона, три казашки конни батальона и 25 ескадрона (около 10 хил. души). Тези сили трябва да разбият противника в сектора дясно от Янтра и да изтласкат турците на левия ѝ бряг.

За тази операция Гушанац паша събира 30 хил. войници, които концентрира на десния бряг на Янтра.
До 16 август 1810 г. руското разузнаване успява да стигне до Янтра и да проучи турските позиции отблизо. Разузнавачите установяват, че турските сили в този сектор разполагат с почти 40 хил. войници, което за по-голямата част от руските войски, движещи се към Батин, означава, че трябва да останат на достигнатите позиции. В същите обстоятелства армията, преди тази на Уваров, има няколко сблъсъка с турските части, в които губи 304 войници, докато турците тогава имат 1 хил. мъртви и ранени и две изгубени бойни знамена.

Битката при Батин

Осланяйки се на информацията за силата на турската групировка в долината на Янтра и морално ѝ състояние, получена от турските войници, пленени на 16 август в резултат от стълкновенията с руските защитни отряди, генерал Каменски все пак решава да тръгне към Батин с основните си сили (около 21 хил. души).

В ранните утринни часове на 25 август тази армия нахлува до Батин, където се установява. След това генерал Каменски я дели на две нападателни колони.

Първата от тях, със своите 6,3 хил. пехотинци и 2240 конници, се намира на десния фланг на фронта. Задачата ѝ е да нападне левия фланг на неприятеля.

Втората нападателна колона има 7,5 хил. пехотинци и 4760 конници. Задачата ѝ е да се раздели на три ешелона и с цялата си ширина да нападне централното и дясното крило на врага, който заема изгодни позиции по бреговете на реката, както и самото село Батин. Единиците на втората нападателна група настъпват разделени на три паралелни ешелона. Отстрани и малко пред тях се намира леката конница. В авангарда по Дунав се придвижва и Дунавската флотилия.

Групирана по такъв начин, тази обединена армия вижда на хоризонта неголеми вражески кораби и открива огън по тях. За кратко време те са принудени да се оттеглят. Два от тях потъват, а пет попадат в плен.

Руснаците предприемат решително нападение

На следващия ден, на 26 август, в 8 ч. сутринта, руските части започват генерално настъпление против турските сили. Колоната на левия фланг излиза срещу неприятеля, който заема едно от възвишенията. Пехотата се престроява в линеен стрелкови строй. Когато са на изстрелно разстояние до предните позиции на врага, турците откриват силен огън по тях. Бързо след това по цялата линия на фронта започва жестоко сражение. Към 10 ч. всички руски нападателни колони се включват в битката. Използвайки умелите маневри на своите сили, руснаците практически на всички участъци на фронта пробиват турските отбранителни линии и благодарение на своевременното използване на леката конница предизвикват объркване сред турските войници. Това става причина за бягството им от най-предните укрепени позиции, които се рушат като къща от карти. Особено страда лявото крило на турците, където руската конница, състояща се от изключително ловки и бързи казаци, просто ги унищожава.

В резултат на генералното настъпление руснаците пленяват 49 турски бойни знамена и около 200 вражески войници, докато останалите се спасяват с бягство или са убити.

За разлика от напълно разбития ляв фланг, малко по-упорита съпротива оказва десният фланг на турците. Използвайки голямо количество землени укрепления, както и самото село Батин, турците се задържат тук до късния следобед. Руснаците обаче успяват да заемат ключовите позиции на врага, като привличат силите от десния фланг към централните точки на нападателните позиции, които гонят разбитите останки от турската армия.

Енергичните удари по турците отстрани и отзад позволяват на руснаците да влязат в Батин и да обкръжат Ахмед паша с неговите 500 войници. Понеже част от турската армия, която тръгва към Батин от гарнизона в Русе, е отхвърлена, заобиколеният от враговете Ахмед паша на следващия ден решава да се предаде.

Последиците от битката

Руските загуби в тази битка са 1542 войници и офицери. От тях 395 загиват (15 офицери и 380 войници), а са ранени 1147, от които има 4-ма генерали, 63 офицери и 1080 войници.

Турските загуби са несравнимо по-големи: 5 хил. войници са убити или ранении и 5086 попадат в плен. По време на боевете са загубени 178 бойни знамена и са пленении 14 артилерийски оръдия.

Тази битка ускорява превземането на турските гарнизони в Русе и Гюргево, които са освободени на 15 септември 1810 г.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"