СССР проектира космически кораб за пътуване до Марс през 1971

Сергей Корольов (1904-1966) със сигурност е чел романа на Алексей Толстой "Аелита" и вероятно също като много младежи от неговото поколение е гледал едноименната филмова адаптация на режисьора Яков Протазанов от 1924 година. В нея един младеж, наречен Лос, пътува с космически кораб до планетата Марс, за да оглави в последствие народен бунт срещу краля, с подкрепата на неговата съпруга, кралица Аелита, която се влюбва в него, след като го вижда през телескоп.

През 1959 г. човекът, който ще изведе Юрий Гагарин в Космоса, с ускорени темпове работи, така че конструкторското бюро OKБ-1 да построи първия в историята пилотиран космически кораб - "Восток". Окрилен от неотдавнашните си успехи (той бе накарал Запада да затаи дъх с неговия "Спутник"), Корольов решава да се захване с най-амбициозния проект в кариерата си: пилотирано пътуване до Марс.

Инженерите от Секция № 9 на ОКБ-1 са натоварени да проектират мисията. Тази секция се ръководи от стар приятел на Корольов, Михаил Тихонравов, който, колкото и изненадващо да изглажда, вече над 30 години планира пилотирани пътувания в Космоса. Секцията, ръководена от Глеб Максимов, № 3 на ОКБ-1, също участва в проекта.
 

Целта: Червената планета

Между 1959 и 1964 г., всички усилия на ОКБ-1 се съсредоточават към Марс, а не към Луната. При все това, за да се достигне до кралството на Аелита, съветските инженери трябва да конструират планетен космическа кораб с огромна маса. И той да бъде изведен в орбита. Бюрото на Корольов започва да работи по него. Гигантският космически кораб е щял да се казва Н1 и да може да изведе в орбита между 60 и 80 тона. И макар Н1 да е рекламиран пред правителството като космически кораб с различни предназначения, за Корольов винаги е ставало дума за марсианска ракета, основен механизъм, с който да превърне мечтата си в действителност.

Конструкторът Борис Черановски (отляво) и пилотът Сергей Корольов до глайдера БИЧ-8. Снимка: РИА "Новости"
Поради огромния размер на кораба, който е трябвало да транспортира продоволствието за екипажа по време на толкова продължително пътуване, е предложена система за поддържане на живота със затворен кръг, при който космонавтите да могат да отглеждат храната си в хидропонични парници. Планетарният кораб е щял да има система от огледала, за да осветява парниците. Първите проекти предвиждат и въртяща се система, за създаване на изкуствена гравитация благодарение на центробежните сили.

TMK-1

Първият проект за планетарен кораб е предложен през 1959 г. от Секция № 3 на Глеб Максимов. През 1960 г. е разработен KMВ (Кораб Марс Венера) и малко след това TMK (Тежък междупланетен комплекс).

Изпитанията на Марс-1, 1 ноември 1962 г. Снимка: ТАСС / Ракетно-космическа корпорация Енергия
Последният е тежал 75 тона с размери 6 на 12 метра. Екипажът е трябвало да бъде от трима космонавти, които да останат в Космоса между две и три години. Корабът, известен като TMK-1, нямало да каца на Марс, а е щял да се ограничи с прелитане около него на ниска височина.

Корабът е включвал капсула в горната си част, с която космонавтите да могат да се върнат на Земята. С тегло 2,1 тона, той е имал форма на камбана, подобна на последвалите го от поредицата "Союз". За да бъде съкратено времето на мисията, било предложено първо да се прелети над Венера, за да се направи известната спомагателна гравитационна маневра. Според плановете на Секция № 3, TMK-1 е можел да потегли към Марс на 8 юни 1971 г. и да се върне на Земята на 10 юли 1974 година.

Да летят до Марс, яхнали ядрен реактор

През 1960 г. Константин Феоктистов (член на екипа на Тихонравов и бъдещ космонавт) предлага да се използва ядрена електроенергия за TMK. Един ядрен реактор, който осигурява система за задвижване чрез йонни или плазмени движители. По този начин би могло да се постигне намаляване на общото тегло на космическия кораб. Корольов се противопоставя. Според него икономиите в теглото не компенсират техническите трудности на проекта. В крайна сметка се решава, че корабът до Марс ще използва само химически горива в системата си за задвижване.

Съветският пилот-космонавт Константин Феоктистов по време на изпитания преди космическия полет, 1964 г. Снимка: РИА "Новости"
От друга страна проектът става по-амбициозен с предложение екипажът да бъде от шестима космонавти. Модулът за кацане е трябвало да бъде инсталиран върху превозно средство на колела, което би могло да изследва Марс близо един месец. След края на мисията се е планирало да стигнат до орбитата на Марс, където да ги чака TMK, за да върне руснаците обратно на Земята.

На 16 май 1962 г. правителството на СССР се обявява в подкрепа на проекта за полет до Марс и препоръчва да се разработи програмата за "кацане" на Марс. Червената планета се превръща в официална цел за руснаците.

И какво се случва?

Съветският научен инженер, академик А. Благонравов, създателят на първата съветска ракета с течно гориво М. Тихонравов и конструкторът Сергей Корольов по време на тържествата по повод 90-годишнината на Константин Циолковски, 1968 г. От книгата "Конструктор на космическите кораби" от А. Романов / РИА "Новости"
Корольов предлага да бъдат изстреляни няколко кораба TMK като космически станции в орбитата на Земята, за да се тества конструкцията. Тези станции биват наречени ТОС (тежка орбитална станция).

Проектът наистина е фараонски и изисква безброй изстрелвания на ракетата Н-1, за да може първо корабът да достигне орбита и след това да бъде снабден с продоволствие. Това е невероятна главоблъсканица за инженерите.

Моделът на ракетата Н-1. Снимка: РИА "Новости"

Корольов умира на 14 януари 1966 г. на 59 години, без да е погалил марсианската си царица. Плановете за пътуване до нашия морав съсед се провалят, когато СССР се съсредоточава върху надпреварата за Луната, съревновавайки се със САЩ, което пък води до появата на нашия спътник през 1969 година. При все това OKB-1 не се отказва и продължава да планира пътувания до Марс, повече от тях с ядрено задвижване. Последният съветски проект, според който човешки същества трябва да стъпят на повърхността на червената планета, датира от края на 80-те и е трябвало да използва прословутата ракета "Енергия".

Макар космонавтите на СССР никога да не стъпиха на червената планета, съветският модул за приземяване "Марсник 2" стана първият предмет, произведен от човек, кацнал (малко рязко) на нея на 27 ноември 1971 година. Сондата носи на борда си емблема на СССР, която и до ден-днешен е на марсианската повърхност.

Половин век по-късно продължаваме да мечтаем да посетим Марс. Аелита ни очаква.

С информация от блога на астрофизика Даниел Марин Naukas, Astronautix и книгата Russian Planetary Exploration: History, Development, Legacy and Prospect на Брайън Харви.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.