Как страстта на един княз довела до основаването на Москва

Река Москва.

Река Москва.

Йозеф Андреас Вайс/pastvu.com
Романтиката, ревността и смъртта играят роля в основаването на руската столица. Да видим как е започнало всичко в един град, който в средата на септември празнува своята 870-та годишнина.

Москва била построена в резултат от разгорещен конфликт между суверен и васал, а страстната природа на първите ѝ владетели помогнала за издигането и възхода на града.

Основаването на днешната руска столица традиционно се приписва на княз Юрий Долгорукий, който дълго време управлявал княжество Суздал. Отдавна е прието за официална година на основаването ѝ да се счита 1147-ма. Това е годината, в която Москва за първи път е спомената в руските хроники като място на срещи на княз Юрий и княз Светослав Олгович, между които по това време се водели разгорещени конфликти.

Паметник на Юрий Долгорукий

Първоначално обаче земите и селищата, които се намират на територията на днешна Москва, не принадлежали на княза. Те били собственост на болярина Степан Иванович Кучка и носели неговото име - Кучково. Но не след дълго Кучка изпаднал в немилост пред Долгорукий – осъден бил на смърт, а земите му били конфискувани от княза.

Княжеска страст                                                                 

Според някои сведения, които знаем само от писанията на известния руски историк от 18-ти век Василий Татишчев, в сърцето на тази история стои любовна афера. Според Татишчев съпругата на Кучка е била любовница на Долгорукий. Когато князът прекъснал военната кампания, Кучка останал у дома, където държал под ключ и собствената си съпруга, като планирал да напусне княза и да избяга при враговете на Долгорукий в Киев. Но князът научил за затворничеството на любовницата си, разгневил се, върнал се и екзекутирал болярина.

Децата на Кучка били отведени в двора на сина на Долгорукий – Андрей, известен държавник в древна Рус, който наследил княза. Смята се, че те никога не забравили съдбата на баща си, за която по-късно отмъстили и дори планирали убийството на княз Андрей.

Боляринът Кучка. Кадри от филма

Дълго време след това името на болярина се свързвало с Москва. До 15-ти век имало район в центъра на града, наречен Кучково поле.

Малка крепост

Преди тези събития, когато княз Юрий все още бил на власт, той построил дървена крепост на мястото, където днес се намира Кремъл. Крепостта не била голяма – с периметър около 500 метра, но трябвало да защитава княжество Суздал от атаките на западните му съседи.

Московският Кремъл при Иван Калита.

Мястото, на което е основана Москва, било кръстопът на важни търговски коридори по онова време. Това помогнало да се гарантира нарастването на града и по размер, и по значение.

Според археолозите някои части от територията на Москва са били заселени около 1000 години пр. н. е. Вероятно те са принадлежали на угро-финските племена. През 9-ти век от н. е. са били заменени от славяните.

Москва – дом на мечките

Някои изследователи търсят корена на думата "Москва" в различни угро-фински езици. Като цяло има единодушие, че градът е кръстен на река, носеща същото име. Но откъде тогава идва името на реката?

Според историка Стефан Кузнецов корените на "Москва" са в угро-финската "Маска" (мечка) и "Ава" (река). Следователно на угро-фински Москва вероятно е била "Меча река", а мечките може би са били тотемно животно на племената, живели по тези земи.

Поддръжниците на славянския и балтийски произход на "Москва" са склонни да свързват името на града с древните думи за "влага" и "блатист" поради почвата на тези територии. Много хора от средновековна Русия свързват името на столицата с Мешех или Мосох, един от потомците на Ной, което включва Москва в един доста по-широк световен контекст.

Възходът на Москва

Създадена в средата на 12-ти век, за 200 години Москва става безспорен лидер сред руските княжества по време на монголското господство над Рус. Този възход до ден днешен озадачава историците. За основен фактор обикновено се смята географското разположение. Градът и княжеството около него са били разположени точно в центъра на руската територия, което ги защитавало от външни врагове и други субекти. Допълнително обаче Москва била облагодетелствана и от оживените търговски пътища.

Книжарници на Спаския мост, 17-ти век.

Въпреки това сред теориите изпъква още една причина. Първоначално Москва е била малка и периферна, а нейните управници, осъзнавайки това, разбрали, че могат да разчитат единствено на самоинициативата си, а, ако използваме съвременна терминология – на своя предприемачески дух. Именно това по-късно станало движеща сила във възхода на Москва.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.