Бил ли е Съветският съюз ад за германските военнопленници?

Колона от немски войници край Москва.

Аркадий Шайхет/Личен архив/russiainphoto.ru

За да изпълни плана "Барбароса" – нахлуването в СССР, Германия използвалала широк кръг съюзници, братски държави и доброволци от цяла Европа. Затова не е изненадващо, че военнопленниците в Съветския съюз наброявали десетки националности: германци, италианци, румънци, унгарски, финландци, хървати, шведи и други.

Немски военнопленници край Бранденбургската врата, 1945 г.

Иван Шагин/МАММ/russiainphoto.ru

В Съветския съюз германските военнопленници не са били тема на обществени дискусии. Дори днес общият брой на германците и съюзниците от Оста (Тристранния пакт - Рим, Берлин, Токио) остава спорен въпрос. Цифрата варира от 2,3 до 3,4 млн. души.

Румънски пленник в Одеса, 1941 г.

Анатолий Егоров/МАММ/russiainphoto.ru

В най-отдалечените територии на Съветския съюз са били построени над 300 лагера за затворниците. Те не са били големи, всеки лагер побирал от сто – до няколко хиляди затворници. Някои съществували едва за няколко месеца, други останали активни с години.

Женски конвой на фашистки пленници, март 1942 г.

Виктор Темин/МАММ/russiainphoto.ru

Германските военнопленници били активно използвани за дърводобив, строежи на мостове и язовирни стени, както и за друга работа. Както веднъж казва съветският външен министър Вячеслав Молотов, нито един германски затворник не е могъл да се върне у дома, докато Сталинград не се възстанови.

Public Domain

Работата на германските затворници в СССР обаче далеч не е била робска. Работният ден не надвишавал 8 часа, а пленниците получавали и заплащане, макар и не голямо. Тези, които надвишавали квотите си, получавали допълнителен бонус, който могли да влагат в банкови сметки. Някои освободени затворници купували бижута в местните магазини, преди да поемат към дома.

Пленени румънци в одески лагер.

Анатолий Егоров/МАММ/russiainphoto.ru

Нагласите към затворниците от другите държави от Оста са били по-добри от тези към германците. Имали са някои привилегии и дори можели да работят в кухнята. Ето защо много германци се опивали да скрият истинската си идентичност и да се дистанцират от "нацията на агресорите".

Северозападния фронт, 1944 г.

Сергей Коршунов/МАММ/russiainphoto.ru

Военнопленниците обаче не винаги се държали добре. Понякога имало и бягства от затворите. От 1942 до 1948 г. над 11 000 затворници са се опитали да избягат, но само 3% от тях са имали този късмет.

Георгий Зелма/МАММ/russiainphoto.ru

Дори е имало бунтове и размирици. През януари 1945 г. военнопленниците в един от лагерите край Минск недоволствали от лошото хранене. Те барикадирали казармите и взели охранителите за заложници. Когато опитите за преговори не довели до успех, съветската артилерия се намесила, а над 100 души загинали.

Германски архиви.

Репатрацията на военнопленниците от Съветския съюз започнала малко след войната, когато през 1946 г. болните и инвалидите са изпратели в родните им страни. Около 2 млн. затворници били репатрирани в периода 1946 – 1955 гг. Финалната амнистия се състояла през 1955 г. след визитата на германския канцлер Конрад Аденауер в СССР. 

Немски военнопленници, април 1945г.

Аркадий Шайхет/russiainphoto.ru

Според данните близо 15% от военнопленниците от Оста са умрели в съветски плен. Повечето от смъртните случаи са настъпили през военните години, когато имало сериозен недостиг на храна, топли дрехи и адекватни жилища. И все пак броят е далеч по-малък, ако го сравним с жертвите на Съветския съюз, умрели в германски плен – 58%.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.