Сексът и градът: какви са били проститутките в предреволюционен Санкт Петербург

През 1900 г. столицата на Руската империя е сред десетте най-богати градове на планетата. Икономиката на Санкт Петербург бързо нараства, като привлича мигранти не само от цялата империя, но и от Европа. Младите и необвързани мъже идват в града ненаситни за плътски удоволствия. Същевременно аристокрацията и новата класа бизнесмени са невъзможни декаденти и се отдават на всякакви сексуални услуги. Погледнете отблизо тайния свят на петербургските търговци на плът в късната царска ера.

Кабаретната певица Масленикова.

Първите официални публични домове отварят в Санкт Петербург в средата на 19-ти век. През 1843 г. са създадени медицински и полицейски комисии за регистрация на проститутките. Година по-късно е приет и така нареченият статут на проститутката. Той регламентира условията на живот в публичните домове и очертава правата и задълженията на притежателките си. До края на века както публичните домове, така и модата сред типа жени претърпяват големи промени, но основната йерархия в този полузаконен бизнес остава.

Мадам

Съдържателката на публичния дом – обикновено жена между 30 и 60 годишна възраст, е постоянно пребиваваща в заведението. Нейните основни задължения включват спазване на реда, следене дали проститутките спазват хигиенните правила и поддържане на документите на момичетата. Мадам взема две трети от таксата на всяка една от "работничките".

Много от тях се възползват от лишаващия от права момичетата статус, като ограбват приходите им с години. Проститутките се озовават във виртуално робство и често не могат да напуснат заради натрупаните дългове към мадам.

Проститутките с жълти билети

След регистрацията в полицията, вътрешният паспорт на проститутката се отнема и ѝ се издава жълта лична карта или билет, откъдето идва и името на тази категория. Момичетата често преминават през медицински прегледи и всяка работи в конкретен публичен дом. По-късно през 19-ти век властите въвеждат стриктно счетоводство, което позволява на проститутките с жълти билети официално да печелят пари и да се освободят от контрола на мадам върху тях.

Проститутки в Руската империя.

Сред проститутките с жълти билети има както високообразовани, които говорят по няколко езика, така и напълно деградирали жени, работещи в мръсни и мизерни бърлоги и бараки.

В новелата си за щабкапитан Рибников Александър Куприн описва един от най-класните публични домове:

"Това заведение беше нещо средно между скъп публичен дом и разкошен клуб, с шикозния си вход, поставена мечка във вестибюла, килими, копринени завеси и полилеи, с лакеи във фракове и ръкавици. Тук идваха мъжете, за да приключат нощта, след като ресторантите затворят. Тук също играеха карти, наслаждаваха се на скъпи вина и винаги имаше голям набор красиви, свежи жени, които често се сменяха".

Проститутките с празен лист

Самостоятелните секс работнички, които не са обвързани с никой публичен дом, са известни като проститутки с празен лист. Болшинството от тези момичета са залавяни от полицията и принуждавани да се регистрират в медицинските и полицейски комисии. Издават  им се специални празни листове, откъдето идва и името им.

Проститутките с празен лист са най-слабо защитени сред всички търговци на плътски удоволствия. Като не работят за определен публичен дом, те стават зависими от хазяина на наетата от тях стая или са принуждавани да рискуват живота си, ходейки сами по улиците всяка вечер.

Тези момичета често са нападани от престъпници и психопати. В редица от убийствата в Санкт Петербург през 1908-10 гг. проститутките с празни листове се оказват основна цел.

Проститутки с бели листове, заловени от полицията в Руската империя.

Не всички независими улични работнички обаче рискуват живота си. Има подкатегория на така наречените аристократични проститутки, които забавляват своите покровители в хубави апартаменти. Петербургските вестници от началото на 20-ти век редовно публикуват реклами, подобни на тази:

"Момиче без минало, с непорочна репутация, но без никакви средства, с нетърпение ще предложи всичко, което има, на някого, готов да ѝ услужи с 200 рубли".

или

"Младо, весело момиче, което обича живота и неговите удоволствия, би искало да услужи на възрастен човек за достойно възнаграждение".

Трябва да се отбележи, че обикновените проститутки с празни листове са забранени в центъра на града. Александровския парк в Санкт Петербург има скандална репутация в началото на 20-ти век. Повечето от момичетата, които работят в парка, имат тесни връзки с престъпния подземен свят на столицата.

Тайните проститутки

До началото на Първата световна война броят на петербургските проститутки, работещи без жълти билети или празни листове, нараства до несравними нива. Тези "контрабандистки" често са млади момичета, а пазарът на тайната проституция се контролира от престъпниците.

Тайните проститутки не преминават медицински прегледи и следователно са изложени на много голям риск от зараза с болести, предавани по полов път, които започват бързо да се разпространяват. Около 50% от всички проститутки боледуват от сифилис през 1910 г. до 1914 г. техният дял се увеличава до значителните 76%.

Същевременно детската проституция в Санкт Петербург процъфтява. Някои момичета предлагат секс услуги в замяна на кутия бонбони или хубава рокля. Те са контролирани от възрастни жени-сводници, които често представят момичетата като свои по-млади роднини. Дори има бордеи за онези, които предпочитат много млади момичета, някога дори 10 годишни деца.

До февруари 1917 г., когато "освободителната" революция освобождава и морала. Медицинските и полицейски комисии биват закрити, като изкарват извън закона всички проститутки, които вече не могат да ползват никаква помощ от държавата.

Революционна Русия премахва проституцията като професия, която не се вписва в концепцията за нова, освободена жена.

Това е съкратена версия на статия, публикувана в Русия от Академия "Арзамас".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.