Бил ли е изпратен британският шпионин Съмърсет Моъм да убие Ленин?

Британският белетрист и драматург Съмърсет Моъм, един от най-известните и най-високоплатени западни писатели през 30-те години на XX век.

Британският белетрист и драматург Съмърсет Моъм, един от най-известните и най-високоплатени западни писатели през 30-те години на XX век.

Getty Images
Всеки познава пиесите и романите на Моъм, но работата му за британското разузнаване в Русия през 1917 г. е по-малко известна. Той е имал обезсърчаваща мисия и е бил сигурен, че ако е имал повече време, е можел да избегне болшевишката победа в Руската революция.

Авторът на "Театър" (1947) и "Острието на бръснача" (1944) е агент на британската разузнавателна служба по време на Първата световна война (ПСВ) и му е поверена тайна мисия в Русия, чиято истинска цел остава загадка дори 100 години по-късно.

Пътуването до Русия през 1917 г. не е първият опит на Моъм като таен агент на британското разузнаване. По това време той вече е работил няколко години за станалата известна по-късно като МИ-6 секретна служба. След първата си мисия в Швейцария през 1915 г. той иска да се откаже по лични причини – развежда се и любовникът му е изпратен извън Великобритания. Според един от неговите биографи обаче Моъм е заинтригуван от живота на таен агент, защото му харесва да дърпа конците зад кулисите.

Въпреки това, когато му се предоставя възможността да отиде в Русия, той е несигурен. Както си спомня по-късно, смятал е, че не разполага с точните качества за задачата. В крайна сметка, желанието "да види страната на Толстой, Достоевски и Чехов" надделява над всякакви съмнения и той приема.

Мисията невъзможна

Според това, което е известно за руската му мисия, на Моъм е възложена много трудна задача. Както той самият казва, трябваше "да разработя схема, която да задържи Русия във войната и да попречи на болшевиките, подкрепяни от Централните сили, да се възползват от властта". По това време войната е непопулярна в Русия, а болшевиките изискват незабавен мир, което е и основен лозунг в тяхната пропагандна кампания.

1918. Владимир Ленин си почива на слънце.

На Моъм са предоставени финансови ресурси за изпълнение на мисията, около 21 хил. паунда, което днес се равнява на около $300 хиляди. Има и няколко човека с чешки произход, които са му на разположение като служители за връзка. Имало е надежда, че Моъм може по някакъв начин да мобилизира и разчита на хиляди чехословашки войници, които по онова време са били блокирани в Русия. Всъщност през следващата година тези единици ще се превърнат в една от основните военни сили, които ще оспорят новия съветски режим.

Водка, хайвер и разочарование

Моъм успява да установи контакт с премиера на руското временно правителство Александър Керенски. Всяка седмица Моъм се забавлява с него и с министрите му в един от най-добрите ресторанти в Петроград, "Медвед" (Мечката), като ги омайва с много водка и хайвер.

Александър Керенски, руски лидер на Революцията.

Моъм скоро обаче се разочарова от Русия. "Безкрайните разговори, когато имаше нужда от действия, колебанията, апатията, когато апатията можеше само да доведе до разрушение, протестиращите, ненаситността и несръчността, които намерих навсякъде, ме отвратиха от Русия и руснаците", спомня си по-късно той.

Има обаче един човек, когото Моъм много харесва. Борис Савинков е един от лидерите на терористична организация в предреволюционна Русия, която през 1917 г. работи за правителството. Моъм го нарича "един от най-необикновените мъже", които някога е срещал. Савинков не изпитва съчувствие към болшевиките и не си прави илюзии за решителността на лидера им Владимир Ленин. Савинков твърди, че "или Ленин ще ме изправи пред стената и ще ме разстреля, или аз ще го изправя пред стената и ще го разстрелям".

План как да се победят Червените

Четейки мемоарите му ни става ясно, че той наистина вярва в способността си да спре напредъка на болшевизма в Русия и 20 години по-късно се оплаква от липсата на време да изпълни задачата, която му е била възложена.

Самоувереността му, съчетана с очарованието на Моъм от лидера на терористите Савинков, кара някои автори да мислят, че агентът-писател планира убийството на Ленин. Други подозират, че той е дал идеята за онова, което по-късно ще стане известното като Чехословашкото въстание от 1918 година. Моъм не само установява контакт с чехите по време на престоя си в Русия, но и посещава местата, където в последствие се случва въстанието.

Моъм е изпратен обратно в Лондон малко преди Октомврийска революция в Петроград в края на октомври. Някои тайни от истинските му намерения в Русия биха могли да бъдат разкрити от архивите му, но писателят унищожава повечето от тях малко преди смъртта си. В същото време опитът му като таен агент е използван за събирането на истории, озаглавени "Ашеден: Или британският агент", публикувани през 1928 година.

Мисията в Русия е последната му задача за тайните служби. След завръщането си в Обединеното кралство той се посвещава на писането, но в крайна сметка се установява на Френската Ривиера и поддържа контакти с много знаменитости от времето, като Уинстън Чърчил и Хърбърт Уелс.

Моъм умира през 1965 г. на 90-годишна възраст, но не е погребан. По негова воля пепелта му е разпръсната около библиотеката, кръстена на него в Кралското училище в Кентърбъри. Смята се, че Ян Флеминг е създал героя си Джеймс Бонд с мисълта за Моъм. Джордж Оруел признава, че Моъм е авторът, който му е повлиял най-много.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.