Защо съветски алпинисти са убити, след като оцеляват смъртоносно изкачване

ТАСС
Бивш офицер от Бялата армия и бъдещ герой от Червената армия се обединяват, за да покорят най-високия връх на Съветския съюз, кръстен на Йосиф Сталин. Въпреки успеха на мисията, животът на мъжете е неочаквано прекъснат при мистериозни обстоятелства.

В началото на 20 век съветските алпинисти активно изследват височините на новообразуваната страна. Най-високият връх на СССР обаче все още не е известен. И през 1932 г. две отделни алпинистки групи правят едно от най-важните открития на своето време: виждат мистериозен връх без документи от предишни експедиции и установяват, че височината му е 7,495 метра над морското равнище.

Когато съветският диктатор отпразнува 55-ия си рожден ден през 1933 г., в новата карта на страната, която държи в железния си юмрук, е трябвало да бъде включена в новооткритата надморска височина, която става известна като връх Сталин. Сега остава най-високата точка да бъде покорена.

Отряд №29

Скоро се оформя екип от смелчаци. Девет алпинисти, придружени от малко помощен персонал, трябва да стъпят на неоткритите земи. Един от най-любопитните членове на групата е Александър Гетие.

Потомък на френски имигранти, Гетие се бори заедно с Бялата армия срещу комунистите по време на руската Гражданска война и на косъм избягва смъртта, когато болшевиките взимат властта. По странно стечение на обстоятелствата бащата на Александър е единственият лекар, на когото лидерът на Революцията Владимир Ленин, който обикновено е подозрителен към медиците, е имал доверие и така той е успял да спаси сина си от репресии.

Партньорът на Гетие е негова пълна противоположност. Евгений Абалаков, едва на 26 по време на експедицията, е известен съветски алпинист, който в крайна сметка щеше да стане военен герой.

Гетие и Абалаков са членове на група от 9 алпинисти и 5 други катерачи (персонал, медици, журналисти и т.н.), които стават известни като "Отряд №29 на Таджик-Памирската експедиция". Целта им е връх Сталин и през август 1933 г. започва изкачването.

Александър Гетие, 1933.

Смъртоносно изкачване

Никога съветски алпинисти не са се захващали с толкова опасен маршрут; суровите условия в региона превръщат изкачването в самоубийствена мисия.

Двама от членовете на екипа са починали, а много други падат болни или страдат от толкова тежки измръзвания, че е трябвало да се откажат от мисията. Наоколо няма подкрепящи екипи, а изтощените алпинисти, които нямат на кого да разчитат, освен на самите себе си, чувстват, че провалът им е в кърпа вързан.

На 500 метра от върха само трима мъже са още в играта: авантюристът Гетие, младият Абалаков и още един старши алпинист Николай Горбунов.

Всяка стъпка на такава надморска височина изстисква и последната капка сила, с която са останали тримата мъже. Накрая 44-годишният Гетие се срива само на няколкостотин метра от върха, но инструктира двамата останали мъже да продължат изкачването.

Алпинистите просто не са можели да прекратят мисията до върха, който носи името на Сталин; било въпрос на триумф или смърт и не е имало друг възможен изход от ситуацията. След като претърпява тежки измръзвания, Горбунов също се отказва недалеч от целта, а 26-годишният Абалаков остава единственият мъж, от когото зависи съдбата на експедицията.

Абалаков и Горбунов

Преодолявайки желанието да захвърли всичко и да се върне обратно, Абалаков се изкачва на върха и официално стъпва на най-високия връх в СССР на 3 септември 1933 година. Абалаков става герой, но над живота му надвисва тъмна сянка, както и над живота на Гетие, който въпреки, че претърпява сърдечен удар, оцелява смъртностното изкачване.

Мистериозната смърт

Покоряването на връх Сталин съвпада с периода на репресиите на Сталин, при които са убити милиони хора в целия Съветски съюз. Предишни постижения не може да гарантират имунитет и някои от вчерашните герои се оказват в опасност.

Александър Гетие е един от тях. Бивш бял офицер, който се е сражавал с болшевиките и носи чуждо име, е обречен да се окаже в един от многобройните списъци, подписани от Сталин. През декември 1937 г. Гетие е арестуван и екзекутиран с огнестрелно оръжие. Баща му, който губи влиянието си върху съветския политически елит със смъртта на Ленин, не успява да спаси сина си.

Георги Харалампиев, друг член на известната алпинистка група, също загива. Още един известен алпинист станал жертва на сталинския ужас: той е арестуван през март 1938 г. и екзекутиран скоро след това.

Георги Харалампиев

Абалаков, напротив, оцелява репресиите и доброволно се записва в Червената армия, когато избухва Втората световна война. Известният алпинист инструктира съветски офицери и войници за планинско катерене и оглавява много военни експедиции в Кавказ.

Постиженията на Абалаков обаче не успяват да го защитят от мистериозният край, който следва.

На 24 март 1948 г. 41-годишният Абалаков и неговият приятел алпинистът Юрий Арцишевски почукват на входната врата на общ апартамент в Москва, където един от познатите им споделя пространство с още 6 души. Само след няколко часа собственикът на апартамента ще намери двамата мъже мъртви в банята.

Официалното разследване заключава, че алпинистите са загинали поради изтичане на газ в апартамента, но роднините на Абалаков отказват да приемат тази версия на случилото се.

В разследването наистина има твърде много пропуски. Полицията не извършва съдебномедицински преглед на органите и не информира роднините на Абалаков за резултатите от разследването. Друг подозрителен факт е, че всички останали хора, намиращи се в апартамента, са били невредими от изтичането на газа.

Синът на Абалаков, Алексей Абалаков, е сигурен, че баща му е бил отровен умишлено с вещество, различно от газ.

"Онези, които са извършили това престъпление, се опитаха да го покрият. Майка ми Анна беше шокирана, когато си взе сбогом с починалия си съпруг, защото откри, че целият му гръден кош и стомахът му липсват. Вместо това имаше камуфлажна рамка под костюма. Със сигурност това е трябвало да се направи, за да се скрие фактът, че е бил отровен", каза Алексей Абалаков през 2016 година.

Въпреки очевидните несъответствия в случая, той е регистриран като нещастен случай и закрит. Тайнствената причина за смъртта на съветския алпинист остава нерешена досега.

В една от версиите се твърди, че смъртта на Абалаков може да бъде свързана със спонсорирани от държавата експедиции, насочени към проучване на местоположението на уранови руди в СССР. Дали съветската държава има нещо общо с алпинистката смърт обаче не е известно и мистерията около гибелта на Абалаков остава нерешена.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.