Нацисткият бомбардировач, създаден да атакува Урал

Архив на списание Flight на Flightglobal
В средата на 1930-те германският генерал Валтер Вебер е наясно, че стратегическият бомбардировач би имал ключово значение във войната, която той усеща, че наближава. Напълно осъзнава, че при военен сблъсък със СССР Сталин ще прехвърли промишленото си производство отвъд Урал. По това време германският военен започва да реализира проект за изграждане на самолет, който е в състояние да атакува съветските фабрики, разположени в Далечния изток: това е "Бомбардировачът Урал".

Вебер установява контакт с двата основни германски производителя на бомбардировачи: компаниите Dornier и Junkers. Иска те да разработят за процъфтяващите германски въздушни сили Луфтвафе (Luftwaffe) машина, способна да бомбардира и да напада обекти в близост до планинската бариера, която разделя Европа от Азия. По този начин Германия би могла да неутрализира от разстояние руското производство на оръжие и така да си спести една задача с много неизвестни да изпрати военните си части прекалено далеч на изток от Москва, където може да им се наложи да извършват сложни операции и да посрещнат контраатаките на Червената армия.

Валтер Вебер

Два самолета, с които да бъде разгромен СССР

Всяка от компаниите представя проекта си за бомбардировача на Урал:

"Дорние" До-19 (Dornier Do 19)

Прототипът на "Дорние" До-19 Ве1 излита във въздуха на 28 октомври 1936 година. Четиримоторният апарат е предназначен за 9-членен екипаж и е съоръжен с отбранително оръжие. Това е първият германски бомбардировач, който има картечни кули на горната си част, на долната, на носа и на опашката.

"Юнкерс" Ю-89 (Junker Ju 89)

На 11 април 1937 г. във въздуха се издига прототипът на Ю-89 "Д-АФИТ" (Ве1, c/n 4911) в Хеселбах. Само две седмици по-късно проектът за разработването на германски бомбардировач за полети на дълги разстояния е спрян. При все това Junkers построява по-съвременен прототип само след два месеца  "Д-АЛАТ", който е в състояние да транспортира 5000 кг експлозиви на височина 9312 м и на разстояние 2980 км. Това е достатъчно, за да напада обекти в Урал от Москва, след като тя бъде завладяна от войските на Третия райх.

Според някои източници самолетът "Юнкерс 89" е оценен като по-добър от "Дорние" До-19.

Какво се случва тогава?

За късмет на Русия инициаторът на изграждането на германска стратегическа авиация умира при самолетен инцидент на 3 юни 1936 г., а това парализира проекта, направил едва първите си стъпки. Алберт Кеселринг го замества начело на персонала на германските Въздушни сили, отменяйки (с благословията на маршал Гьоринг) всички програми за стратегически бомбардировачи на 23 април 1937 година. И двамата предпочитат по-малки самолети, които са по-леки и по-бързи.

Алберт Кеселринг, Вилхелм Шпайдел, Херман Гьоринг.

Това решение ще се окаже присъда за войските на Вермахта само след четири години  когато водят яростни и кървави битки за всеки квадратен сантиметър от съветската територия в провалилия се стремеж да принудят обширната комунистическа страна да падне на колене.

Какво става с произведените самолети?

"Дорние 19" е включен в частта KGrzbV 105, която пък участва в транспортирането на части при нацистката инвазия в Норвегия през 1940 година. "Юнкерс 89" става вдъхновение за създаването на пътническия самолет "Юнкерс 90", използван от германската авиокомпания Lufthansa. Ю-90 е използван и като патрулиращ самолет над морски територии, и като разузнавателен апарат. През 1942 г. проектът за "Бомбардировач Урал" е възобновен, но с ново име: "Бомбардировач Америка". Целта също е различна: Ню Йорк.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.