Капитализъм за комунистите: как СССР прониква в оръжейната индустрия на САЩ

На изхода от кървавата Гражданска война през 1922 г. съветска Русия се оказва буквално в руини, а армията ѝ е опустошена. Военната индустрия на царска Русия не е сред най-развитите на континента: равносметката от Първата световна война показва, че по силите ѝ е да създаде боен кораб или да въоръжи с пушка всеки войник в мирно време, но с това се изчерпва капацитетът ѝ. Но дори и от този скромен потенциал Съветският съюз наследява само една част.

Полет на B-17E през 1942 г.

Европейска Русия тъне в развалини. Армията по време на Гражданската война, макар да има числено превъзходство, по ниво на въоръжение се намира наравно със съседните страни, които в никакъв случай не са сред първенците във военните сили.

В тази плачевна ситуация има само един изход: да се възстанови военната индустрия на страната, която изостава сериозно от Запада в технологичен и проектов план. Докато червените и белите се борят в Русия, европейците развиват опита, придобит от Първата световна война: те създават нова ера на военната и техническа мощ. Но никой не бърза да споделя това ноу-хау с болшевиките.

Към края на 1920-те съветската икономика е достатъчно възстановена, за да позволи на правителството да отпусне средства за покупка на военна техника от чужбина. Европа и САЩ през 1929 г. потъват в Голямата депресия, а златото на Русия става особено полезно за тях.

Тъмни сделки и задкулисни игри

Съветският съюз първоначално няма дипломатически отношения с много западни държави, затова е необходимо да се отворят частни компании за търговия с тях. От 1920 г. в Англия работи фирма АКРОС. В Съединените щати търговска дейност от името на съветското правителство води фирма "Амторг", върху която падат всички въпроси, свързани с техническото сътрудничество между СССР и САЩ – от търсенето и подбора на военно оборудване до организирането на пътувания на съветски инженери в американските заводи.

Преди всичко страната се нуждае от американските авиационни технологии. През 1922 г. руснаците се сдобиват с двигател на самолета "Либърти" (Liberty), известен със своята надеждност и качество на конструкцията. Взето е решение той да се копира и да започне масовото му производство в завод в Москва, но един прототип не е достатъчен. Липсват и купища техническа документация, резервни части и други ценни атрибути. Задачата да открие всичко това е възложена на "Амторг". За тази цел е отпусната огромна сума – около $1,5 млн. 

Първият двигател

Съветските дипломати обаче се сблъскват с различни проблеми. Дружеството със съветско участие поначало е третирано с недоверие и подозрение и получава отказ за покупката на големи партиди оборудване. Затова "Амторг" трябва бързо да овладее някои непознати капиталистически трикове, включително създаване на фирми – еднодневки. Първата партида двигатели "Либърти" е придобита чрез "Кантора Заутински". Въпреки това няколко години по-късно са установени директни бизнес контакти и подобни задкулисни игри стават излишни.

Да се възползваш от Голямата депресия

Тонове стоки влизат в СССР през "Амторг", транспортирани от специална спедиторска служба, основана от Народния комисариат по външна търговия. През 1925 г. компанията купува самолетни части на стойност $400 000, придружени от контейнери, пълни с книги, скици, албуми и брошури от американските заводи.

През 1929 г.  по линия на "Амторг" в САЩ пристига офицер от съветските военновъздушни сили, чиято задача е да проучи съоръженията за производство на парашути. За парашути в СССР тогава никой нищо не е чувал. На съветския гост не само му показват как са направени те, но и му предлагат да направи пробен скок. Той е толкова вдъхновен от преживяването, че се връща вкъщи и активно се заема с пропаганда на десантничеството, като дори създава първия в Русия парашутистки отряд.

Американците първоначално не желаят да обсъждат продажбата на цели самолети на руснаците, но икономическата криза от 1929 г. ги принуждава да отстъпят. През 1934 г. съветски делегации започват да пристигат в САЩ и да купуват интересни образци на оборудване. Водени са от известния авиоконструктор Андрей Туполев, баща на знаменития "Ту", както и Михаил Груевич – създател на изтребителя "МиГ". Едва две години по-късно руснаците купуват и летят към вкъщи на транспортния самолет DC-3, образци на хидроплан и самолет-амфибия, както и един щурмовик. В съветски ръце едва не попада и перлата на американската авиационна индустрия – бомбардировачът B-17 "Летяща крепост" (Flying Fortress), използван срещу Германия и Япония през Втората световна война. За разлика от танковете, нито един от тези образци не влиза в серийно производство. Въпреки това някои от елементите им са въведени в производството на известни съветски военни самолети.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"