Как един съветски шпионин стана посланик на Коста Рика в Италия, Ватикана и Югославия?

Йосиф Григулевич

Йосиф Григулевич

Приходко/RIA Novosti
Организация на убийството на Леон Троцки, саботаж на нацистките доставки по време на Втората световна война (ВСВ) и живот като костарикански дипломат с написани около 30 книги – това е съветският супершпионин Йосиф Григулевич. Но забележителната му кариера внезапно стига до своя край.

Заседанието на Общото събрание на ООН през 1951 г. е разпалено. След като Студената война набира скорост, балонът на напрежението заплашва да се взриви. Теодоро Б. Кастро, съветник на делегацията на Коста Рика, изнася реч, в която критикува заплахата на СССР да се намеси във вътрешните работи на Централна Америка.

Речта на Кастро е толкова убедителна и злостна, че прозападните делегати го аплодират, а съветският външен министър Андрей Вишински го нарича "куче-пазач на империализма". Но Вишински не знае, че Кастро всъщност е съветски гражданин, който работи под дълбоко прикритие.

Истинското му име е Йосиф Григулевич и е роден в град Вилнюс (сега в Литва) през 1913 година. Какво обаче го води в ООН като делегат на Коста Рика?

Млад и червен

Григулевич е роден в бедно семейство на караити (разклонение на юдаизма) в Полша и израства като предан комунист. Той се присъединява към полската комунистическа партия на 17-годишна възраст и е арестуван и пратен в затвора, преди да избяга от страната в началото на 1930-те години.

Тито и Григулевич

Като ляв активист Григулевич се мести от място на място: след като учи в Сорбоната във Франция, се мести в Аржентина. През 1936 г. в Испания настъпва гражданска война между Втората испанска република и опозиционната военна диктатура начело с Франсиско Франко – и Григулевич бърза да се присъедини към другарите си на бойното поле. Именно в Испания руснаците го вербуват за агент под прикритие.

По петите на Троцки и борба с нацистите

Както потвърждава дъщерята на Григулевич Надежда в интервю, след Испания баща ѝ отива в Мексико, където планира убийството на врага на Сталин Леон Троцки. Има две независими групи от агенти, работещи по плана, а Григулевич е част от по-малко успешната.

Опитът за убийство през май 1940 г. не е успешен – неопитните убийците правят на решето стаята на Троцки, но 60-годишният политик се скрива под леглото и не е ранен. Опитът на Рамон Меркадер два месеца по-късно обаче е успешен. Що се отнася до Григулевич, след ВСВ той започва да се фокусира върху привържениците на Хитлер в Латинска Америка, главно в Аржентина.

Макар да е неофициален съюзник, Аржентина изпраща доставки за Германия – и Григулевич е твърдо решен да спре това. Той организира голяма група (около 200 души) и се опитва да саботира корабите. Групата плячкосва около 150 кораба, пътуващи за Германия. След поредица от експлозии, свързани с кражбите, аржентинското правителство спира търговията с Райха.

Сладкодумен полиглот

Според историка Владимир Чиков "за Григулевич било лесно да говори и мисли на 10 езика" - като се започне от литовски и полски и се стигне до френски, испански и португалски. Той е особено блестящ в смесването си с латиноамериканските граждани, тъй като изглежда досущ като един от тях. Нещо повече, той винаги е приятелски настроен към хората и те му се доверяват с лекота.

Йосиф Григулевич

Вероятно това е причината за невероятната му кариера в Коста Рика. Той се сприятелява с бившия президент на страната Хосе Фигерес (който, разбира се, го смята за свой сънародник). След като помага на костариканците да започнат бизнес в Италия, Григулевич (или Теодоро Б. Кастро) е назначен за посланик в страната, както и във Ватикана и Югославия през 1952 година.

Един агент под прикритие едва ли би могъл да постигне повече. Радвайки се на пълното доверие на капиталистите по света (дори съветският посланик в Италия нарича Кастро "враг на СССР" и "реакционер"), агентът предоставя на Москва безценна информация. Около 200 чуждестранни граждани са вербувани от него.

Ранен край

За съжаление на съветската интелигенция работата на Кастро в Италия не трае дълго – през 1956 г. той е призован обратно в Москва и бързо напуска страната заедно със семейството си.

След смъртта на Сталин през 1953 г. и последвалата борба за власт много от неговите агенти се смятат за ненадеждни от новите власти. Несравнимата кариера на Григулевич свършва.

Той започва нов живот и става академик и историк, написва около 30 книги за Латинска Америка, както и за историята на християнството. Никой от новите му колеги не знае за миналото му, но всички уважават научния му успех. Григулевич води спокоен живот и умира през 1988 г. - малко след като страната, на която е служил, също посреща своята кончина.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: