Цар Камбана: как руските занаятчии правят невъзможното

В Русия има популярна шега за Цар Пушка, който никога не е стрелял, и за Цар Камбана, която никога не е звъняла. Макар да изглежда, че оръдието все пак е стреляло, истина е, че камбаната никога не е била чута да бие. При все това историята на гигантската камбана продължава да е уникална и впечатляваща.

Цар Камбана е отлята през XVIII в. и продължава да е най-голямата камбана в света. С тегло от близо 202 т и височина над 6 м тя може да бъде начупена на "малки" парчета, които ще тежат над 11 т всяко.

Все още недостатъчно голяма

Решението да се отлее тази гигантска камбана за Кремъл взема императрица Анна Йоанновна през 1730 година. По онова време е утвърдена традицията да се правят големи камбани, които да се показват в сърцето на Москва. Камбаната, поискана от Анна Йоанновна, е третата по рода си. Първата е отлята в началото на XVII в., но е повредена при пожар. Втората е направена в средата на същото столетие при управление на цар Алексей I, но е сполетяна от подобна съдба –  пада и се чупи при друг пожар през 1701 година. Останките на тази втора камбана са използвани за създаването на сегашната Цар Камбана.

Цар Камбана е много по-голяма от предшественичките си. Първата тежи някъде между 17 и 35 тона. И макар да изглежда не толкова голяма в сравнение с Цар Камбана, трябва да се отбележи, че само за задвижването на чука ѝ са необходими 24 души. А камбаната, която замества първата, тежи цели 130 тона! На Анна Йоанновна изглежда дори това не ѝ е достатъчно и тя разпорежда следващата да бъде един път и половина по-голяма. Очевидно руските монарси са имали вкус към гигантските неща.

Москва. Най-голямата камбана в света - теглото ѝ е 200 т, а височината - 8м.

Global Look Press

100 години в кремълската яма

Взето е решение да бъдат поканени чуждестранни специалисти, за да отлеят камбаната. Предлагат на един известен френски майстор на камбани да я направи, но когато му казват теглото и размера на камбаната, той решава, че това е шега. Така че специалисти са намерени у дома - Иван Моторин и неговият син Михаил.

За да се отлее камбаната, близо до Кремъл е изкопана огромна яма, дълбока 10 метра. След година и половина подготвителна работа камбаната най-сетне е отлята през 1735 година. По времето на този процес Иван Моторин умира и проектът продължава под ръководството на сина му.

Също като двете предишни камбани, Цар Камбана става жертва на огъня. Само че за разлика от предшественичките си, това се случва преди камбаната да бъде завършена или монтирана. През 1737 г. избухва пожар, камбаната пада от опорите, на които стои, и от нея се отчупва парче.

След това камбаната остава 100 години в ямата, защото инженерите не могат да намерят решение как да я извадят. В началото на XIX в. цар Александър I разпорежда да бъде изградена стълба до камбаната, така че любопитните да могат добре да я разгледат. Камбаната е изкусно украсена с фигурите на императрица Анна и цар Алексей, които са гравирани на нея. Едва през 1830-те години известният френски архитект Огуст дьо Монферан, построил Исаакевския събор в Санкт Петербург, прави план как да се извади Цар Камбана от ямата. Най-сетне това е постигнато и камбаната е поставена на пиедестал в Кремъл.

Кремъл: Императорският площад и Цар Камбана през 1908 г.

Global Look Press

Звукът на Цар Камбана

Някои предлагат парчето от камбаната, което се отчупва, да бъде отново прикрепено и да се направи опит камбаната да се използва за първоначалното си предназначение. Тези идеи обаче са отхвърлени и се решава, че камбаната няма да може да звъни нормално заради повредата.

През 2016 г. група изследователи от Съединените щати използват компютърна симулация, за да пресъздадат звука, който Цар Камбана е могла да издава. За да направят своята симулация, учените пресмятат дебелината, формата, движението и материала на камбаната. Звукът на Цар Камбана е възпроизведен в кампуса на калифорнийския университет Бъркли.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.