ВИДЕО: Руски водолази изследваха потопена американска подводница

Научно-издирвателните дейности започват през август в района на нос Юрлов, където на дълбочина 110 м почиват Herring (в превод от английски – херинга) и 83-членният ѝ екипаж. В експедицията участва спасителният кораб "Игор Белоусов", както и телеуправляемият издирвателно-спасителен апарат "Пантера Плюс" и необитаемият подводен робот-разузнавач Tiger. С тяхна помощ водолазите детайлно изследват потъналата подводница.

Тя лежи на дъното на практика в хоризонтално положение. За 73 години подводницата се е покрила с дебел слой отлагания. На снимката може да се различи командната кабина, палубното оръдие и други елементи от корпуса.

Herring е доста голяма за времето си – дължината ѝ е около 95 м. В много добро състояние е – по нея се виждат дупките от снарядите. Плавателният съд е почти неразрушен, като са се запазили дори рулят, задвижващите механизми и командната кабина, разказва изпълнителният директор на Центъра за подводни изследвания към Руското географско общество Сергей Фокин.

Ширината на подводницата от типа Gato е малко над 8 м. В нея има 24 торпеда. През май 1944 г. американската подводница, командвана от лейтенант Дейвид Забриски, подава сигнал за торпедиране в района на Курилските острови на два японски кораба – "Ишигаки" и "Хокуйо Мару". След това подводницата атакува и потапя още два търговски кораба – "Хибири Мару" и "Иваки Мару" в пристана между бреговете на Матуа и близкия малък остров Топорков. На път обратно, докато се опитва да излезе от теснината, подводницата, намираща се в надводно положение, не успява да маневрира и е обстреляна от японската брегова артилерия. След няколко попадения от снаряди тя на практика потъва моментално.

Остров Матуа се намира в централната част на Курилския архипелаг. Дълъг е 11 км, а ширината му е 6,5 км. Най-високата точка на него е вулканът Фуйо – 1485 м надморска височина. В навечерието на Втората световна война японците превръщат Матуа в могъща крепост с подземни укрепления. Тук има голямо летище, с което японската авиация може да контролира целия северозападен Тих океан. По онова време островът-крепост се брани от части на 42-а пехотна дивизия на японската армия и трета морска бригада, която капитулира пред съветските десантчици на 26 и 27 август 1945 година.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.