Под огън: как московският Кремъл беше обстрелван през 1917 година

Московски музей на Кремъл
Болшевишкото въстание в Москва отне живота на много хора, а укрепеният комплекс близо до събора на "Василий Блажени" попада под тежък артилерийски огън. На стогодишнината от октомврийската революция бе публикувана книга, посветена на нападението на Кремъл.

Ако болшевишкото въстание в Петроград на 25 октомври е относително бързо и безкръвно, то същото не може да се каже за събитията, разиграли се в Москва. Битката там продължава няколко дни и причинява смъртта на стотици. Събитията в сегашната столица понякога се определят като началото на гражданската война в Русия. Кремъл, сърцето на стария град, става свидетел на най-лошото от конфликта.

Когато новината за въстанието в Петроград (сега Санкт Петербург) и свалянето на временното правителство стига до Москва, на болшевишките части е наредено да превземат Кремъл. Революционните полкове окупират крепостта на 26 октомври. Те срещат слаба съпротива.

Междувременно противниците на болшевиките започват да се събират в града. Бойната сила, на която те ще разчитат най-вече, са армейски кадети и школници от военни училища. Кадетите нахлуват в Кремъл, възползвайки се от факта, че войниците на революционните сили имат лоша комуникация с техните началници. На тях им е казано, че силите, които са лоялни на временното правителство, са победили болшевиките и са превзели целия град.

Войниците на революционните сили предават оръжията си. Много от тях (според оценките между 30 и 5 хил.) са разстреляни от кадетите, а останалите са арестувани. От 28 октомври антиболшевишките бойци контролират Кремъл. Болшевиките обаче не се предават и на следващия ден градът става свидетел на ожесточени сблъсъци – Москва е бомбардирана с артилерийски снаряди.

Силите, верни на временното правителство, се надяват на подкрепления – в Москва революционните войски силно ги превъзхождат по численост. Те обаче получават малко помощ, а опитите на сваления премиер Александър Керенски да се върне в Петроград се провалят.

Обстрелът на Кремъл – особено интензивен на 2 ноември – продължава няколко дни. Болшевиките се съгласяват да освободят враговете си, ако те се предадат. Революционерите спазват дадената дума, а кадетите и техните сподвижници напускат Кремъл благополучно.

Няколко църкви и манастири в московския Кремъл са сериозно повредени. Засегнати са и кулите и стените на Кремъл.

Когато неотдавна назначеният болшевишки министър на образованието Анатолий Луначарски научава за щетите, нанесени на московския център, където се вземат важни решения, той подава оставка. При все това, след намесата на Ленин той променя решението си.

По време на тези кървави събития руската православна църква излиза с апел, призовавайки и двете страни да прекратят кръвопролитието. След сблъсъците църквата заявява: "Руски оръдия обстрелваха най-великото свято място на Русия: московския Кремъл". Църквата прави преглед на щетите, причинени на Кремъл, и ги обобщава в специален доклад.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: