Съветската авиация след 1941: как настига и изпреварва Луфтвафе

Юрий Корольов/РИА "Новости"
Догонването на Луфтвафе по качество на авиационната техника не е лека задача. През 1942 г. съветските конструктори модернизират самолетите, които са на въоръжение във ВВС на Червената армия. Предприет е опит за решаване на основния технически проблем на съветската авиация – несъвършенството на двигателите. По всичко личи, че той се оказва успешен.

Съветските "Як"-ове са равни по скорост с немските изтребители. Въпреки това първите битки в небето над Сталинград показват, че е рано за празнуване. Последните модели Messerschmitts в много отношения възстановяват ситуацията от 1941 година.

Техническото изоставане може да бъде компенсирано с количествен превес. По оценка на съветските специалисти на всеки немски самолет трябвало да бъдат предвидени по два съветски. За целта започва рязка активизация в производството на изтребители, включително за сметка на другите видове военни самолети – щурмоваци и бомбардировачи.

Същевременно продължава работата по подобряването на стоящите на въоръжение образци. Проблемът обаче е напълно решен едва с въвеждането на нови самолети – чак на третата година от войната. Изтребителите Як-3 и Ла-7 не само не отстъпват на немските машини, но дори ги превъзхождат. Процесът на обновление обаче е труден, още повече, че грешките в дизайна все още са налични, което води до големи аварии. Въпреки това на базата на проби и грешки качественото изоставане на Червената армия пред Луфтвафе е наваксано.

От количество – към качество

Чрез численото превъзходство, както може да се очаква, не се постиха победа във въздушния бой. По-модерните изтребители, маневрени и лесно измъкващи се от преследване, могат без усилия да унищожават по няколко вражески машини в битка. Това обяснява защо съветската авиация претърпява поражение, въпреки голямото си количествено превъзходство. Съветското командване бързо осъзнава реалността и очертава изхода от застоя. Управлението на авиацията е реорганизирано: самолетите са сведени до отделни въздушни армии, които се ръководят от сухопътните войски и фронтове със съответстващото им подчинение.

Военновъздушните сили започват тясно взаимодействие с наземните части относно решаването на общите задачи. Едновременно с това се развиват радиокомуникациите между ескадрилите и отделните самолети. По-рано пилотите трябвало да се договарят предварително на земята за бойното взаимодействие. Във въздуха почти винаги трябвало да се импровизира, което разбивало цялата бойна тактика. Германските пилоти се ориентират бързо и поддържат радиовръзка помежду си. Между 1942-1943 г. съветските летци започват да действат по същия начин и резултатът бързо е налице. Загубите за Луфтвафе през лятото и есента на 1942 г. надхвърлят 7000 машини – над 70% от общите загубени през периода.

Небесно завладяване

Боевете от 1942-1943 г. в небето на Поволжието и Курск преминават с променливи успехи за съветските ВВС. Процесът по отработване на техниките на въздушния бой е тежък, както и отстраняването на грешките при комуникацията между ескадрилите. Голяма помощ оказват конструкторите: през 1943 г. те започват да снабдяват самолетите с нови радиостанции, които работят и като радари. Самолетостроенето достига максимални показатели на производството: броят създадени машини е три пъти по-висок от загубените. През 1944 г. преимуществото на съветската изтребителна авиация става огромно. В резултат на това германците са принудени да вземат отчаяни мерки: сериозно съкращават летателния състав на бомбардировачите си за сметка на подсилени изтребителни ескадрили.

Сериозна помощ съветската авиация получава от западните съюзници. Доставките на американски и английски изтребители съставят 13% от общото количество такива машини в СССР. Сред тях са знаменитите "Аерокобри" и "Кингкобри". Именно на "Аерокобра" лети знаменитият съветски ас Александър Покришкин, който сваля 65 нацистки самолета. Постоянната работа и съюзническата помощ дават резултат: в края на 1944 г. ВВС на Червената армия получават въздушно господство. Поставени са основите на едни от най-модерните военновъздушни сили в света.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"